Парижката „Света Богородица“ Notre-Dame de Paris

На път

Нотр Дам буквално означава „Нашата Дама“ и е популярно римокатолическо наименование на Пресвета Богородица. Съществуват много християнски храмове, носещи подобно име.

Катедралата „Парижката Света Богородица“ е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

 

Нотр Дам дьо Пари е най-известната Католическа катедрала, овековечена от знаменитият писател Виктор Юго в едноимения му роман „Парижката Света Богородица”, превръщайки катедралата в символ на народната душа. Идеята за написването на този роман е дошла след посещението или по точно основното претърсване на Катедралата, като в тъмен ъгъл на една от кулите Юго е открил издълбана от нечия ръка следната дума: ANAГКН или СЪДБА и докато съдбата на геройте в романа на Виктор Юго е по-скоро трагична, тази на Катедралата е повече от добра. Тя се превръвръща в грандиозен шедьовър на Френското изкуство и една от най-посещаваните туристически атракций, задминаваща емблематичните за Париж Айфелова кула и Лувъра, като ежегодно е посещавана от над 13 милиона души.

Катедралата „Парижката Света Богородица“ е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълга е 130 m и е широка 50 m, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 m. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 t., а само езикът ѝ надвишава 500 kg. Стрелата е с височина 96 m.

Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали. Над порталите е разположена розетката с диаметър 10 m, а под нея се намират 28 статуи на библейски личности.

По-време на Великата френска революция катедралата станала обект на вандализъм – били снети и обезглавени статуите на кралете, тъй като се смятало, че изобразяват владетелите на Франция, движимото имущество било разграбено, а сградата била превърната първо в Храм на Разума, а после в склад. Части от статуите все пак били спасени под предлог, че се откупуват за строителен материал и след като били открити през 1977г. сега оригиналите се намират в Музея на средновековието.

Парижката „Света Богородица“ Notre-Dame de Paris

Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розети от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розета изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розета показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розета изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името „Парижката Света Богородица“. Тази скулптура от 14 век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту – „Пиета“. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.

Парижката „Света Богородица“ Notre-Dame de Paris

След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.

В западната част  се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети. В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място. В съкровищницата са катедралата се пазят множество ценности, сред които е и трънения венец на Христос, който по време на Великата френска революция е бил пренесен там от Светата капела, а преди това се е намирал в Цариград, докато латинският император Балдуин ІІ не го продал.

„Парижката Света Богородица“ има чудесен орган и съвършена акустика. Там всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9 000 души.

Катедралата „Парижката Света Богородица“ е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16 век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е извършено опелото на генерал Дьо Гол през 1970 г.

Интересна история, свързана с премеждията на великия български архитект Кольо Фичето във Франция, разказал някога игуменът на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги. Словата на стареца, са достигнали днес до нас.

През 1866 година за ужас на цяла Франция един от символите на страната – катедралата Света Богородица в Париж, започнал да се руши. Стената на столетния храм се пропукала и хората със страх очаквали величествената постройка да рухне. Десетки признати от цял свят експерти дошли да видят катедралата и да разберат как могат да обърнат процеса, но всички се провалили.

В отчаянието си френските власти започнали да търсят помощ навсякъде с обещания за награда. Така новината достигнала и до българските земи, тогава в границите на Османската империя. Русенските земи в онези времена били управлявани от Митхад паша. Той бил френски възпитаник и се интересувал какво става във Франция и поддържал топли връзки с правителството на страната.

Като чул за неволите им, той откликнал и обещал, че ще изпрати на помощ най-добрия архитект в цялата Османска империя, простираща се тогава на три континента. Това бил не кой да е, а самият Кольо Фичето. Славата на българина отдавна била излязла от границите на империята.

Така родният архитект се озовал във влака за Париж. Пристигайки в тълпата на парижката гара, той не можал да намери посрещачите си. Те също не го видели в множеството. Чак когато народът се разотишъл, всеки по своя път, французите видели архитекта. Те не повярвали, че скромно облеченият човек пред тях е известният в цяла Европа Кольо Фичето.

Домакините предложили да го настанят и почерпят, но българинът отказал. Пожелал веднага да отиде и види катедралата. На момента започнал своите проучвания. Само за няколко дни открил и проблема – дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил една малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена.

Французите не могли да повярват колко бързо българинът успял да се справи с проблема и да спаси Парижката Света Богородица. Поканили го да остане във Франция, но той отказал. Имал работа. По това време строял Беленският мост, заради който той бил заложил главата си пред Митхад паша. Огледал отново внимателно катедралата и след като се убедил, че опасността е отминала, поел обратно за родината си.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *