На 5 октомври 2017 г., литературният салон на читалище „Алеко Константинов – 1954“ в Пловдив представи новата книга на Надежда Бонева – „Непознатият Константин Величков. Константин Величков и италианската литература“.
Водещ беше Иван Христов.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1923 г. цар Борис III обявява 1 ноември за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. той е забранен. Честването му се възстановява на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители.
1-ви ноември да стане Ден на народните будители е предложение на Стоян Омарчевски – министър на просвещението в правителството на Александър Стамболийски. Идеята е този ден да увековечи паметта на великаните на непобедимия български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното пробуждение, за да служат за назидание и пример на поколенията. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.
Сред будителите са десетките борци за национално освобождение, хората на образованието, науката и културата, допринесли за духовното развитие на България. Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Между тях са и създателите на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 г. (БАН от 2011 г.). Първият председател на БКД проф. Марин Дринов пише: „…Ни у един народ не се е случвало да захваща подобно дружество при такива обстоятелства, каквито са нашите, и в няколко месеца да се тури в такова действие, както е нашето сега.“
Казват, че първата любов и първият досег с истински значимото са най-силни.
И оставят белег за цял живот!
Простички истини, които повтаряме като мантра и които преоткриваме във всяко значимо събитие…
Надежда Бонева и Констанитин Величков….
Прелиствайки книгата ”Непознатият Константин Величков” все повече се убеждавах в тази неуспорима житейска истина. Вярвам, че Константин Величков – „рицарят на духа“, както го характеризира Надя Бонева, който стига до прозрения, които имат и съвременно звучене за историческото значение на националната ни памет в контекста на европейската е ДОКОСВАНЕТО, което я съпъства в нейния творчески път.
Академичната кариера на Надежда Бонева започва с дисертационният труд „Константин Величков и италианската литература” и университетския преподавател става „доктор на филологическите науки”. Творческият й път продължава с 5 стихосбирките: „Страхът от самотата на щурците”, „Любовен дует”, “Semi di zezero”, „Duetto d’amore”, „Нежността на утрото” и романа „Едно лято в Париж”. Творчески и житейски път в духа на книжовността , възрожденските идеали и европейската култура!
И днес, вероятно 30 години след първия й досег с личността на Константин Величков, Надежда Бонева отново се завръща към първата си любов и ни представи НЕПОЗНАТИЯТ Константин Величков.
Последната книга на Надежда Бонева за Константин Величков събира преподаватели и студенти от българските университети, приятели на литературата и родолюбци. Всяко гостуване на преподавателката по „Антична и западно-европейска литература” е събитие за интелектуалния елит в градовете, защото тя работи безкомпромисно по европейските изследователски критерии за ерудиция, знания и естетически вкус на филолозите.
В книгата й „Непознатият Константин Величков” са преработени текстове от дисертационния й труд, обогатен с документи за известния наш поет, преводач, политик и общественик, отдал творческите си сили за пренасяне на италианската култура в новоосвободена България.
С ИТАЛИЯ ЗАПОЧВА МОДЕРНАТА ЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРА
за България през 80-те години на XIX век – обект на изследванията на авторката. Идеализмът, високият естетически идеал и принудата на Константин Величков да живее извън България заради политическата действителност у нас след Освобождението е тънката нишка на духовните търсения на Надежда Бонева след 1990 година, когато напуска Шумен и България.
По идея на този наш възрожденец е възникнало Държавното рисувално училище, по-късно Академия по изобразително изкуство. Много важни са очерците му за „Всеобща история на литературата”. Университетските ни преподаватели смятат, че Константин Величков стои неоснователно в сянката на други писатели в културното строителство на България в края на XIX век.
Краят на българското Възраждане в края на XIX е в съзвучие на италианския Ренесанс, за който пише и преподава авторката. С високия академичен стил Надежда Бонева ни е подготвила за демократичния преход. Жаждата за европейски дух и културни ценности днес догонваме с българската си идентичност в Нова Европа. Така е прохождала културата ни преди век, така се легитимира и сега пред света с предизвикателствата на виртуалното пространство.
Авторката на първото литературоведско изследване на флорентинския период в творчеството на Константин Величков благодари персонално на организаторите на литературната премиера в Пловдив, на издателите на книгата, специално на спонсорството на община Пазарджик – родното място на видния наш възрожденец. На корицата на изданието е непознатият портрет на този общественик, живял едва 52 години, но оставил трайни дири в българската история като участник в Априлското въстание, Съединението на България, министър на просвещението, министър на пътищата и съобщенията, министър на търговията и земеделието, поет, писател, преводач, художник…
„Давах си сметка, че трябва да оставя някаква следа не само с лекциите си, но и с поведението си. А всичко това идва от Константин Величков – модел за възпитание и естетика. От него е интересът ми към Италия. Бях ученичка в гимназията, когато разравях медицинския архив на моя дядо по бащина линия, който беше лекар, и открих „Писма от Рим”. Константин Величков е феномен-явление със сложната си житейска биография.“