A coin by Emperor Caracalla, minted in Philippopolis for the Alekandrian Games.

Монетосечение във Филипопол

Пловдив

Филипопол е първият град във вътрешността на римската провинция Тракия, която започва да сече монети. По време на император Домициaн се отсичат първите монети, известни като „автономни“. На тях е обозначена точната дата на отчитането им, а именно когато император Домициан е бил избран за четиринадесети път – COS  XIIII за консул, т.е 841 година от леточисленето на Рим, или 88 година. Монетите са от малък номинал и са изработени от бронз. Репертоарът от изображенията е свързан със специфични за града религиозни представи. Тези особености на монетите, както и обстоятелството, че са предназначени за нуждите на местния пазар, дават представата за „автономност“. Монетите обаче са сечени под надзора на централната римска власт, поради което в нумизматичната литература са известни под името „псевдоавтономни“.

Псевдоавтонимните монети на Филипопол се срещат в два варианта – при единия на лицевата страна е изобразена глава или бюст на Аполон Кендрийски – бог покровител и защитник на града, а на опаката – неговите атрибути – грифон –свещеното му животно, или триножник с две лаврови клончета, които се спускат от двете му страни. При втория вариант на лицевата страна е изобразен бюст на Хермес с типичната за него крилата шапка (петатос), а на опакото – неговите атрибути – кадуцей с къса дръжка и две разперени крила или триножник с две лаврови клончета. Изобразяването на Хермес върху първите псевдоавтономни монети на Филипопол посочва , че наред с главното божество на града Аполон Кендрийски сред населението с особена почит се ползва и богът на търговията, на пътищата, на мъдростта, на силата, на грацията  и красотата, на спортните игри. Някои дори го смятат, че също като Аполон е смятан за главен бог – покровител на града. Тази голяма почит изглежда е инспирирана от обстоятелството, че  Филипопол израства като най-голям търговски и стопанско-икономически център на Тракия и е имал нужда да бъде покровителстван и от самия бог Хермес.

Сеченето на псевдомонети е краткотрайно. Много по-дълго – почти столетие и половина, продължава сеченето на т.нар. „колониални“,  монети, т.е. монети, сечени от градовете на римските провинции.

На лицевата страна на колониалните филипополски монети са изобразени обикновено бюст или глава на римски император, като се изписват името и титлите му. По този начин градската управа изразявала политическата зависимост на града от Рим. Върху опакото репертоарът е изключително богат: изображение на божество от гръко-римски пантеон, местни божества, обществени сгради, храмове, съоръжения, забележителни паметници и пр. Монетите и медальоните с извънредно богатия си репертоар от изображения са женен извор на топографията, обществения и религиозен живот на града. Понякога те са единствения извор. Така например независимо от интензивните и широкомащабните разкопки, извършени на територията на античния град, засега липсват конкретни сведения за храмовата архитектура. Единствено монетните емисии дават сведения  както за храмовите постройки с култа, който е почитан в тях, а така също и за местонамирането им.

Особено интересни са възпоменателните нумизматични паметници – медальоните, които дават конкретни сведения за важни събития, станали в града. Така например от възпоменателните монети и медальоните научаваме подробностите по организацията на т.нар. Питийски, Кендрийски и Александрийски игри , които са се провеждали на Римски стадион.

 

За публикацията ми послужи –  „Книга за Пловдив“.

Автори – Елена Кесякова, Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова

Снимка на корицата  – Релефен магнитен сувенир БГ Мотиви ООД.  – Монета на император Каракала, сечена във Филипопол за Александрийските игри.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *