Пловдив – Стъпки в Стария град – Йордан Велчев

Пловдив

…..

И както вятърът винаги се завръща по своите кръгове, така и напред през годините пред смаяните погледи на ромеите изкачва крепостните стени неудържимият тропот на прабългарската конница. Развява се през кръглата градска кула езическото знаме на страховития хан Крум в онзи свещен съюз с вечността, който прави неправдоподобно и най-действителното. И пак сякаш не е спирала да ехти нито за миг, отеква в изненаданото пространство камбаната на най-старата пловдивска черква „Свети Константин и Елена“. Иде тя из далечината, за да възвести началото на едно ново летоброене, в което една малка народност тепърва ще доказва правото си на живот.

Plovdiv,"Sv.Kinstantin i Elena"church
Plovdiv,“Sv.Kinstantin i Elena“church

И ето – в шеметното надбягване с вечността ще тръгне сред ромейските хули към своята Голгота еретикът Василий Врач. Из високите коварни дворци на града ще глъхнат стъпките на император Алекси Комнин и на никейския епископ Евстратий, а над бойниците  – редом с гласовете на птиците – все така заплашително ще се люлее еретичното слово. Ще затъват из маришките блата рицарите на Людовиг VII и сред песента на щурчетата ще угасва кръстоносната слава на Фридрих I Барбароса. Уви, безпощадна е ръката на летописеца! „Аз реших да туря в перо всичко – пише тя, – първо, за да избавя от тъмницата на забвението фактовете, които са съединени с историята на сегашния град Пловдив; и второ, за да принеса пред жертвеника на отечеството си нищожната част от дълга си.“

Пловдив, Старият град, "Св. Богородица"
Пловдив, Старият град, „Св. Богородица“

Там нейде, в дванадесетото столетие и далече след него, Филипопол завинаги свързва името си с Венеция, Генуа и Дубровник, с руските княжества и Средния изток. Из основите на някогашен храм, построен според преданието от самия Иван Асен II в чест на Света Петка, подир юрусите на Лала Шахтин паша, завладял града в 1364 година, край зловещите гърбици на бесилките, събрал в недрата си скритата енергия на толкова поколения  поробени свои мъченици, древният град изплува из надничащия сред преизподните на мъката на деветнадесети век. В слязлата от небитието двадесета двадесет и пета нощ на декември 1859 година над главите на пъстрото множество за първи път звучи на български цялата служба в „Света Богородица“. И нещо вълшебно се стича по черковните сводове, не опиянение, не радост, а по-скоро предчувствие за едното и другото. Ще мине време и ще се отправи на заточението си в светогорските манастири пловдивският владика Паисий. И никой по сетне не ще узнае имената на всички онези стотици българи, посветили по-високо от  мисълта за хляба и ножа роденото в страдание усещане за дълг, изпълнен дълг без помисли за цената.

 Пловдив, Старият град
Пловдив, Старият град

Ала пак – една след друга в движението на времето  – стъпват онези Христо Данови думи : “ На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само  гъстите тъмни мъгли на незнанието,  в което слепи блудим и спрепинаме се.“ И взираш се в пожълтелите от докосванията със светлината снимки на спомоществователите на българския Гутенберг – изтънчените в образованието си пловдивски първенци и полуграмотни предпролетарии.

Пловдив, Старият град
Пловдив, Старият град

Този непримирим със себе си град, който през възраждането почита почти половината от всичката  учебна и педагогическа литература на Българско, още помни следите от решителното присъствие и на Драган Манчов, в чиито печатници по-късно ще бъде отпечатана и първата българска енциклопедия. Вдъхновено срича „аз, буки, веди“ откритото през 1834 година в подножието на Небеттепе училище „Света Троица“.  В началото на октомври 1850 година даскал Найден Геров с шапка в ръка посреща учениците си пред портата на първото пловдивско епархийско училище с гордата фирма “ Свети Кирил и Методий“, Д-р Иван Богоров ще обобщи: „Пловдив откъм просвещението е днес за българите  както Париж за французите, а откъм книжевната търговия – единствената корист  както Липиска (Лайпциг – б.м) за немците.“ И всичко това на – полза роду“ – единствената корист на тези невероятни люде, в огромната си част анонимни, скромни и чисти, както анонимно скромно и чисто е само величието.

Пловдив, Старият град
Пловдив, Старият град

Не бързай с усмивката си, мъдрецо! Опитай се поне за миг да се спуснеш в бездънната душа на българина от онова паметно време.  Ирационална е тя и ще ти бъде нужно много чувство, за да проумееш, че е важен не толкова резултатът, е изпепеляващия порив към него, много повече вярата, отколкото въплътеният й образ. А страданието е наистина в категорията на индивидуалното и делото на всичките тези мъже е плод не на магическа пръчица, а на неизбродимите дълбочини на едно напълно разкрепостено съзнание, в което националното самочувствие на възрожденеца завинаги намира своя  най-истински еквивалент именно в този вечен град и в пространствата на неговата уникална  в същността си духовна работилница.

Етнографски музей, Пловдив, Старият град
Етнографски музей, Пловдив, Старият град

Тук сред това световно кръстовище, където во веки веков се пресичат пребродените до последния километричен камък от пъстрите кервани на пловдивските търговски пътища – от английския Манчестър  за Лайпциг и Виена, от Одеса през Цариград за Калкута – отделният човешки живот сякаш няма име, а личните амбиции са немислими извън поривите на цялото.

Пловдив, Старият град
Пловдив, Старият град

И чий е този глас, който шепне: „Кому служиш? Какво все пак свидетелстваш  с тази твърде закъсняла и неуместна литургия, с това нескопосано бълнуване на мъртвите дни? Не намери ли в себе си поне веднъж сили да се откъснеш от техните призрачни видения и загърбил ги да прекрачиш в бъдещето?“ „Всичко е свят – несигурно търси опора съвременникът – и не съществува минало и бъдеща, а само той, живият, дишащият човек – като едничка  мярка за едничкото безкрайно време, и като пиша за онези дни, в същност аз пиша за себе си“… Толкова е било просто и за това по-велико  от всичко да се живее, както се диша…

Пловдив, Старият град
Пловдив, Старият град

Имена, имена и хора, и стъпки, стъпки в Стария град…..

Пловдив, Старият град
Пловдив, Старият град

Текст – Йордан Велчев /Издателство „Христо Г. Данов“ – основано 1855 г./

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *