Пътуване с мотор до Александруполис – някога български културен център

На път

Екстремизмът  не е типичен за жена, но когато  мъжът е водещ и жената е в подкрепа, е начин да се сподели  едно голямо преживяване, особено   запомнящо се получава и с приятелско присъствие. Мото кросът е доста опасен спорт. Всеки момент си застрашен. Освен от машината и управлението, си зависим и от всички водачи на пътя. За  придружителите рискът е троен, защото си напълно безтегловен и си се оставил в ръцете на водача и на съдбата.

 Придружавах тогава мъжа ми, който беше водач на един от моторите. Беше в началото на юни на 2004 година. Бях вече майка на 8 месечно бебе и някак си се притеснявах да се отпусна вече   на мотора. С нас пътуваха една млада софийска  двойка . Мъжете по това време бяха „луди” на тема мотори. Основните теми освен история и политика на сбирките бяха моторите и двигателите. Те бяха започнали да карат кросови  и после минаха на пистови мотори. Пътувахме нормално, минахме през Кавала, където спокойно   се насладихме на морската гледка и  подишахме свежия въздух. Но нашата цел беше  международния   мото събор. Пътищата бяха чисти и спокойни. Едно от  важните  условия за моториста е също да наблюдава да не му свърши горивото, особено в неделя, където трудно се намира работеща бензиностанция в Гърция.

Кавала,Гърция
Кавала,Гърция

За   3 дневния си престой в градчето успяхме да се поразходим малко, както и да  почувстваме живота на местните. Там  силно се усеща патриархата. Има кафенета, където се събират само мъже. Случайно ми се наложи да посетя тоалетна и трябваше да вляза набързо някъде по път и се изненадах от гледката и погледите на присъстващите. Моторът е доста уважавано превозно средство сред гърците. Но те имат и култура на пътя. Няма да забравя как всички мотористи не подминаваха храм без да се прекръстят, придружителите също сваляха ръце от партньорите си и отправяха бърза молитва към храма…Морето е чисто…..Наблизо е остров Самотраки, но  ние не успяхме да  го посетим.

А сега малко и за историята на Александуполис, който някога е бил български град с българско училище и   наше културно и политическо средище.

Градът е разположен на северния бряг на Егейско море на няколко километра западно от устието на река Марица (Еврос) в подножието на ниската планина Овчарица (Цопан). Наброява 55 000 жители.

Дедеагач[1] или Александруполис (на гръцки: ΑλεξανδρούποληАлександруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις,Александруполис, на турски: DedeağaçДедеагач) е град в Беломорска Тракия понастоящем в североизточната част на Република Гърция. Градът  част от административната област Източна Македония и Тракия.

По подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България.

След включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. градът е бомбардиран от британския флот.

На 1.Х.1919 над 20 000 българи се събират на протестен митинг в града срещу заплахата за откъсване от България, но с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата. Според преброяването, извършено от френските военни власти през 1920 година, градът има 7222 жители, от които 3900 българи, 2500 гърци, 512 арменци, 165 евреи, 195 турци.

В 1888 година под натиск от местните българи в Дедеагач е открито архиерейско наместничество на Българската екзархия,

В 1897 година по време на Гръцко-турската война Османската империя и България се споразумяват за откриване на търговско представителство.

Кавала,Гърция
Кавала,Гърция

В 1892 година при наместничеството на отец Запрев в града е открита българската църква „Св.св. Кирил и Методий“, като особена заслуга за това имат братя Васил и Райчо Ковачеви от Райково, търговци на шаяци и гайтани, Петко Бобев и Браян Калоянов от Доганхисар, които са членове на българската църковна община в града.Българска църква „Св.Св. Кирил и Методий“, днес гръцка св. Елефтериос, е в градината при кръстовището на ул. Ипсиланти (Υψηλάντου) и ул. Проусис (Προύσης) . Настоящия си вид добива след преустройство в 1955, като всичко напомнящо принадлежността на храма към Българската екзархия старателно е заличено. (местоположение на Българската църква Св.Св. Кирил и Методий в Дедеагач, днес гръцка св. Елевтериос).

В същото време се открива и българско училище, а през учебната 1905-1906 г. работят три български училища — две основни и едно трикласно „Св. св. Кирил и Методий“.

През 1909 година е избран първият български кмет на Дедеагач – Никола Табаков.

Мандат на Антантата

След подписването на Солунското примирие в края на Първата световна война Дедеагач, заедно с цялото българско Беломорие, е окупиран от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор, от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.

По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919—28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи. На мирната конференция в 1919 г. САЩ  категорично се противопоставят на политиката България да бъде жестоко наказана провеждана най-вече от Британия. Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България, в оформянето на тази позиция участва и американския шарже д’афер в София Мърфи (Murphy), представил на конференция на Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония. Британците скланят на „компромис“ с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава (август 1919 г.), предложението не решава нищо и е отхвърлено от американските дипломати. Франция дава идеята за свободна Западна Тракия, включваща българските малцинства, това решение получава подкрепата на САЩ от техния представител Полк (Polk), но Венизелос яростно се противопоставя с единствения аргумент, че това би отделило Одринска Тракия, която следва да се даде на Гърция. В крайна сметка президентът Уилсън, крайно неудовлетворен от налаганата късогледа и отмъстителна позиция на европейските си съюзници спрямо победените, залагаща причините за нова световна война, напуска конференцията и САЩ формално са представлявани от второстепенни служители. Тогава на международно ниво на България, въпреки отнемането на Беломорска Тракия, е предоставена възможността в Беломорието да се установи територия под българско управление, великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3 км по брега с 1 км дълбочина) на крайбрежието от Дедеагач , но Стамболийски поради липсата на териториална връзка и възможния статут на арендувана за 100 години територия отказва, в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България

Александруполис,Гърция
Александруполис,Гърция

Днес Александруполис е приветлив съвременен европейски средиземноморски град, транспортен център със значимо пристанище. Модерният му образ се съчетава с весел нощен живот и спокойствие.

На красиво благоустроената крайбрежна алея до прословутия фар доминира нов сравнително луксозен хотел с многозначителното име „Ерика“, пълен предимно с българи и немци.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *