От 1999 г. в заливът на Сантандер доминират четири бронзови деца в натурален размер, които прекарват дните си в преброяване на морските вълни. Един стоящ, двама седнали и четвърти гмуркащ се с главата напред във водата. Ето как са представени Ракерос, някои типични герои от Сантандер, които скулпторът Хосе Кобо Калдерон искал да съживи чрез този паметник, закотвен в Пуерто Чико, стария риболовен район на Сантандер.
Те се радват на популярността, която заслужават, благодарение на реализма, който характеризира статуите, като са фокус на хиляди светкавици на туристи, които посещават кантабрийския град всяка година. Повечето обаче не знаят, че под бронза, който къпе тези четири фигури, има тъжна и носталгична история за морския живот на миналия Сантандер.
Емоционалната история на ракеросите
Паметникът на Ракерос е почит към бедните деца, които са посещавали доковете на Пуерто Чико през 19-ти и началото на 20-ти век. Тези момчета, които започнаха да се наричат ”raquero”, се хвърляли в морето в търсене на монетите, които пътниците и членовете на екипажа им хвърляли от лодките си. Повечето от тях били сираци, така че прекарвали дните си, изкарвайки прехраната си чрез дребни кражби и бакшиши, които получават за вдигане на хвърлени във водата предмети.
Именно кантабрийският романист Хосе Мария де Переда спасява историята на тези деца в своето прочуто произведение „Планински сцени“, публикувано през 1864 г. В него той ги описва със следните думи:
„Чистокръвният ракеро се ражда именно на улица Алта или в тази на морето. Животът му е толкова малък, колкото този на всяко друго същество, докато не научи как да бяга като катерица: след това напуска дома на майка си за Muelle de la Naos и първото си име за графиката псевдоним, с който спътниците му потвърждават, прякор, който въз основа на някакво кулминационно събитие от живота си, той трябва да приеме с юмруци, ако устоят на логически аргументи. Така направиха родителите им и съседите на родителите им. В тези махали всички са езичници, ако се съди по светците на имената им”.

Въпреки че ракеросите били принуждавани в извършването на случайни грабежи, за да оцелеят, с течение на времето те се превърнащат в атракция за пристигащите на пристанището туристи, които били любопитни да видят образа на полуголи деца, тичащи около кея, риболов или гмуркане сред води. Но това, което наистина привлича вниманието, били желанието на тези момчета да вземат всички предмети, които падат в морето. По този начин се превърща в обичай, малко жесток, за пътниците и жителите на Сантандер да хвърлят монети във водата с намерението тези деца, толкова нуждаещи се, да се осмелят да се гмурнат в студените и непокорни води е морето на Кантабрия…
Произходът на името raquero
Името raquero е уникално и изключително за кантабрийската столица, що се отнася до бедните деца, които обикалят из пристанищните кораби. Но откъде всъщност идва това своеобразно име? Една от хипотезите е, че обозначението raquero произлиза от английското име wreker, дума, използвана от екипажа и пътниците на английските кораби, пристигнали в Сантандер, чийто превод е ship thief или shipwreck looter.
Друга възможност е raquero да идва от латинския глагол rapio, което означава да вземеш нещо от някой друг против волята на собственика му. Независимо колко вярно е едното или другото обяснение, Кралската испанска академия обединява и двете концепции, за да определи думата raquero като крадец, който краде пристанища и брегове. В днешна Кантабрия терминът raquero издържа под формата на пренебрежителен израз, за да се отнася до грубо или нецензурно лице. Хосе Мария де Переда никога не се интересува от точната причина, довела до назоваването на тези деца с името ракерос, по-скоро той ги посвещава в извинение на техните шеги:
„Аз съм на мнението на raquero: неговата съдба, като метла на чистач, присвоява всичко, което няма известен собственик: ако някога надхвърли границите до степен на съмнение или присвои това, което принадлежи на съседа, ще има причини да го извини; и най-вече една лястовица не прави лято”.


