„Настоящата история разглежда неразривната връзка и взаимодействието на двойката Светове – нашата планета Земя и духовния двойник в периода от 400 до 1453 година от Новата ера. На фона на тоталната Война между Светлия Мрак и Тъмната Светлина, повествованието търси Духовните причини за залеза на Източната Римска Империя и борбите ѝ с околните народи, най-вече сблъсъка ѝ с Дунавска България. В лето Господене 1453-то след Христа по земното летоброене настъпи края на Идеята за управление на Света, наречена Рим, на Небесната и Земната планети. Небесната планета е причината за съществуването на познатия ни материален свят. Там се създават идеите за неговото развитие, а моделираната от нас реалност захранва с енергия по-финия си надземен двойник. Живяхме в отиващата си част от Епохата на Духовно затъмнение. Тя е по-страшна от настъпващата, защото в началото на Тъмното време има стабилни Духовни твърдини и градежи, останали от предишния Светъл период. А в отсъстващата Тъмна епоха има само това, което е успяло да оцелее през дългия период на Бездушие и отивайки си, подобно на морска вълна, Ерата на Бездуховност завлича останките на Духовността в мрака на Небитието. С моята история искам да разсея суеверния ужас от така наречения Мрак, нямащ нищо общо с Мрака на Несъществуването и да развенчая мита за Преблагословената Бяла Светлина, която само наподобява Великия Абсолют! За да остане написаното в навечерието на Новото време като крайпътен камък по пътя на Прасветлината за тези, които ще минат от там след нас и също като знак за нивото на нашето съзнание в Епохата, в която сме живели…“
От автора Васил Богданов
