Филип Македонски, Олимпиада и създаването на Олимпийските игри

Други Пловдив

Олимпиада (на старогръцки: Ολυμπιάς,- άδας) е древногръцка епирска принцеса, дъщеря на
цар Неоптолем, четвърта съпруга на македонския владетел Филип II и майка на Александър
Велики. При раждането си е наречена Поликсена, при сватбата си – Миртила, а в чест на
победата си в Олимпийските игри от 356 г. пр. Хр., Филип я нарича Олимпиада.
Филип и Олимпия се срещат и влюбват при посвещението си в мистериите на Кабирите на
остров Самотраки. Сватбата се състои в 359 г., а през 356 г. пр. Хр. се ражда синът им
Александър. През 355 г. пр. Хр. се ражда дъщеря им Клеопатра († 308 г. пр. Хр.).
Като почитателка на бог Дионис Олимпида го чества по варварски, като предвожда женските
буйстващи шествия, носи кошници със змии и плаши мъжете. Плутарх разказва легенда,
че Александър е бил заченат от бог (Зевс илиДионис), преобразен в змия. Филип видял
жена си да спи със змия през ключалката и ослепял с това око. След раждането на
Александър, Филип получава предсказание от Пития, че детето ще стане велик владетел, и
че трябва да почита бог Амон. Александър с усърдие разпространява легендите за
божествения си произход.

Паметник на Филип Македонски, Пловдив
Паметник на Филип Македонски, Пловдив

Олимпия няма добри отношения с Филип още от началото на техния брак. Засягана е от
неговото неуважение и многобройните му бракове. Носят се слухове, че тя има нещо общо с
убийството на великия си съпруг по време на сватбата на дъщеря им. Виновна е за немалко
убийства в македонския двор. Мотив за всички тях е осигуряването на властта за сина ѝ
Александър.

Олимпийските игри (на френски: Jeux olympiques; на английски: Olympic Games) или
олимпиадата е най-известното международно състезание в света, в което атлети от над 200
страни и различни спортове се състезават за златни, сребърни и бронзови медали.
Олимпиади се провеждат на всеки 4 години.

Древните олимпийски игри се провеждат в чест на Зевс Олимпийски в град Олимпия (в
провинциятаЕлида в Пелопонес в Древна Гърция). Те били най-прочутите и най-бляскавите.
След като историкът Тимей от Таормина въвежда изчислението на времето по олимпиади след
776 г. пр.н.е. се счита, че тези игри са се устройвали на всеки четири години през юли
и август. През класическата епоха траели пет дни. От 572 г. пр.н.е. елейците започнали
да организират игрите. Избирали хеланодиките (съдиите) помежду си. Известно време преди
откриването на игрите се изпращали вестители (нар. спондофори) по всички гръцки
градове. В чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирало
безопасното придвижване на всички участници и зрители до Олимпия, както и ненападението
на Елис – града-организатор на състезанията. Около светилището в Елида се образувал
себеподобен град от палатките на участниците и зрителите на игрите непосредствено преди
започването им.

Olympic
Olympic

През първия ден от игрите се правели жертвоприношения. Участниците
можело да бъдат само гърци, които са по рождение свободни и неосъждани, тъй като игрите
са част от култа. Ето защо „варварите“, робите и осъдените нямали достъп до тях. Също
така религиозно предписание забранява присъствието на жени. В първия ден от игрите се
полагали олимпийски клетви. Тържественият ритуал се извършвал пред олтара на Зевс
Хоркиос (покровител на клетвите). По този случай се принасял в жертва шопар, върху
чиито четвъртини атлетите се заклевали да спазват правилата на игрите. Има сведения, че
в противен случай хеланодиките налагали тежка глоба на нарушителя и той нямал право
никога повече да участва.

Възраждане на олимпийската идея

Олимпийската идея не изчезва съвсем след забраната на античните състезания. Например в
Англия през XVIII векнееднократно се провеждат „олимпийски“ съревнования. По-късно
подобни прояви се организират във Франция и Гърция. Все пак това са малки състезания,
носещи в най-добрия случай регионален характер. Първите настоящи предшественици на
съвременните олимпийски игри са „Олимпиите“, които се провеждат регулярно в периода
1859–1888г. Идеята за възраждането на Олимпийските игри в Гърция принадлежи на поета
Панайотис Суцос.

Olympic
Olympic

През 1766 г. в резултат на археологически разкопки в Олимпия са открити спортни и
храмови постройки. През 1875 г. археологическите проучвания и разкопки продължават под
германско ръководство. По това време в Европа са на мода романтично-идеалистичните
представи за античността. Желанието да се съживят олимпийският дух и култура се
разпространява бързо в цяла Европа. Френският барон Пиер дьо Кубертен, който разбира
последствията от приноса на Франция, казва: „Германия откри това, което е останало от
древна Олимпия. Защо Франция да не може да възстанови старото величие?“.
По мнението на Кубертен именно слабото физическо състояние на френските войници е една
от причините за пораженията на французите във Френско-пруската война от 1870–1871 г.
Той се стреми да промени ситуацията чрез подобряване на физическата култура на
французите. В същото време той иска да преодолее националния егоизъм и да допринесе за
борбата за мир и международно разбирателство. „Младежта на света“ трябва да мери сили в
спорта, а не на бойното поле. В очите на Кубертен възраждането на Олимпийските игри
като че ли е най-доброто решение за постигането и на двете цели.

На конгрес проведен от 16 до 23 юни 1894 г. в Сорбоната той представя своите идеи на
международната общественост. В последния ден на конгреса е решено, че „първите
съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната-
родоначалник на игрите Гърция. С цел да организира игрите е основан Международният
олимпийски комитет(МОК). Първият президент на Комитета е гъркът Димитриос Викелас,
който е президент до края на първите Летни олимпийски игри. Генерален секретар е барон
дьо Кубертен.

Паметник на Филип Македонски, Пловдив
Паметник на Филип Македонски, Пловдив

Първите съвременни игри преминават с голям успех. Въпреки факта, че участие в Игрите
вземат общо 241 спортисти (от 14 страни), игрите са най-голямото спортно събитие
дотогава в историята, от времената на Древна Гърция. Гръцките официални власти са
толкова доволни, че внасят предложение за „вечно“ провеждане на Олимпиадата в родината
им Гърция. Но МОК въвежда принцип на ротация между различни държави, така че на всеки
четири години игрите да сменят мястото си на провеждане.

На извънредната Олимпиада през 1906 г., проведена в Атина, спортните съревнования и
постижения отново излизат на първо място. Въпреки, че първоначално МОК признава и
подкрепя провеждането на „междинни игри“ (само две години след предните), по-късно те
не се признават за олимпийски. Някои спортни историци смятат игрите от 1906 г. за
спасение на олимпийската идея, тъй като не позволяват игрите да бъдат счетени за
„безсмислени и ненужни“.
Съвременни олимпийски игри

Модерните олимпийски игри се подновяват през 1896 г. по идея на Пиер Дьо Кубертен,
които се провеждат в Атина. Съвременното олимпийско движение се ръководи от
Международния олимпийски комитет.

Олимпийското знаме
Олимпийското знаме

През 1904 г. в Сейнт Луис за първи път в Игрите участват цветнокожи състезатели.
В началото право на участие в олимпийските игри получават единствено аматьори.
Строгостта на МОК стига до там, че олимпийският шампион в десетобоя и петобоя от игрите
в Стокхолм през 1912 г., Джим Торп, губи медалите си защото веднъж получил пари за
участието си в полупрофесионален бейзболен отбор по време на студентските си години.
През 1955 г. президентът на МОК Ейвъри Ейвъри Бръндидж заявява „Можем да разчитаме на
подкрепата на тези, които вярват в принципите на честната игра и спортсменството,
олицетворени в аматьорския код, в усилията ни да предотвратим използването на Игрите от
индивиди, организации и нации за неясни цели“.
С поемането на президентския пост на МОК от Майкъл Морис за първи път се дава право на
участие на професионални спортисти.

Източник:  Уикипедия /Wikipedia/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *