Надежда Бонева – „Непознатият Константин Величков“

България Лирични отклонения Пловдив

На 5 октомври 2017 г., литературният салон на читалище „Алеко Константинов – 1954“ в Пловдив представи новата книга на Надежда Бонева – „Непознатият Константин Величков. Константин Величков и италианската литература“.
Водещ  беше Иван Христов.

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1923 г. цар Борис III обявява 1 ноември за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. той е забранен. Честването му се възстановява на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.

1-ви ноември да стане Ден на народните будители е предложение на Стоян Омарчевски – министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски. Идеята е този ден да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното пробуждение, за да служат за назидание и пример на поколенията. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

Сред будителите са десетките борци за национално освобождение, хората на образованието, науката и културата, допринесли за духовното развитие на България. Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Между тях са и създателите на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. (БАН от 2011 г.). Първият председател на БКД проф. Марин Дринов пише: „…Ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите, и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега.“

Казват, че първата любов и първият досег с истински значимото са най-силни.
И оставят белег за цял живот!
Простички истини, които повтаряме като мантра и които преоткриваме във всяко значимо събитие…

Надежда Бонева и Констанитин Величков….
Прелиствайки книгата ”Непознатият Константин Величков” все повече се убеждавах в тази неуспорима житейска истина. Вярвам, че Константин Величков – „рицарят на духа“, както го характеризира Надя Бонева, който стига до прозрения, които имат и съвременно звучене за историческото значение на националната ни памет в контекста на европейската  е ДОКОСВАНЕТО, което я съпъства в нейния творчески път.

Надежда Бонева в Читалище „Алеко Константинов“ – Пловдив

Академичната кариера на Надежда Бонева започва с дисертационният труд „Константин Величков и италианската литература” и университетския преподавател става „доктор на филологическите науки”. Творческият й път продължава с 5 стихосбирките: „Страхът от самотата на щурците”, „Любовен дует”, “Semi di zezero”, „Duetto d’amore”, „Нежността на утрото” и романа „Едно лято в Париж”. Творчески и житейски път в духа на книжовността , възрожденските идеали и европейската култура!

И днес, вероятно 30 години след първия й досег с личността на Константин Величков, Надежда Бонева отново се завръща към първата си любов и ни представи НЕПОЗНАТИЯТ Константин Величков.

Последната книга на Надежда Бонева за Константин Величков събира преподаватели и студенти  от българските  университети, приятели на литературата и родолюбци.  Всяко гостуване на преподавателката по „Антична и западно-европейска литература”  е събитие за интелектуалния елит в градовете, защото тя работи безкомпромисно по европейските  изследователски критерии за ерудиция, знания и естетически вкус  на филолозите.

В книгата й „Непознатият Константин Величков” са преработени текстове от дисертационния й труд, обогатен с документи  за известния наш поет, преводач, политик и общественик, отдал творческите си сили за пренасяне на  италианската култура в новоосвободена България.

 

С ИТАЛИЯ ЗАПОЧВА МОДЕРНАТА ЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРА

Константин Величков

за България през 80-те години на XIX век – обект на изследванията на авторката. Идеализмът, високият естетически идеал и принудата на  Константин Величков да живее извън България заради политическата действителност  у нас след Освобождението е тънката нишка на духовните търсения  на Надежда Бонева след 1990 година, когато напуска Шумен и България.

По идея на този наш възрожденец е възникнало Държавното рисувално училище, по-късно Академия по изобразително изкуство.  Много важни са очерците му за „Всеобща история на литературата”.  Университетските ни преподаватели смятат, че Константин Величков стои неоснователно в сянката на други писатели в културното строителство на България в края на XIX век.

Краят на българското Възраждане в края на XIX е в съзвучие на италианския Ренесанс, за който пише и преподава авторката.  С високия академичен стил Надежда Бонева ни е подготвила за демократичния  преход.  Жаждата за европейски дух и културни ценности днес догонваме с българската си идентичност  в Нова Европа.  Така е прохождала културата ни преди век, така се легитимира и сега пред света с предизвикателствата на виртуалното пространство.

Авторката на първото литературоведско изследване на флорентинския период в творчеството на Константин Величков благодари персонално на организаторите на литературната премиера в Пловдив, на издателите на книгата, специално на спонсорството на община Пазарджик – родното място на видния наш възрожденец.  На корицата на изданието е непознатият портрет на този общественик,  живял едва 52 години, но оставил трайни дири в българската история като участник в Априлското въстание, Съединението на България, министър на просвещението,  министър  на пътищата и съобщенията, министър на търговията и земеделието, поет, писател, преводач, художник…

„Давах си  сметка, че трябва да оставя някаква следа не само с лекциите си, но и с поведението си.  А всичко това идва от Константин Величков – модел за възпитание и естетика.  От него е интересът ми към Италия.  Бях ученичка в гимназията, когато разравях медицинския архив на моя дядо по бащина линия, който беше лекар, и открих „Писма от Рим”.  Константин Величков е феномен-явление със сложната си житейска биография.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *