„В търсене на изгубеното време” е от 7 части, обхваща 14 години от живота на Пруст, но проследява събития от четири поколения и стотици персонажи. Книгата е посрещната като шедьовър, но Първата световна война забавя издаването на втората част и тя се появява през 1918 г., печелейки „Гонкур”.
Най-дългият роман в света е – „словесна катедрала” в 4300 страници. Авторът държи и рекорда за най-дълго изречение – 847, а по други сметки – 958 думи.
Всичко започва с мига. Не с краткото му настояще, а с дългото му минало, единственото съществуващо, което човек има. Дали и как ще попадне там обаче, колко ще остане и какво ще види, не се знае.
Разказвачът в романа на Пруст е провокиран да се връща в себе си от различни неща, но най-прочута е сцената с „мадлената”. Той потапя в чая типичната френска сладка и, щом я вкусва, усеща, че възкресява изгубеното време.
Смята се, че феноменът, известен в психологията като „случаен спомен”, е свързан с престоя на Пруст в неврологична клиника. Но той има такъв опит и от по-рано, смята неволната памет за „същността на миналото”, затова и базира върху нея романа си.
Друг инструмент за разкриване на миналите тайни е сънят. Пруст страда от безсъние. 16 години той пише седемте тома на романа нощем. И с първото изречение насочва към връзката със съня: „От край време имам навика да си лягам рано.” За да стане толкова простичко, поправя го 12 пъти.

Макар да не е лесна книга, тя е сред най-издаваните в света, всички поне са чували името на автора. Значението на романа за модерната литература е огромно.
Писателят Едмънд Уайт казва: „Хората трябва да четат Пруст, защото е най-подходящата компания от всички велики автори. Макар че е мамино детенце, неврастеник и много се колебае, той ще ви вземе дъха, защото сякаш чете и преповтаря всичките ви мисли.“ Допълва го Андре Ейсимън: „Да четеш Пруст, значи да четеш себе си“.
Пруст е роден в парижкото предградие Отьой през 1871 г. Баща му е прочут лекар, женен за богата и образована еврейка – любимата мама на Марсел. Той не може да заспи без целувка и беснее, ако не я получи. Марсел се ражда почти безжизнен, напролет го мъчи алергия към цветята, а астмата му го съпровожда до края.
Както и проблемът с религията. С баща католик и майка еврейка, Пруст страни от темата. Понякога казва, че е католик, но в писма твърди, че „не е вярващ”. Обаче не се идентифицира и като евреин, въпреки че е чувствителен по темата и търпи нападки заради еврейския си произход.
На 11, в лицея „Кондорсе”, са първите му литературни опити и първата любов. Мария е полякиня, те се разхождат на Шанз-Елизе, но Марсел не признава чувствата си. По-късно я описва като „пиянството и отчаянието на детството ми”. В лицея Пруст се носи като денди и е приет в най-известните парижки салони. А там среща герои и научава истории, които щедро описва в романа си.
Според някои литературни критици Марсел Пруст поставя началото на модерния роман. Авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията. Пруст е искал да обхване живота в движение и флуктуациите на афективната памет. Той завеща неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, чийто единствен смисъл е изкуството.
Творчеството на Марсел Пруст е и задълбочен размисъл за времето , за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето. Животът се изнизва неосъзнато от индивида и само благодарение на случайно събитие – вкусът на бисквитката „Мадлен“, препъването в паве – той осъзнава миналото в неговата цялост и разбира, че само миналото, „изгубеното“ време има стойност. Времето не съществува нито като настояще, нито като бъдеще, а само като минало и неговото осъзнаване граничи със смъртта. Само съзнаването на миналото време обединява фрагментарното ежедневие.
С анализа на снобизма и обществото на аристократи и буржоа от неговото време творчеството на Пруст поставя проблемите за социалните мотиви на индивида и взаимоотношенията му с другите, инструментите на социалното издигане. Подобно на Балзак Пруст изгражда въображаем свят, копие на реалния, изпълнен с герои превърнали се днес в морални и социални архетипи. Подобно на героите на Балзак Дядо Горио, Йожени Гранде, херцогиня дьо Ланже или Вотрен героите на Пруст мадам дьо Вердюрен, херцогиня дьо Германт, Шарлю, или Суан са въплъщение на безкористност, амбиции, високомерие от принадлежността към висшето общество, подлост.
Любовта и ревността са анализирани по нов начин. Любовта на Суан и на Разказвача съществуват само чрез ревността. Ревността или просто фактът, че не си избраникът, пораждат любовта, която се подхранва не от действително осъществената пълнота, а от отсъствието. Суан се жени за Одет дьо Креси, когато вече не я обича. Разказвачът обича най-силно Албертин, когато тя изчезва от живота му.
Къде обаче се крие проклетият смисъл на живота според Марсел Пруст? В изкуството. „Великите художници заслужават аплодисменти, защото ни показват живота по свеж и жив начин”, пише той. И сам ни показва живота такъв. Така добре го показва, че, когато през 1922 г. си тръгва от този свят, изтощен от писане и убит от слаби бели дробове, у никого не остава и капка съмнение, че изкуството на живота е по-велико от изкуството на смъртта.
Помощ при публикацията- Свободна Европа и Уикепедия – свободна енциклопедия.

Hi, I do think this is a great site. I stumbledupon it 😉 I will come back once again since i
have bookmarked it. Money and freedom is the best way
to change, may you be rich and continue to guide others.
Thank you, Marguerite! Nice to meet you! I am happy to have a friend like you too!
See you soon.
Now I will prepare the new publication about the North Camino.I hope will have an interest for this trip 🙂