Обикновеният дрян (лат. Cornus mas) е дървото, чиито цветове първи изпъстрят пейзажа през настъпващата пролет, а плодовете му – дренките, слагат продълговата точка на златната есен. Дренките са част от трапезата на хората от повече от седем хиляди години. Плодчетата са били добре познати на Древния свят и споменаването им е засвидетелствано у множество автори. В описанието на Златния век в “Метаморфози” Овидий пише:

“Хората бяха щастливи с храна, без принуда израсла,
късаха ягодов плод и беряха планински малини,
дренки, висящи зърна от бодливия храст на къпина,
жълъди, капнали дар от дървото на Юпитер китно.”

[Метаморфози, Овидий, прев. Георги Батаклиев, изд. 1974]

Произходът на многогодишното дърво или храст от семейство Дрянови (Cornaceae) води началото си от региона на Източна Европа и Западна Азия, като в много части от тези райони е ценено и до днес заради своите плодове. Видовете му наброяват над 40. В България листопадното растение с ярко червени плодове вирее по сухи и каменливи склонове в предпланинските райони на височина до 1500 метра над морското равнище. Дренките се берат, когато узреят напълно в периода от края на август до октомври.

Лечебни свойства на дренките

Дренките съдържат захари, минерални вещества, витамин С, както и значително количество антиоксиданти. Всички части на растението имат адстрингентни (стягащи) свойства поради наличието на танин в тях. По тази причина дренките са ефективно средство при диария, действат освен запичащо и дезинфектиращо. Дренките се препоръчват за понижаване на висока температура, както и като кръвоспиращо средство. Отварата от дренки може да се използва при кървящи венци.

В народната медицина плодовете на дряна се употребяват за лечение на подагра, анемия, кожни заболявания, ставни болки, както и при нарушена обмяна на веществата. Както плодовете на дряна, така и листата и кората му се използват при заболявания на стомашно чревния тракт. “Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи”, съветва Петър Дънов.

Има изследвания, които сочат, че съставките на дренките са в състояние да извеждат от организма радиоактивни вещества. Тинктурата от кора на дряна или от самите му плодчета може да се използва още и при стомашни спазми и болки, при кожни инфекции, чревни паразити.

Тинктура може да се приготви по следния начин:

50 грама пресни/сухи плодове се намачкват/натрошават и се слагат в 250 мл алкохол за 15 дни на стайна температура, като през цялото време сместа се разбърква добре. След това получената тинктура се прецежда и може да се консумира. Препоръчват се до 15-20 капки от нея, 3 пъти дневно, разтворени във вода.

 

Танините в кората и листата на дряна са ценна суровина в кожарската промишленост. Кожите, третирани с тях, се отличават с оригинален сиво-зелен оттенък. Листата, цветовете и кората на дряна се използват и за боядисване на различни текстилни тъкани.

Помощ при публикацията – Теодора Петкова