Комплексът Казанова

Други

     Той е мъжът пред когото никоя жена не може да бъде сигурна. Той непрекъснато търси нови еротични приключения. Наричаме го „Казанова”, по името на прочутия  му венециански предшественик. Този мъж, на когото уж не може да се устои, в действителносте психически инвалид, жертва на инфантилността си, пленник на манията си. Поне така смята американският автор Питър Трахтенбърг, който също е бил голям  герой сред жените.

     Признайте си, господа, не сте ли и вие от същата категория? Макар това да не е основната ви професия /та кой би могъл да го върши при сегашния осемчасов работен ден?/ то поне от време на време? Или поне не ви ли се иска да бъдете такъв? Когато се сравнявате с този, на когото жените не могат да устоят, не се ли надига в гърдите ви въздишка на завист? А неговата сила е малко по-лоша и по-романтична от действителност. Сложете си ръката на сърцето и признайте  не си ли мечтаете от време на време да бъдете Казанова – един от съвременните потомци на големия изкусител  на 18 век Джакомо Казанова, чието кредо било „Усъвършенстване на сетивата“ и  който казвал на себе си: ” Не съм нито нежен, нито  галантен, нито позьор. Аз съм страстен.”

    И не е ли  наистина тази страстност, която прави Казанова така покоряващ? В този свят  на ограничаване на страстите  и на отричане на чувствата ние се поддаваме на неговото настоятелно внимание, на решимостта на силното му желание, на пламтящия фурор на  обкръжението и  ухажването му.

   В повечето случаи ние знаем за досегашните му галантни похождения, но от това нашата пламенност още по-силно се разгаря. Както се казва в една весела песничка „Извинявай, че не си първата, но би могла да си ми последната“. Едва  когато той ни напусне, както е напуснал другите жени  преди нас, разбираме колко дълбока е любовта ни, защото е облагородена със страдание. И през следващите месеци си седим до мълчащия телефон и самотни въздишамe: ”Това се казва мъж.”

    При това Казанова, чиято любов  към жените е толкова силна, че той не може да се задоволи само с една жена – всъщност е анахронизъм в ерата на СПИН-а , скучните  80 години на века”, когато стари идеали като семейство, брак възвръщат стойността си. Но въпреки всичко митът Казанова живее! Може би защото, както твърди Фройд, митът е рефлекс в отговор на потиснати индивидуални желания. Казанова е първообраз на мъжа: неговата мъжественост е недостижима. Вероятно той е потомък на Зевс, който обичал и богини, и простосмъртни жени  и като прелъстител се превръщал в бик, лебед  или златен дъжд. Във всеки случай той е олицетворение на своеобразно първично насилие, със силен темперамент и анархичен хумор, един благороден дивак, който се забавлява с жените.

    Бихме могли да отхвърлим идеята на Фройд, че мъжете от типа Казанова са мамини синчета, които отчаяно се борят за свободата си; можем да се откажем и от виждането на феминистките, че Казанова е агент на патриархата, който от хилядолетия потиска жените. Тези и други критици  могат да нанесат само няколко драскотини върху образа на нашия герой.

     Но сега изглежда ще трябва сериозно и за винаги да се сбогуваме с очарованието на  Казанова. Както винаги, когато  става дума да се унищожат най-любимите ни митове така и сега опасността идва от най-любимите ни Съединени щати. Опасността не идва от аутсайдер, а от 35 годишния писател и журналист Питър Трахтенбърг, който самият е бил един Казанова. Години наред той живеел ту със съпругите си, ту с често сменяни любовници. Любовният му живот бил кръговрат от страстни желания, триумф, паника и опасения. През последните месеци на този живот Трахтенбърг  преживял този цикъл за ”няколко минути”, мразел всяка жена която не му устоявала.

      „В този водовъртеж  нямаше място за истинската жена – пише той – копнеех за нещо, което никоя не можеше да ми даде. Водех живот, чиято единствена привлекателна страна се състоеше в това, че бях свикнал с него, както затворникът с килията си.” Накрая той бил изправен пред избора си да престане да живее така или да се самоубие. И вместо да се самоубие, той  написа книга със заглавие „Комплексът Казанова” и себеподобните си и за това, което ги обединява: болезнената страст към жени. Трахтенбърг смята, че съвременният Казанова вече не е романтичен образ. Не само защото той  е заменил изящно елегантните места, по които са се подвизавали предшествениците му, със спални из предградията, мотели и закътани барчета. Казанова е развенчан като затворник на един омагьосан кръг: той никога не може да получи удовлетворение. Той е болен, душата му е болна.

       Кога един мъж е Казанова – питаме се внезапно загрижени. Нима в тази категория спадат и тези, чиято любов  към жените е толкова силна, че той не може да се задоволи само с една жена.  Ето определението на Трахтенбърг: Мъж, който има зад гърба си поредица от полови контакти, прекъснати любовни отношения и разводи: мъж, който хронично е полигамен и неверен –  мъж като мен.”

      Но ние в никакъв случай не бива да се успокояваме с това, че става дума за малобройна група, която е за съжаление. Казанова стават все повече мъже  в едно общество, в което процъфтява нарцисизмът, тъй като  те страдат точно от нарцисизъм.

 Източник /”Щерн”, Хамбург/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *