Благовещение или (Благовец), известен още и като Майчин ден

Благовещение (или Благовец) (от църковнославянски; на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински:Annuntiatio — възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването отАрхангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий –Иисус Христос.

Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).

За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38:

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

30. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

35. Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Вчера случайно попаднах на един текст, който го беше споделила една дама, която шие  кукли в Капана на Пловдив- Laterna Magika…От нея научавам много нещица, свързани с нашето културно наследство и традиции. Споделям дословно.

Иде БЛАГОВЕЦ – пролетно равноденствие!
Честит ви МАЙЧИН ДЕН!
Или Благовещение, за тези, които се определят като християни.

Според стария обреден календар, на пролетното равноденствие българинът празнува БЛАГОВЕЦ. 
Според православния календар (по Григорианския) църквата празнува БЛАГОВЕЩЕНИЕ на 25-ти март. Историята за архангел Гавраил, който донася вестта, че Мария ще зачене Божия син, е известна.

Много преди Христа, по време на пролетното равноденствие старите българи са очаквали една друга вест от лястовицата и кукувицата – че ЗЕМЯТА ЗАЧЕВА ОТНОВО!
Започва великото прераждане на Земята и за много други езичества. Заради най-благата вест през годината празникът се именува БЛАГОВЕЦ. Според старата ни вяра, тогава се празнува МАЙЧИН ДЕН – ден на почит пред утробата, дала живот!
Благовец е благ ден. Раните не болят и лошите думи не хващат, майка пази рожбите си.
Земята (майката) зачева доброто, светлината, плодородието и продължението на рода и светът празнува в нейна чест!
От този ден, който види лястовица или щъркел си сваля мартеницата и я връзва на плодно дърво.
На Благовец се прави голямо Благо наричане. Казват , че тогава Земята чува рожбите си и всяко посято желание покълнва!

КАКВО СЕ ПРАВИ НА МАЙЧИН ДЕН?
Всяка момиче, навършило 7 години омесва първия си хляб , заедно с майка си! Хлябът на зачатието!
В къщата се канят родови гости.
В самия час на равноденствието, когато слънцето е най-силно, майка и дъщеря влизат в къщата (стаята ) сами. Бабата остава отпред да пази, за да не влиза никой по време на тайнството. Гостите са отвън.
Вътре в пълно мълчание, двете започват да месят. Казват, че няма женска рожба, която да не знае тайната на хляба. Два чифта ръце го месят – майчини и рожбени. До като се пече двете сядат заедно и му пеят. 
Когато Хляба е готов, майката го повива в месали и го полага върху корема на щерка си, за да поеме от силата му. Детето знае, че колкото повече издържи огънят на хляба, толкова по лесно ще продължи рода си след време. ..
После излизат.
Когато се отвори вратата и навън пристъпи момичето, целия род коленичи. 
Детето полага хляба направо в пръстта и го разповива. 
Окъпва го с родовата си пръст. 
Разчупва го на малки къшеи. 
И започва да го раздава на всичките си роднини. 
Който получи къшей от Хляба, й целува ръка. 
Така се приветства новата жена в къщата! Тази, която ще ражда и ще продължи рода.

Майчин ден…дали го има още…Има го. Преди няколко години аз бях на Майчин ден в Средна стара планина. И беше сторено.
Няма да забравя как гордо пристъпяше това дете. 
И как баба му го накара да коленичи и да си целуне земята.
Помня как старците целуваха ръка на 7-годишно момиченце…

Освен това съм сигурна, че все някоя майка, която чете тези редове ще стори това старо тайнство за МАЙЧИН ДЕН!
Можете да сторите това с всяко момиче, навършило 7 години, но може и да е по-голямо, до към 13-тата му година.
Не се притеснявайте, че няма да е на равноденствие, направете го на Благовещение!
И не забравяйте да целунете ръка и на собствената си майка! Миг притихване с жената, която ви е дала живот е достатъчен!

Да бъдете!