Но има една много важна личност, която отсъства от това вълнуващо тържество: Това е Жозеф Нисефор Ниепс, умрял в мизерия шест години преди това. През 1816г. той пръв успява да получи изображение, запечатано от светлината в дъното на една камера обскура.

На 5 май от дома си в Сен Лу дьо Варен той пише на своя по-голям брат и верен сътрудник: ”И тогава забелязах върху бялата хартия покривите, които се виждаха от прозореца, както и едно съвсем слабо изображение на самия прозорец… Това е само един далеч несъвършен опит, но изображението на предметите беше изключително малко, възможността да се рисува по такъв начин, струва ми се е почти доказана.”
Този изглед от малкото прозорче на ателието му, който той повтаря стотици пъти в черен и бял цвят, и мъгляв, върху дебела, покрита със сребърни соли хартия, всъщност е истинският основополагащ акт на нашата… „цивилизация на изображението”. Междувременно Ниепс успява да изобрети диафрагмата с регулиращ се отвор, камерата със сгъваем мех и филмовата лента. Необходими са му още шест години, докато най-сетне през 1822 г. успява да направи първата снимка, получена направо от позитив – „Сложената маса”. Вълнуваща е наистина съдбата на Жосеф Ниепс, син на дребен благородник, но живеещ охолно в Салон сюр Сон. По време на революцията той променя библейското си име на Нисефор /носител на победи/ по тогавашната гръцка мода. Ирония на съдбата – той въобще не доживява своя научен триумф. Гениален откривател, но лишен от всякакъв търговски нюх, Ниепс има нещастието да изпревари своето време. Така през 1807 г. с помощта на по-големия си брат той създава пиреолофона – двигател с тежко гориво и с впръскване, предвестник на дизеловия двигател, изобретен 5 години по-късно. Но патентът подписан от Наполеон, и прототипът изпробван успешно, въобще не предизвикват интереса на хората, които биха могли да финансират произведението му.

Клод Ниепс, заминал отвъд Ламанша с надежда да намери късмета си, умира в лудницата преследван от натрапчивата идея за перпетуум мобиле… Тайните на фотографията също можеха да останат забутани някъде сред вещите на този злополучен откривател, ако притиснат от нуждата и от кредиторите си, Нисефор не се беше сдружил през 1829 г. с Жак Дагер.
Жак Дагер, художник декоратор, сценограф в театър „Амбигю”, известна личност в Париж е изкусен занаятчия с големи връзки с тогавашните делови среди. Няколко години преди да стане толкова известен той смайва Париж с прочутите си диорами – прожекции върху грамаден екран на хиперреалистични картини. Подобно на много други художници от неговото време и той вече си служи с камера обскура, за да постига по-голяма прецизност в переспективите на картините си.
По нататък историята е известна……..