Остров Тасос – история, география и забележителности

На път Тракия

 

 Та̀сос (на гръцки: Θάσος, на турски: Taşöz) е остров в северната част на Бяло море, наричана източно от него Тракийско море, близо до брега на Източна Македония и Западна Тракия, при устието на река Места. Днес главен и най-голям град е Лимен (с българско име Боровец ), често наричан и Тасос. Второто по големина селище е Лименария. С площ от 380,1 km², това е Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море срещу град Кавала. Той е най-северният остров на Тракийския залив, на 6,7 km от носа на залива Керамоти, недалеч от устието река Места в Бяло море, а пристанищния голям град Кавала в едноименния залив е на около 22 километра западно от острова. Смята се, че Тасос с планините си е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 km² и е провинция на окръг Кавала. 80 % от площта на острова е покрита с гори от бор, ела, дъб, чинар, лавър, див кестен и мирта. По крайбрежието са засадени маслини, орехи, бадеми, черници и лозя.т. Най-високата му точка е връх Ипсари (Υψαριο).

 Гърция
Гърция

Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, лозя, олеандри. Обиколката на острова е около 100 km.

Основното земеделие на острова е добив на пчелен мед, зехтин, вино, отглеждане на овце и домашни кози, риболов. Друг поминък е добивът на дървесина и туризмът – морски, планински, културен и еко туризъм вкл. бърдуочинг. На острова се добиват оловно-цинкова руда и мрамор, а в миналото и желязо, злато и сребро.

Климатът на Тасос е мек, прохладен през лятото и мек през зимата.Хипократ, който в продължение на три години е живял на острова в 5 век пр.н.е., ни е оставил ценни записи за климата тук в книгата Епидемии посочва, че в Тасос „обикновено зимата изглежда като пролет.“ Средната годишна температура е 17,2 °C, а средната лятна температура (юли) е 23,4 °C.

 Най-големите съседни острови в Бяло море са Самотраки – на 58 km, Лимнос – на 73 km и  Гьокчеада (Имброс) – на 91 km и от източната и югоизточната му част и на 42 km до полуострова Света гора.

В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, егптяни, пак турци, гърци, българи и пак гърци.

 Наличието в късния палеолит на хора в плодородната древна Тракия тук е засвидетелствано и прави аналогия с други археологически находки от Гюмюрджина, Драма и  навътре в материка – по долините на Струма, Места Марица и пр.

Първото свидетелство за покръстването е създаването на епископството на християнската църква в град Тасос. Епископът му участва в 325 г. в Никейският събор. Тасос под византийско управление страда много от средата на 5 век нататък от нашествия и пиратски набези, при които земята и населението са разорявани, държани под обсада, и претърпяват цели детилетия на грабежи, унищожаване, разселване и поробване. През вековете, крайбрежните селища на острова са напълно изоставени, жителите се оттеглят в планинския регион. Още през 10-ти век, крайбрежието на острова е почти обезлюдено.

От 7-ми век на острова пристигат, първо като нашественици, славяните, а българите го нападат през 10-ти век от 904 г. и в 12-13 век.

От 12-ти век, той е под ударите на кръстоносците. Между 1122 и 1125 под папския флаг е атакуван от венецианския дож Доменико Микеле и 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход срещу Византия от дож Енрико Дандоло с венецианска и франкска армия на пътя ѝ към Константинопол . Неговият съратник и по-късно крал на Солун, Бонифаций I Монфератски , владее острова три години докато е заловен и убит от българите край днешния Златоград.  Тасос е част от 1204 от Латинското Солунско кралство, но фактически се владее от хоспиталиерите и каталаните. От 1230 г. е под сюзеренитета на цар Иван Асен II, В 1261-1264 за потушаването на пиратските действия и съперничества между гърци, генуезци и венецианци от византийците са разположени военноморски части на островите в Егейско море, включително и в порта на древния град Тасос.

Остров Тасос пада окончателно под османска власт в 1479 г. През 1566 те избират измежду от своите членове, местните кметове – мухтари кнезове, т.нар Kotsampasides, които събират данъци, мита и такси за Султана. През 16 и 17 век османската власт е стабилна и благодарение на богатството на острова на злато, сребро, мрамор, дърво, зехтин и вино жителите на острова пак се замогват, както свидетелства пътешественика Francesco Piazenza описва през 1688 г. и населението се увеличава значително.

Панагия,о.Тасос
Панагия,о.Тасос

Не само историята и самото име на българското село Булгаро днес прекръстено на Рахони, основано от знатната българка Катерина от Дебърско построила и първата му църква е основано и населявано от българи, но и гръцки източници свидетелстват за българи, живели до Балканските войни на Тасос, за гоненията над тях и системните убийства на българи и власи на Тасос извършени под ръководството на гръцкия консул в Кавала от гръцки андарти действали в селата Лименария, Булгаро, Калирахи, Мария, Принос, Свети Георги и пр. и преди и около присъединяването на острова от Гърция, както и за арестите на местни българи след това в 1912-13 г.

о.Тасос
о.Тасос

Тук в село Св. Богородица (Панагия) в 1825 е роден и отраства българският просветител, борец за българщината и по църковния въпрос, учител, свещеник и революционер Георги Хростолов, по-късно дошъл заедно с тукашните си другари Захимен Кольо и Петко Тилев в Родопите, той става даскал в Югово,  след това е първият свещеник в българския Асеновградски храм „Св. Димитрий Солунски“, в революционното движение той се приобщава между първите. Като разпален родолюбец и сподвижник на революционерите Скарлат и Отон Иванов  веднага след Априлското въстание в 1876 г. е хвърлен по гръцки донос от турците в пловдивския затвор, освободен в 1878 малко преди Освобождението той умира само няколко седмици след това от изживения тормоз.

Тук в споменатото българско село Булгаро в 1798 г.е роден и отраснал свещеник Христо Парапитев. [16] Вметохът на Зографския манастир тук „Св. Георги“ (Агиос Георгиос), в чиито параклис малкият Христо е воден на служба от родителите си и впоследствие получава начално познание на гръцко и славянско четмо и писмо. Метохът на Зографския манастир е- средище на българското население на острова, той е бил посещаван и от споменатия първи български свещеник в Асеновград – Георги Хрисологов. Поп Христо, първо е в българският манастир в Сяр „Св. Йоан Предтеча“, после се жени за Дена сестрата на Георги Хрисологов живееща в днешното родопско село Полк. Серафимово, ръкоположен е някъде в Македония и е едни от първите свещеници в Родопите. Служи в селото на жена си, в Югово, в Павелско и др. Там е първият свещеник в новопостроените църкви и даскал в килийното училище в Югово. Поп Христо изхвърля гръцкия език от богослужението и учи на български в училището. След учредяването на Екзархията, районът е веднага се включва към нея. При една от обиколките си Левски посещава и Югово, отсяда в къщата на свещеник Христо Парапитев., тъй като сина му свещеник Константин е вече посветен и закълнат в революционното дело. При Освободителната война, по времето на Сенклеровия метеж тук е изпратена руска пехотна част и в домашният му параклис  там квартируват руските солдати. Христо Парапитев умира на 103-годишна възраст и е погребан в двора на църквата в Югово. След повече от 10 години свещеник Константин препогребва костите му в горния двор на Бачковския манастир, от дясната страна на абсидата на църквата „Св. Никола“. През 40-те години на 20 век костите му са преместени в костницата на манастира.

Съратника на Левски отец Матей Преображенски в 1861 г. бяга при българите на Тасос спасявайки се след разправия с монасите от Атон като една нощ преплува с лодка от там.

На Тасос сред тукашните българи се крие в 1876г. Стоян Войвода (Стоян Карастоилов) след Априлското въстание когато започват гонения и срещу българите в Неврокопско Стоян с няколко души от село Старчища, заедно заминават уж да берат маслини и се укриват на остров Тасос.

.Булгаро обаче неизменно е посочено в 19 век като главен град на острова в европейските карти и описанията за Тасос в енциклопедията Брокхаус.

о.Тасос
о.Тасос

Войните в началото на 20 век

През Балканската война и на приключилата я Лондонска мирна конференция се разгаря остър спор за остров Тасос. България овладяла Кавала и околното беломорско крайбрежие от което той отстои само на 6,7 km иска тракийският остров част от Македония попадащ в най-близките крайбрежни води да бъде включен в територията ѝ, Гърция окупирала острова на 17 юли 1912 г. след десанта на частта на кап. Димитриос Контарос заел селата Панагия (Богородица), Потамия (Река) и Теологос (Богослов) с войски от ескадрата на адмирал Павел Коунтоуриоти., също иска да го присъедини, Турция от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухнлата Междусъюзническа война оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на Първата световна война предотвратява нова война между тях. След нея със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г. на Антантата с Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, гръцко-турска война 1919-1922 г. турците ѝ отстъпват острова чак с Лозанския мир от 24 юли 1923 г.

Панагия,о.Тасос
Панагия,о.Тасос

След малоазийската катастрофа на гръцката военна интервенция в Турция в 1922 много бежанци от там са заселени от правителството на острова, предимно в крайбрежните градове Лимен и Лименария, като е национализирана собствеността на тасоските монашески имоти, които са им раздадени като на безимотни. Впоследствие от Тасос започва голямо преселение на коренни жители към континента и тръгва и вълна от емиграция предимно към САЩ.

През 1903 г. германския индустриалец Фридрих Шпейдел   получава от турския Султана концесия за експлоатация на руда на Тасос.

Участъците за добив на цинкова руда Смитсонит (Каламин). В концесионните участъци определени от хедива в Кавала включват западната и южната част на острова. Многобройните минни работи вдигат благосъстоянието на острова и по-специално на жителите в  Лименария и Сотирос с откритите голям брой работни места.  Първата световна война през 1914 г. обаче слага край на  добива на минна компания Friedrich Speidel, а когато френските войски през 1916 г. в македонската кампания на Антантата , заемат острова и изграждат тук военноморска база, в  Лименария идва хаоса на войната. Съоръженията и сградите Speidel’schen до голяма степен са разрушени и ограбени в 1916/1918 г. През  1925 г. Гърция прави свои търгове за минните концесии на Тасос спечелени от белгийската компания Vieille Montagne . Голяма част от работниците пак са наети, започва ремонт на унищожените съоръжения на Speidel’schen, но възобновено в някакъв обем производство продължава само до 1933 г., след която всичко пак потъва в разруха.

о.Тасос
о.Тасос

Българско управление и налагането на централната гръцка власт след него

Димитър Йончев ясно посочва, че: „В гръцката историография се прокарва и продължава да се обосновава становището, че България е „окупирала” Беломорието. Така българското присъствие се изопачава, като се идентифицира с германските и италианските окупатори и тяхната политика.” За разлика от Белградската област на Сърбия, която наистина е окупирана от български войски, то също като Южна Добруджа, Македония и Западните покрайнини така и Беломорската област на България става регулярна, интегрална и равноправна част от държавата. Единствено италианци, немци, други чужденци и еврейската част от населението остава с предишното си гражданство и е под немска юрисдикция. Възстановяването и осъществяването на българския суверенитет в тези земи е изчерпателно документирано.

о.Тасос
о.Тасос

 Светият Синод на свое заседание на 29 април 1941 г. решава Беломорието да име две епархийски ведомства: 1. Маронийската епархия — градовете Гюмюрджина, Дедеагач, Димотика, Ксанти, Софлу и Фере с прилежащите им села, с временно управляващ епархията до окончателно установяване Пловдивски митрополит Кирил. 2. Струмишко-Драмската епархия — градовете Баракли Джумая, Демирхисар, Драма, Кавала, Пехчево, Радовиш, Сяр, Струмица с прилежащите им села, с управляващ епархията Неврокопски митрополит Борис.

о.Тасос
о.Тасос

 На 8 май 1941 г.  в старото българско село Булгаро българско население практически не е открито. Непосредствената охрана на Беломорския бряг и брега на островите се предоставя на полк. Георги Ковачев като командир на отряда, носещ името „Беломорска отбрана“, който е в подчинение на командира на 1-ва армия.

 Към края на юни 1941 г. създадената в Царството нова Беломорска област с административен център Ксанти се разпределя на 11 околии: остров Тасоска, Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска и Правишка.

  По време на българското управление на Тасос за Българския Беломорския Флот работи и корабостроителница в гр. Боровец (Лимен) основана от български предприемачи начело със Стоян Николов, където се строят военноморски съдове. За 3 години там са завършени седем 160-тонни и един 30-тонен транспортни кораба, моторни и спасителни лодки, още два кораба остават наполовина завършени, когато след септемврийския комунистически преврат в София през октомври 1944 г. българските власти са принудени да оставят острова.

о. Тасос
о. Тасос

 По време на българското управление в църквите и училищата на острова станал част от територията на България и диоцеза на БПЦ официално се служи и преподава на български език. В църквите освен българските са преназначени и местни гръцки свещенници на издръжка от БПЦ на които е допуснато наред с българския да ползват и гръцки. Църква която се е служило на български в Лименас е изящната Св.Марина (сега Св. Никола), до античната агора и старото класно училище до нея понастоящем Основно училище (Δημοτικό Σχολείο Λιμένα Θάσος), на български се служи и в останалите църкви и манастири и се преподава и в другите училища на острова. И днес е запазена голямата българска казарма в Лименария на южния бряг на острова, фактически препостроена в 1941 г. от българската войска след съсипването ѝ от френската армия в предишната война и саморазрушението на което я изоставя в 1933 г. белгийският концесионер, построена в 1903 г. централа на немската минна компания  Speidel — това е внушителната жълта сграда с кули над пристанището наричана „Замъка“ или двореца (Παλατάκι) на Лименария. Явно немците и българите са строили здраво и добре защото днес и след 70 г. разсипия българската казарма и сгради заедно с целия военен район на българското поделение, предишния обект на минната промишеност, с минимални усилия еврофондове, немско финансиране и местни инциативи се превръща в съвременен култерен център с парк, но след разходи от 600 000 €, проектът остава незавършен и в 2005 г. Дирекцията по изграждането SAMM е закрита. На отсрещното миниатюрно живописно хълмче, разделящо пристанището на градаца от плажа, запазеният бетонен пръстен на българския картечен пост увенчаващ върха на покритата с борове устроена като миниатюрен парк скала е основната атракция и любимо място на туристите и местните младежи, от тук се разкрива прекрасната панорама на града с българската казарма, пристанището и плажа, към простора на Бяло море и върховете на Света гора от другата страна на залива.

За каквато и да е конфронтация и борба на EAM, ELAS, Elan, НООМ или местни хора срещу българската власт на Тасос няма нито едно съобщение от която и да е страна. Само няколко месеца обаче след оттеглянето на българската администрация и армия и подписването  на 12-ти февруари 1945 на известния Договор от Варкиза върху Тасос се разпростира установената в цяла Гърция системата на терор, мъчения, принудинителни подписки, експулсиране, и затворнически лагери, макар осъдени на много години затвор и смъртни присъди да са рядкост. Тасос пострадал чуствително от гражданската война след 1950 г. задълго е обханат от глад и борбата за оцеляване.

о.Тасос
о.Тасос

История на минното дело на Тасос

 Най-ранният добив на острова датира от около 13 000 г. пр.н.е., когато палеолитни миньори добиват охра като изкопават проходки на мястото на желязната  мина от модерната епоха в местноста Tzines в района на Лименария, на 15 над скала Мариес за добив на лимонит . Добиването на основни и благородни метали започват още траките, през 7 век пр.н.е. го разработват финикийците, последвани от 4-ти век от гърците и след това римляните. По това време, около четиридесет години, мраморните кариери са единственаото добивно непрекъснато от античността богатството на Тасос.

Забележителности и плажове

  • Лименас — агората и римските руини на театъра, акропола високо над града, останки от храмове и пр., Калугерико — метохът на Ватопедския манастир построен от монасите в 19 век и т.н. Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен пазар – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, а нагоре по хълма са разположени Акрополът, храмът на Атина и античният театър, построен през V в.пр.н.е. и е побирал поне две хиляди зрители. През I-ви век сл. н.е. е театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления — главно антични трагедии.
  •  о.Тасос
    о.Тасос
  • Археологически музей на Тасос в град Тасос и големия курос изложен в него
  • Музей Вагис — общински музей в Потамия на родения на Тасос американски скулптор Polygnotos Vagis
  • Фолклорен музей на Лименария
  • Етнографски музей в Калирахи
  • Село Теологос (Богослов) – къща на Хаджи Георги кмет на остров Тасос вдигнал бунта в 1821 г., днес фолклорен музей. Селото е основано от бежанци от Константинопол през 16. век и е главно селище на острова до края на османската власт. Намира се на десетина километра от центъра на Потос (х-л „Олимпион“). Теологос е обявен за културна столица от гръцкото правителство през 1979 г., което означава, че строителството или реконструкцията на съществуващите сгради е ограничено, за да се запази автентичният му вид. Селото също така е съхранило много народни традиции и все още произвежда своите маслини, зеленчуци, алкохол и агнешко месо, така че ако седнете в местна таверна, почти сигурно ще опитате местната продукция.
  • Музей на зехтина и с. Богородица (Панагия). Панагия е планинско село на 7 км от Лименас, основано от преселници от запустелия главен град Лименас приело името на местната църква, посветена на Богородица. Известно с каменните си къщи и покриви, изобилието от течаща вода и калдъръмените улици.Улички на Панагия, са с такава ширина, че на някои места трудно може да премине дори и мотопед. Построени са през епоха, при която транспортът на хората и на стоките се е извършвал с магарета. В днешно време има по-голям околовръстен път в местността, който не нарушава традиционния характер на селото. Всяка година на 15 август се организира голямо празненство в чест на празника на Успение Богородично. Главната улица на селото се затваря от всички страни за жителите и посетителите на селото, присъстващи на празненствата, които са едни от най-големите в Християнството. Друг известен празник в село Панагия е деня преди празника на Вси Светии, когато жените от селото приготвят курбан от козе месо и сварено жито. Приготвянето на храната се извършва навън, в двора на църквата, и се раздава на вярващите след края на литургията. След изхода на селото се намира пътят, който води към морето и към един безкраен плаж, наричащ се Хриси Амудя (Златни пясъци). Той представлява морска местност, разположена между нос Пиргос и края на остров Гамвуса. Както почти всяко село на остров Тасос, така и Панагия има свое пристанище – Скала Панагия, което се намира на 4 километра от селото. Тук се намира и Golden Beach — един от най-големите и най-благоустроените къмпинги на острова, достъпен и за каравани. На много места има извори, като най-известният е Изворът на любовта. Интересна тясна и много зашумена уличка води към него. На няколко километра от селото в посока Хриси Амудя е Дракотрипа, пещера със сталактити и сталагмити, чиято дължина все още не е напълно изследвана.В центъра на Панагия, е разположена семейната фабрика на Сотирелис за преработка на маслини. От 1915 г. тя работи само с местния сорт „фруба“ и е устроена като музей, в малкия му магазин има зехтин, сапун, сувенири от маслиново дърво и снимка на маслиново дърво на около 3500 години, което продължава да ражда, но е не тук, а на остров Крит.
  • Маслинови дървета.о.Тасос
    Маслинови дървета.о.Тасос
  • Музей на маслините и маслиновото масло в Скала Принос. Модерен музей, представя производството на зехтин, фотографска изложба, изложба на около 40 от 130-те известни днес видове зехтин, както и дегустационна зала, където ще може да се опита и да закупи всичко това, освен него тук всеки понеделник сутринта, става уличният пазар на Принос.
  • Малкото и Голямо Казавити (Micros & Megalos Prinos) се намират на 4-5 км от Принос към вътрешността на острова, един от най-красивите и живописни села тук. Малките и тесни калдъръмени улички, каменни къщи с дървени тераси и балкони и изрисувани тавани. Въпреки че и двете села са видели много славни времена в миналото, когато хората са живели и работили тук, защитени от пирати, върлували в низината и в морските селища, в днешно време са по-скоро изоставени. Все още се виждат останките от старото училище с голям принос в историята на острова, старите имения и църкви. Перфектното място за почивка сред звуците на природата и течащите води е обядът или кафето под чинарите на централния площад на Големия Казавити.
  • Манастир Архангел Михаил построен директно върху скалите, надвиснали над морето, по средата на пътя между Астрис (Astris) и Алики (Aliki), клон на атонския манастир Филотей. Женският манастир е построен на върха на 250 м висока скала, Основан е от монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Веднъж му се присънил архангел, който наредил да бъде построен манастир. Лука се уплашил, защото помислил че това е Дяволът. Архангелът ударил скалата и от там потекла светена вода — аязмо. В достъпната за миряни част има два параклиса, посветени на св. Ефрем Сироски и на св. Герасим Кефалонийски, както и католикон, построен през 1834 г., няколко килии и стаи за гости. В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, както и свети реликви, свързани с разпятието на Христос (пирон от кръста). Пиронът бил дар от монасите от Света гора за владетелите на Молдова. Буря принудила пътниците да спрат на Тасос и това се възприело като божествен знак, че реликвата трябва да остане в манастира. Всяка година на първия вторник след Великден, манастирът ръководи процесия, която започва от малкото селце Теологос (Theologos) и по специална поклонническа пътека се стига до манастира. Архангелите са патрони на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19. век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки. На гостите се и безплатно локум.
  • Свети Пантелеймон манастир: построен през 1843 г. манастир от 1987 г.намира се във вътрешността на острова, в близост до с. Казавити.
  • Манастир Успение Богородично по пътя за Мариес и в него живеят само един или двама монаси.
  • Кастро: времето на основаване на крепоста се губи в праисторията, средновековната крапост е вдигната от венецианския Джакопо Кателуци в 1414 г.
  • Остров Крамбуза (Krambousa) срещу Скала Потамия. Гъстата растителност правят невъзможно опознаване на всички части от него. Пространството му е пърно с диви растителни наричани „Krambi“. Малката църква Свети Данаил се намира на върха на хълма. Жителите посещават тази църква в деня на светеца всяка година.
  • Залив на русалките  „Алики”. Малкото рибарско селище е на полуостров, заключен между два залива и самото място е невероятно красиво. Това е един от най-популярните плажове на Тасос. Водата е кристално чиста и това е прекрасно място за всички — деца, плувци и просто излежаващи се на брега. Над плажа са руините на старо светилище и селище от 6 в. пр. н. е. и две раннохристиянски базилики, построени с материали от храмовете, на носа. Над светилището има пещера, в която са открити дарове за боговете и от най-бедните, напр. рибарски куки. Смята се, че селището е било много проспериращо заради мраморните кариери, чиято работа е прекъсната внезапно, вероятно след земетресение. Полуостровът в древността е бил доста по-голям, но добивът на мрамор е намалил площта му. Скалите са прекрасно място за къпане, но има опасност от многобройните морски таралежи. Все още могат да се видят останки от постланата с мрамор пътека „marmarostrata“, водеща към храмовия комплекс, както и недообработени мраморни блокове.
  • Скала Принос, с много борове, намиращи се на по няколко километра дължина. Този прекрасен плаж е идеален за плуване, чист и пясъчен. на плаж със Син Флаг
  • Pachis, с чиста вода и много посетители
  • Пристан Булгаро (Скала Рахони), дълга плажна ивица с гора
  • Glyadi, със златист пясък и плитко море
  • Giola е естествен басейн с кристално чиста тюркоазена вода! Giola се намира в село Астрис, на няколко километра от Лименария и Потос, на южната страна на острова. [ 15 ]
  • Paradise, Paradise Beach е приблизително 23 километра от град Тасос чрез крайбрежния път, който обикаля около острова.
  • Metalia Beach Тасос: плаж Metalia е разположен в подножието на една вила в Лименария. Той е прекрасен пясъчен плаж идеален за деца и се крие трийсет и девет км югозападно от град Лименас, столицата на Тасос.
  • о.Тасос
    о.Тасос
  • Glykadi Beach Тасос: 4,5 км северозападно от плажа Port Тасос е Glikadi. С изглед към Thasopoula, този пясъчен плаж на 150метра с сините води предлага релаксация сред пищна природна среда. Тя е организирана в чадъри и шезлонги от бар на плажа, но няма друга инфраструктура.
  • Басейн на русалките или „Гьола“
  • о.Тасос
    о.Тасос

Помощ при публикацията -Уикепедия

Снимки – личен архив, снимано с мобилен телефон – Sumsung -през Май  2014 година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *