Площад Конкорд (Place de la Concorde) в превод означава „площад на съгласието“. Площадът се намира в началото на Шанз-Елизе в Париж. Освен широкопопулярно място за срещи, фонтанът в центъра на площада, както и конната статуя и обелискът носят в себе си много история. Идеята за изграждането му е на крал Луи XV. Разбира се, тя днес е видоизменена и вместо осмоъгълник с 4 статуи, символизиращи най-големите градове на Франция, той изглежда като съвременен център на града, но от епохата на класицизма. Известен монумент на площада е египетският обелиск, който през 1831 г. е подарен на Франция от Мохамед Али паша, управител на Египет и Судан. Висок е 23 метра и тежи 250 тона.

Двата фонтана на площада са най-популярните фонтани, построени по времето на Луи Филип. Тяхното подреждане, по оста север-юг е в съответствие с Обелиска на Луксор и Rue Royale, а формата на самите фонтани е повлияна от фонтаните на Рим, особено Пиаца Навона и Пиаца Сан Петро. Фонтанът, който гледа на север е посветен на реките, с алегорични фигури, представляващи Рона и Рейн, на изкуството на бране на цветя и плодове, събиране и отглеждане на грозде и на гении на речното корабоплаване, промишлеността и селското стопанство. Другият фонтан, на юг, близо до Сена, е посветен на морета, символизира части от Атлантическия океан и Средиземно море. Посвещава се и на гениите на астрономията, навигация и морската търговията.
Конкорд“ бележи пресичането на две оси: основната ос, която е тази на Voie Triomphale (Пътят на триумфа), разположен от изток на запад в съвършено права линия от бившия кралски палат (днес музея „Лувър“) през Арката на колесницата през градините Тюйлери и Шанз-Елизе до Триумфалната арка и отвъд нея, завършвайки днес с Голямата арка в парижкото предградие Ла Дефанс.
Втората (по-малка ос) се формира от линията между Плас дьо ла Мадлен по Рю Роял през площада и през моста „Конкорд“, завършваща в двореца Бурбон.
Във всеки ъгъл на осмоъгълния площад има женска статуя, представляваща един от най-големите френски градове: Бордо, Брест, Лил, Лион, Марсилия, Нант, Руан и Страсбург.
Пиедесталите под тези статуи са били обитавани в миналото от граждани на Париж (днес някои от тях са изходи от подземния паркинг).
Монументалните статуи на галопиращи коне на френския скулптор Гийом Куст, разположени в началото на Шанз-Елизе, са копия на оригиналите, които са изложени в Лувъра.
В южния край на площада мостът Конкорд, построен от Жан-Родолф Пероне между 1787 и 1790 г. и разширен между 1930 и 1932 г., пресича Сена и води до двореца Бурбон, в който днес се помещава френското Национално събрание (долната камара на парламента).
Отново през 1836 г. бронзов фонтан, наречен „Фонтана на Марс“, е добавен на площада. Вторият фонтан, Фонтанът на реките, е монтиран през 1839 г. и отново е по проект на Иторф.
Сред другите представляващи интерес забележителности, които граничат в площада, са Galerie Nationale du Jeu de Paume (първоначално закритият тенис корт на Наполеон III) и Musée de l“Orangerie – и двете в градината Тюйлери. На ъгъла на площада на кръстовището на авеню Габриел и улица Боаси д’Англа е американското посолство.
В северния край на площада се намират две внушителни сгради. Едната е Hôtel de la Marine – централата на френския Военноморски флот.
Площадът сериозно присъства и в киното. В „Страр трек“ Place de la Concorde е мястото, където се помещава офиса на президента на Федерацията на планетите. В „Дяволът носи Прада“ Андрея хвърля телефона си в един от фонтаните на площада.

През 1792 г. по време на Френската революция ордите революционери завземат властта, преименуват площада на Place de la Révolution (Площад на революцията), събарят статуята на Луи XV и издигат нова голяма статуя, наречена Liberté (Свобода).
Гилотината е заменена от внушителния обелиск от Луксор – монолит от розов гранит, който е подарен на французите в лицето на Луи Филип през 1829 г. от вицекраля и паша на Египет Мехмет Али. Три обелиска са били предложени от вицекраля и паша Мехмет Али, но само един е транспортиран до Париж. Често е наричан „Иглата на Клеопатра“.
Обелискът, който е 23 м висок, някога е стоял в Храма на Рамзес в Тива (днешен Луксор). Той е на повече от 3300 години и е украсен с йероглифи, изобразяващи царуването на фараоните Рамзес II и Рамзес III.
Позлатените образи на пиедестала изобразяват монументалната задача по транспортирането на монолита до Париж и издигането му на площада.
Инсталиран през 1833 г., обелискът, тежащ 230 тона, е заобиколен от двете страни от два фонтана, които са построени по същото време.
След като е оцелял повече от 33 века обаче, обелискът търпи тежки увреждания през последния половин век заради замърсяването на въздуха от индустрията и трафика.
През 1793 г., след Френската революция, главата на Луи XVI е отсечена на гилотина, инсталирана близо до статуята, представляваща град Брест.
През следващите две години друга гилотина е използвана за обезглавяването на още 1343 души, включително Мария-Антоанета, Жорж Жак Дантон и Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер.
След Революцията площадът претърпява няколко трансформации и няколко промени на името: площад „Конкорд“, площад Луи XV (отново), площад Луи XVI, площад на Хартата и още веднъж (1830 г.) площад Конкорд, което символизира размирната епоха и надеждата за по-добро бъдеще.
Днес площадът изглежда точно така, както и през ХVІІІ век с изключение на настилката, която сега е асфалт, цимент и паваж.
