Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури – византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.
Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения.

Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук да работят негови ученици-книжовници продължават.
Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.
В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква „Св. Богородица“. Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.
Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис – стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).
През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени „истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога“.

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата „Св. архангели“ (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира „Дохиар“) легенда, е изпълнена от гръцки майстор.
Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин), – ктитори на манастира от 1780 до 1860 година.

Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата „Св. Никола“ са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий – българин от Сливен.
Следващият игумен – старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф (1810 – 1853) да зографисва новопостроената църква.
Иконата на Св. Богородица от Бачковския манастир
Тя е най-голямата светиня на Бачковския манастир. На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, тя умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука.
От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници – златна и сребърна – земна оценка на духовната й стойност.

Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – „прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията”. При „кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела „нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала” в „Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното „бягство” се повторило и потретило.
Един от монасите разказал на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат” до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. На втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията”, отслужва се молебен.
В „Клувията”, на мястото на „кацането”, изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода, а върху издяланата отвесна скала е копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалната икона, пред която постоянно гори кандило. Наблизо е издигнат параклис „Св. Архангел” – Ангел се казвал овчарят, който пръв я видял.
Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод разказват чудеса:
Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.
Хиляди вярващи през всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона “Св. Богородица” Бачковска и духовно окрилени се връщат по домовете си.
Помощ за публикацията от страницата на Православието, извадки от текста на Александра Карамихалева

Движими старини
За чудотворната икона на Света Богородица и храмовата икона на черквата „Св. Архангели“ вж. по-горе. Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София)и във Византийския и християнски музей (Атина). Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.
Култура и туризъм
Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00-17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира.

Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и проч.
