Джордж Оруел - На дъното в Париж и Лондон

Джордж Оруел – На дъното в Париж и Лондон

Oт архивите Други Лирични отклонения

Докато преживява в пълна степен мизерната реалност на своето време, Джордж Оруел (1903-1950) остава като по чудо неосквернен, за да достигне до нас страховитото предсказание, чрез гласът на Големият брат и „1984“.

Джордж Оруел – На дъното в Париж и Лондон

“ За да си представите картина на бъдещето, си представете ботуш залепен  на човешкото лице, което остава там завинаги“.

И той призовава да не допуска човечеството това, защото зависи от нас!

Откъс от Първа глава на книгата, която  е и първата му и донякъде биографична творба, забележителна с изричането  на истината, в момент, когато мнозина от съвременниците му вярват, че историята се движи от лъжата. Той запазва трезвия си поглед, прониквайки в мръсотията – прикрита, потулена, замаскирана.

 

О, бедност, триж проклета, с празна шепа!

Чосър

…..

“ Квартирантите бяха свободно плaващ народ, предимно чужденци, които цъфваха без багаж, оставаха една седмица, после отново изчезваха. Идваха какви ли не – обущари, зидари, каменоделци, земекопачи, студенти, проститутки, вехтощари. Някои бяха невъобразимo бедни. В един таван живееше български студент, който правеше префърцунени обувки за американския пазар. От шест до дванайсет седеше на леглото си, съшиваше десетина чифта обувки и заработваше трийсет и пет франка; през остатъка от деня посещаваше лекции в Сорбоната. Учеше теология и по осеяния му с парчета кожа под, стояха захлупени разтворени теологични книги. В друга стая живееше рускиня със сина си, който се имаше за художник. Майката работеше по шестнайсет часа дневно, кърпеше чорапи по 25 сантима парчето, а в това време синът, прилично облечен, се шляеше по Монпарнаските кафенета. В трета имаше двама квартиранти едновременно, единият работеше дневна смяна, а другият – нощна. В четвърта – вдовец делеше леглото с порасналите си дъщери, и двете болни от туберкулоза.

Странни птици се срещаха в този хотел. Парижките бордеи първоначално са свърталище на чешити – хора, изпаднали в самотни, полуналудни житейски коловози, и отказали се от опитите да бъдат нормални и благопристойни. Бедността ги освобождава от обичайните стандарти на поведение, тъкмо както парите освобождават хората от необходимостта да работят. Някои наши съквартиранти живееха неописуемо чудато…“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *