Падуа (Padova) – история и забележителности

На път

Падуа (Padua; на италиански: Padova, [Пàдова]) е град в Североизточна Италия, център на провинция Падуа в област (регион) Венето. Разположен е на река Бакильоне, на 40 km западно от Венеция. Той е домакин на Университета в Падуа, основан през 1222 г., където по-късно Галилео Галилей е преподавател между 1592 и 1610 година.

Градът е живописен, с гъста мрежа от аркадни улици  и една голяма обща piazze, както и много мостове, пресичащи различни разклонения на Bacchiglione, която някога е заобикаляла древните стени като ров .

Падуа е мястото, където се провеждат много  събития – „Укротяване на опърничавата“ (Taming of the Shrew)  на Шекспир, както и пиесата на  Оскар Уайлд, озаглавена „Херцогинята на Падуа“.

Падуа(Padova), Италия
Падуа( Padova ), Италия

Първоначалното значение на римското име Патавиум ( венециански : Падоа , немски Падуа ) е несигурно. Тя може да бъде свързана с древното име на река По ( Padus ).  На латински този корен присъства в думата patera, което означава „плоча“, а глаголът patere означава „да се отвори“.) Суфиксът -av (намерен също в името на реките  като Тимавус и Тилиавентум) вероятно е от венециански произход, което точно показва наличието на река, която в случая на Падуа е Брента. Завършващият -уий означава присъствието на селища, които са се обединили.

Античност 

Падуа твърди, че е най-старият град в Северна Италия,  основана през около 1183 г. пр.н.е. от троянски принц Antenor. Така, когато е бил намерен голям древен саркофаг през 1274 г., служители на средновековната комуна обявили, че това са  останките на Антенор. Надписът на местния учен хуманист Ловато деи Ловати, разположен близо до гробницата, гласи:

„Тази гробница, изкопана от мрамор, съдържа тялото на благородния Антенор, който напуснал страната си, ръководил енети и троянците, прогонил евханианците и основал Падуа“

Но по-скорошните тестове показват, че гробницата датира от 4-ти до 3-ти век преди Христа. Въпреки това, археологическите останки потвърждават ранната дата за основаването на центъра на града от 11 до 10 век преди Христа.

Основни забележителности

Scrovegni капела ( Cappella дели Scrovegni ) . В него се помещава цикъл от стенописи, завършен през 1305 г. от Джото, който е работил по поръчка  на  Enrico degli Scrovegni , богат банкер, като частен параклис, прикрепен някога към палацото на семейството му. Наричат ​​го и „Арена Часовник“, защото стои на мястото на римската арена. Цикълът на стенописите описва живота на Дева Мария и е признат от мнозина за един от най-важните фрескови цикли в света за ролята си в развитието на европейската живопис. Тя включва и една от най-ранните представяния на целувка в историята на изкуството (Среща на Голдън Гейт, 1305). Входът в параклиса е контролиран от въздухоплавателен свод, използван за стабилизиране на температурата между външния свят и вътрешността на параклиса. Това е предназначено да предпазва стенописите от влага и мухъл.

Палацо дела Ragione  

Piazza dei Signori е лоджията, наречена Gran Guardia , (1493–1526), ​​а в близост е Palazzo del Capitaniato , резиденцията на венецианските управители, с голямата си врата, дело на Джовани Мария Фалконетто , архитектът на Веронеца, скулптор, който въвежда ренесансова архитектура в Падуа. Фалконетто е архитект на градинската лоджия на Алвис Корнаро ( Loggia Cornaro ), първата изцяло възрожденска сграда в Падуа. Наблизо стои катедралата, реконструирана през 1552 г., след дизайн на Микеланджело. Той съдържа произведения на Николо Семитеколо, Франческо Басано и Джорджо Шиавоне. Близкият баптистерий, осветен през 1281 г., е най-важният цикъл на стенописи от Джусто де Менабу.

Teatro Verdi е домакин на изпълнения на опери, мюзикъли, пиеси, балети и концерти.

Най-известният от църквите в Падуа е базиликата Sant’Antonio da Padova , известна под името „Il Santo“. Костите на светеца почиват в параклис, богато украсен с издълбан мрамор, дело на различни художници, сред които са Сансовино и Фалконетто. Базиликата е започната около 1230 година и е завършена през следващия век. Сградата е проектирана от Никола Пизано. Тя е покрита със седем купола, два от които пирамидални. Има и четири манастира и осем камбани.

La Basilica di Sant’Antonio, Padova
Padova, La Basilica di Sant’Antonio

Един от най-почитаните светци на християнската църква е Свети Антоний. Той често се бърка със Свети Антоний Велики, който е живял десет века по-рано и е един от първите светци на християнството. Макар да остава в историята като Свети Антоний от Падуа, той е роден в Лисабон около 1195 г. Още като дете, получава много добра богословска и философска подготовка и през 1219 г. е ръкоположен за свещеник в манастира „Светия Кръст“ в португалския град Коимбра. Там, през 1220 г. пристигат мощите на петима францискански мисионери, които жертват живота си в името на разпространението на все още младата религия.

Подвигът им поражда у свещеника желанието да бъде като тях и да им подражава. Той се присъединява към францисканския орден и заминава за Мароко, за да последва примера на мъчениците. Корабът, на който пътува, обаче, претърпява корабокрушение и Св. Антоний се озовава на италианска земя. Той приема това като Божи знак и остава завинаги в Италия. Тук той помага на много сираци и болни хора и става символ на милосърдието за съвремениците си. Неслучайно църковната живопис го изобразява закрилящ и милващ сирачета, изцеляващ болни и покровителстващ хората в нужда. Неслучайно и до днес в Италия волните пожертвования за бедните, събрани от църквата, се наричат „хлябът на свети Антоний”.

Надарен с изключително дар слово и с много добра богословска подготовка, младият свещеник е избран за проповедник в Италия и Франция. Неговата апостолска дейност била толкова интензивна и резултатна, че привлякъл много нови християни. Благодарение на проповедите му немалко хора, отделили се от Църквата, се завръщат обратно в нея. Свети Антоний е първият учител – богослов на францисканския орден и поставя основите на францисканското богословие. Той преподава теология в университетите на Болоня, Монпелие, Тулуза и Падуа.

Неговите съвременици го описват като изключителен човек – благ, милостив, „светец още приживе”. Затова, когато умира, Папа Григорий IX го канонизира още преди да е минала една година от смъртта му. Свети Антоний умира на 13 юни 1231 г., едва 35 годишен, затова и се изобразява като млад мъж. Той е погребан в малка църква, но по-късно, след като е провъзгласен за светец, францисканските монаси решават да построят по-голям храм. Така започва строежът на една от най-посещаваните базилики в Италия. Днес църквата „Св. Антонио” в Падуа е най-важният религиозен и художествен център в града.

Сред най-ценните реликви са гласните струни и езика на светеца, запазени през вековете непокътнати. Съхраняването на тези по принцип тленни останки от гласовия апарат на човек също се нарежда сред множеството чудеса, свързани с ифмето на светеца. Нетленните остават именно те, защото чрез тях той е проповядвал и разказвал Библейската история. Легендата за Светеца разказва, че дори и безсловесните риби се събирали да слушат проповедине и разказите на Свети Антоний.

На 13 юни християнската църква почита паметта на Свети Антоний. На тази дата множество поклонници от всички краища на света се стичат в Падуа, за да се помолят пред мощите на светеца. А в базиликата, посветена на него, има специална кутия, в която всеки би могъл да отправи своята молба и молитва към милосърдия светец. Така, повече от 780 години след смъртта си, Свети Антоний още раздава вяра в доброто и надежда на вярващите.

Donatello е  статуя na Gattamelata, която е поставена на площада пред базиликата Sant’Antonio di Padova . Тя е построена през 1453 г., и е първият пълен размер конен бронз още от древността, вдъхновена от конната скулптура на Марк Аврелий на Капитолийския хълм в Рим .
Недалеч от статуята на Гатамелата се намира Ораторството на Св. Георги (13 век), със стенописи на Алтихеро и Скуола ди Антонио (16 век), със стенописи от Тициано.

Един от най-известните символи на Падуа е Прато дела Вале, елиптичен квадрат от 90 000 м 2 (968 751,94 кв. Фута). Това е един от най-големите в Европа. В центъра е широка градина, заобиколена от ров, който е облицован със 78 статуи, изобразяващи знаменити граждани. Тя е създадена от Андреа Меммо в края на 18-ти век. Memmo някога е живял в монументалния Palazzo Angeli от 15-ти век , в който сега се помещава Музеят на Прецинма.

Абатство Санта Джустина и съседната базилика. През 15-ти век той се превръща в един от най-важните манастири в района, докато е бил потиснат от Наполеон през 1810 г. През 1919 г. е възобновен. В интериора се помещават гробници на няколко светии, сред които тези на Джъстин, Св. Просоцим , Св. Максим, Св. Урий, Св. Фелицита, Св. Юлиан, както и мощите на Апостола Св. Люк . Това е дом на някои изкуства, включително мъченичеството на Св. Жюстин от Паоло Веронезе. Комплексът е основан през 5 век върху гробницата.
В църквата на Еремитани е августински църква от 13-ти век, съдържащ гробниците на Якопо (1324) и Ubertinello (1345) га Карара, Господари на Падуа, и параклиса на SS Джеймс и Кристофър, по-рано се вижда от Мантеня стенописи. Това беше до голяма степен унищожено от съюзниците през Втората световна война, тъй като било в непосредствена близост до нацисткия щаб. В стария манастир на църквата сега се помещава Градски археологически и художествен музей.

Падуа (Padova), Италия
Падуа (Padova), Италия

Санта София е може би най-древната църква в Падуа. Криптата е започнала в края на 10 век от венециански майстори. Има базиликарен план с романско-готически интериор и византийски елементи. Апсидата е построена през 12 век. Смята се, че сградата се накланя леко поради мекия терен.

Църквата на Сан Гаетано (1574–1586) е проектирана от Винченцо Скамоци , на необичаен осмоъгълен план. Интериорът, декориран с полихромни мрамор е с Мадона и дете от Андреа Бриоско в камък Нанто.

Бароковата синагога в Падуа от 16-ти век
В центъра на историческия град, сградите на Palazzo del Bò , центърът на университета.

Кметството, наречено Palazzo Moroni, стената на която е покрита с имената на мъртвите падуани в различните войни на Италия и която е свързана с Palazzo della Ragione;

В Caffé Pedrocchi , построена през 1831 г. от архитект Джузепе Jappelli в неокласически стил с египетско влияние. Това кафене е отворено почти два века. В него се помещава музеят Risorgimento и близката сграда на Pedrocchino („малко Pedrocchi“) в неоготически стил .

Центърът на града е заобиколен от 11-километровата градска стена , построена в началото на 16-ти век. Остават само няколко руини, заедно с две порти, от по-малките и вътрешните стени от 13-ти век. Има и замък, ( Castello ). Основната му кула е превърната между 1767 и 1777 в астрономическа обсерватория, известна като Specola . Останалите сгради обаче са били използвани като затвори през 19 и 20 век. Сега те се възстановяват.

Понте Сан Лоренцо,  римски мост до голяма степен под земята, заедно с древния Понте Molino , Понте Altinate , Понте Корво и Ponte S. Матео .

Padova, Italia
Падуа (Padova), Италия

 

Помощ при публикацията:  Превод от Уикипедия – свободна енциклопедия;

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *