Миланската катедрала – „поема от мрамор“

На път

Местоположението на Милано дълго време играе ролята като неговото  най-силно преимущество. Тук през III век пр. Хр. е разквартируван корпус на римската армия и Медиолан, както тогава се е наричал градът, функционира като действаща столица на императора от 286 г. до 403 след Хр. На същото това място през 313 сл. Хр. Константин издава едикта, с който признава християнството.

През Средновековието Милано се превръща в един от най-големите градове държави в Италия под управлението на фамилиите Висконти и Сфорца, по времето на които заради тяхната културна изтънченост, той е наречен „Новата Атина“.

Всеки, който е ходил в Милано, запазва завинаги спомена за великолепната готическа катедрала в сърцето на града  Duomo Di Milano – Миланската катедрала.

Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано.

Внушителната сграда е с височина от над 108 метра, а неповторимата й архитектура я прави истински шедьовър на човешкото майсторство. Вторият по големина католически (и най-големият готически) храм в света и най-емблематичната постройка в цяло Милано – интересен факт е, че повечето главни улиците в града стигат до или около нея.

Строежът на Миланската катедрала започва през 1386 година и е завършен чак през 1805 г. Преди това на същото място се е намирал древен храм, известен с това, че в него е бил кръстен Свети Августин.

За изграждането на катедралата е използван бял мрамор и както отбелязва  Марк Твен в „Глупаци в чужбина“ (1868)  „поема от мрамор“.

Само отвън тя е украсена с 2245 статуи, със 135 островръхи  кули  96 водовливника  във формата на фантастични фигури, както и с 1 километър ажурни детайли. На по-изтънчения вкус всичко това му идва повече – „ужасен провал“ според Оскар Уайлд (1854-1900).

Миланската Катедрала -Duomo di Milano

Тя е строена в продължение на няколко века, в архитектурата й се преплитат различни стилове. В основата си е готическа, но има и добре разпознаваеми елементи от барока, нео-класиката и нео-готиката.

Строителството й започва по нареждане на архиепископ Антонио Салузо. В това си начинание той е подкрепен от първия дук на Милано и негов братовчед Жан Галеацо Висконти. Последният осигурил достъп до мраморните си кариери и обещал данъчни облекчения. Катедралата била замислена като подарък на работническата класа и за благородниците, които страдали дълго по време на управлението на Барнобо. За да се освободи място за бъдещата сграда, три други били разрушени, а четвъртата – църквата „Санта  Мария Маджоре“ била използвана като каменна кариера. Новината за катедралата бързо била разпространена из града и за кратко време били събрани значителни дарения за нейното строителство. В изграждането били ангажирани 300 човека, като главен инженер бил Симо Орсенио, по късно за архитект Висконти поканил френски архитекти Никола Бинавентуре  и Жан-Минот. Последните щрихи са добавени 1809 г. по заповед на Наполеон. Витражите, някои от които са от XV век са едни от най-големите в Европа.

Когато слънцето я огрява директно, сякаш засиява. Има пет врати, най-старата от които е централната. Панелите по тях изобразяват сцени от Света Богородица, на Свети Амброджо (покровител на Милано), моменти от строителството на катедралата и други сцени, свързани с историята на града.

Катедралата на Милано -Duomo di Milano

Бялата катедрала впечатлява всички туристи със своите 135 заострени кули, всяка от които е украсена с различни скулптури, като най-внушаваща е централната – най-високата точка на храма, върху която в края на XVIII век е поставена  статуя на Мадоната.. Тя достига височина 108 метра и половина и дълго време е била най-високата точка на Милано. Статуята на Дева Мария е висока 4 метра и 16 сантиметра и е покрита със злато. По традиция никоя сграда в града не трябвало да се извисява по-високо от тази статуя. Затова, когато през 1960г. построяват сградата на Пирели, на нейния връх поставят малко копие на статуята. През 2010 година същото е повторено и със сградата на Ломбарди.

Общата площ на постройката е 11.700 кв. м, а във вътрешния й двор могат да се съберат над 40 000 човека.

Ако ви се удаде възможност да посетите Милано, не пропускайте да се качите на покрива на катедралата – оттам се разкрива невероятна гледка към града и си струва да платите таксата (  от 12 до 16 евро, в зависимост от това дали искате да използвате стълбите или асансьора), за да  се насладите на външната декорация- чудесни фронтони, кулички с фантастични фигури и на гледката към Алпите в далечината, където в ясен ден може да се види Матерхорн.

Имате възможност за комбинирани билети – Терасата на Катедралата, Музея и Баптистерията Сан Стефано.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *