Бачковският манастир

Бачковски манастир България Манастири

Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури – византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.

Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е  запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.

През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения.

Бачковски манастир,България
Бачковски манастир,България

Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук  да работят негови ученици-книжовници продължават.

Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.

В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква „Св. Богородица“. Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

Трапезарията на Бачковски манастир
Трапезарията на Бачковски манастир

В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.

Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис – стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).

През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени „истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога“.

Трапезарията на Бачковски манастир
Трапезарията на Бачковски манастир

 

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата „Св. архангели“ (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира „Дохиар“) легенда, е изпълнена от гръцки майстор.

Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин), – ктитори на манастира от 1780 до 1860 година.

Трапезарията на Бачковски манастир
Трапезарията на Бачковски манастир

Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата „Св. Никола“ са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий – българин от Сливен.

Следващият игумен – старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф (1810 – 1853) да зографисва новопостроената църква.

Иконата на Св. Богородица от Бачковския манастир

Тя е най-голямата светиня на Бачковския манастир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука.

От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност.

Bachkovo monastery
Бачковски манастир

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.

Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.

В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.

Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса:

Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.

Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и духовно окрилени се връщат по домовете си.

 Помощ за публикацията  от  страницата на  Православието, извадки от текста на Александра Карамихалева

Бачковския манастир
Бачковския манастир

Движими старини

За чудотворната икона на Света Богородица и храмовата икона на черквата „Св. Архангели“ вж. по-горе. Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София)и във Византийския и християнски музей (Атина). Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.

Култура и туризъм

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00-17:00 ч., има печат на БТС.

Бачковския манастир
Бачковския манастир

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира.

Бачковския манастир
Бачковския манастир

Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

Бачковски манастир,България
Бачковски манастир,България

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и проч.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *