Света Анна - Добрина Бадалова

Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна

Други

Днес оковите на безчадието се развързват, 
защото Бог, като чу Иоаким и Анна, повече от надеждата, 
явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният, 
Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: 
радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Кондак, глас 4, подобен: Явился еси

Вселената празнува днес Анниното зачатие, 
дадено от Бога, защото тя роди родилата не изказано Словото.

Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.

Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски –  автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

„Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше.“

Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.

Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Иисус Христос. Тя е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет“, а на св. Вартоломей (11 юни) – „го завъртат към зимата“. На други места вярват, че обратното завъртане към зима става на Еньовден, 24 юни, когато св. Иван намята кожуха и се стяга за зима.

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:

  • на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители – свв. Иоаким и Анна,
  • на 9 декември, днес, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
  • на 25 юли – денят на успението (смъртта) й.

Източник :http://www.pravoslavieto.com/

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *