„В това време те съгледаха тридесет или четиридесет вятърни мелници, които стърчаха сред полето, и Дон Кихот, щом като ги видя, каза на своя оръженосец:

— Щастливата съдба нарежда нещата така, както не сме могли и да мечтаем, защото погледни натам, приятелю Санчо Панса, и ще видиш, че се показват тридесет, пък и повече грамадни великани, с които възнамерявам да вляза в бой, като отнема живота на всички до един. Плячката ще е наша и това ще бъде основата на нашето богатство, защото тази война е справедлива и съвсем богоугодно дело е да изкореним тази проклета пасмина от лицето на земята.

— Какви великани? — запита Санчо Панса.
— Тези, които виждаш ей там — отговори господарят му. — Някои от тях имат ръце, не по-къси от две левги.
— Слушайте, ваша милост — забеляза Санчо, — това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това, което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците.

— Явно е — възрази Дон Кихот, — че не си посветен в тайната на приключенията. Великани са и ако те е страх, махай се оттук и се отдай на молитви, а аз в това време ще вляза с тях в жесток и неравен бой…
…/Дон Кихот/ пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него. Нанесе удар в крилото й, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подети и изхвърлени на полето в най-жалко състояние…“
„Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча”, Мигел де Сервантес

Да, това е добре познатата ни история на Дон Кихот, който неуспешно се бори с вятърните мелници.
Питам се дали и ние като този герой не живеем в наша измислена приказка.

Не изпадаме ли постоянно като него в тъжно-комични ситуации, в които показваме скритите си качества не на място като вяра, саможертва, твърдост, безстрашие, непоколебимост, търпение, постоянство в идеите, идеалите и идолите си, в името на несъществуващо или незаслужаващо, и така понякога се увличаме в разхвърляне на енергията си.

За разлика от Дон Кихот, който има сили да продължи по пътя си, ние или търсим начини за друга алтернатива, или нямаме сили да изтърсим прахa даже от дрехите си.
Дали с това израстваме повече? Дали се опознаваме и дали ще преборим страховете и егоизма си така? Във всеки нас е жив обаче по един Дон Кихот. Това са и повечето пътешественици днес, които се срещат с любимите си герои от детството или в стремежите си, миражите, картичките или филмите…

Изправена през паметника на Сервантес, в компанията на седемнадесет годишно момиче си спомнихме за анализите и за класиката, която вече не се изучава явно в училищата в България.

Мадрид се намира на около 3000 км от София и на 3 часа полет към Летище Барахас. Там кацнаха и моите близки, с които прекарах няколко дни в испанската столица и успях да посетя някои от емблемите, парковете и галерии, както и да разбера за АTEEZ манията – корейска момчешка група, която събира толкова последователки, (защото женският пол е най-засегнатият), че може да се сравни с Битълс на 60- те години, Мадона на 80-те и Металика на 90 -те…

Точно като Санчо Панса се оказах и аз…Но научих все пак на къде са тръгнали една част от младежите и за толеранса на Европа към различният пол genero (както туk го наричат). Винаги в едно пътуване има какво да разбереш и изследваш, даже и на място, което вече си посетил.

За транспорта – Ние използвахме метрото, далеч сме от Дон Кихот във времето на конете. От летището през целия ни престой, но може влак и кола под наем, автобус, както и такситата са на достъпни цени. На летището има карти, които си ги закупувате и на апарат-машината се зареждат според броя пътувания и пътниците. Плаща се и по 3 евро още на летището. Има и автобус, който отвежда до центъра на града – Аточа ( Atocha) за 5 евро.

Аточа и Естасион дел Арте са разпределителната гара. Попаднете ли там, вие сте наблизо дo Музея Прадо, Музея Рейна София и Стъкленият дворец и паркът. Близо сте и до Хотел Риц, на фасадата му е и паметната плоча на Димитър Димов – голям приятел на Испания.
„Има две Испании. Едната е голяма и велика, защото живее от векове и представлява самия испански народ. Но има и една друга Испания, която също живее от векове, впита като паразит в тялото на първата. Нейните цезари и монаси дадоха на света инквизицията и Лойлола, кръвопролитни войни и разорение“, пише Димитър Димов, който умира на 56 –годишна възраст на 1 април 1966 година в Букурещ.

Димитър Димов, Мадрид, MadridТъй като ще говоря за Непознатият Мадрид, ще ви обърна внимание на някои скрити улички, които привличат внимание с типичната гастрономия и архитектура. Аз попаднах на семейство италианци, които имаха заведение близо до Аточа и предлагаха кино ретро Италия, както и италианска кухня с френски десерти. Такава пъстрота и колоритност има навсякъде -китайски, марокански и други квартали, които си предлагат своят арт – услуги и продукти.
Малко за групата, която сега владее милиони момичешки сърца, което от позицията на възрастта ми, направо останах потресена, когато попаднах пред залата 6 часа преди концерта. Имах чувството, че целият свят се беше струпал на вратата на залата, която е с размерите на футболен стадион.

Все си мислех, че Испания е футбол, но явно вече е и танц, но не салса или фламинго, а име АТЕЕZ. Те си имат хиляди последователи в интернет – имат розов грим, обличат кожени якета и стилни костюми и са със сини , лилави или оранжеви коси, много бели зъби и миловидни нежни лица, пеят за мир и любов, палят лампи с гласовете си, тренират упорито, излъчват флирт и …се отличават от дрезгавите гласове на нашата музика., танцуват страстно и гръмко… И са харесвани основно от момичета… 🙂

От концертната арена, ви пренасям в галерията на реалността, където някои модерни автори и класици разказват минали и настоящи сюжети:








.

Greetings! Very helpful advice in this particular article! Its the little changes that produce the largest changes. Thanks a lot for sharing!