Пътеводител на Марсилия  за начинаещи –  откъс от книгата „Отново в Прованс“ на Питър Мейл

На път

Посетих Марсилия само за няколко часа, по време на  туристическа обиколка с група. Впечатленията  ми  не са много задълбочени, както и фотографиите, поради невъзможността от автобуса да заснемам.

Благодарна съм, че открих  Питър Мейл, който „ме хвана за ръка“ и умело ме поведе през маслиновите дръвчета и цъфналите лавандулови полета на едно чувствено  пътешествие чрез „Отново в Прованс“. Цяла глава от книгата е написана като един своеобразен пътеводител на Марсилия за начинаещи и ценители. Марсилия – градът с международно позната идентичност, мястото чийто чар се корени в средиземноморския дух, харизматичната автентичност и най-прочутото от всички марсилски ястия – рибената супа буйябес (Bouillabaisse)  – невъобразимо ароматна, с копринено гладка консистенция, проблясваща в шафраненозлатисто на искрящото слънце… И още много истории в типичното за Питър Мейл  добродушно английско остроумие.

P.S. И един съвет от мен – никога не посягайте към трилогията  на Питър Мейл за Прованс на гладен стомах и с пресъхнало гърло… Всеки ред в тези книги води до неконтролируем глад за хубава храна и глътка вино, вездесъщите радости на живота!

„Отново в Прованс“ на Питър Мейл е една от трилогиите за Прованса.  Той заедно със съпругата си прекарват няколко години сред  особеностите,  нравите и живота на един от най привлекателните региони на Франция. След четиригодишно отсъствие   се завръща, за да чуе разказа за престъпление от страст, да изгради въображаемо идеално село, да се разходи из Марсилия и да хапне в бивша бензиностанция.

Посещава и нетрадиционно училища по парфюмерия, впуска се в експедиция за издирването на съвършения тирбушон, планира да си засади собствена маслинова горичка и изследва тайната на провансалското дълголетие.  Дава практични предложения за занимания в летен следобед, прекарва сутрин на пазар на трюфели и споделя няколко куриозни причини да харесаш Прованс.  Потопен в многообразие от вкусове, звуци, миризми и цветове, читателят ще открие за пореден път прелестите на едно забележително място.

Предлагам ви неговите записки, за да се потопите в атмосферата под заглавието „Пътеводител на Марсилия за начинаещи“.

Marseille, France
Марсилия, Франция

Като се изключи Париж, се сещам само за един град във Франция с отчетлива, международно позната идентичност. Споменете Лил или Лион, Сен Етиен или Клермон Феран и надали ще се сблъскате с твърде много категорични мнения. Споменете Марсилия и на практика всеки ще има ясна, макар и често неосведомена представа за естеството на мястомо.

Уви, малко вероятно е да е положителна. Пияни моряци, вдигащи врява по „Канебиер“; неприлично поведения в баровете по доковете, зловещият старинен затвор в замъка Иф; тесни задни улички, където посетителят се движи на свой риск по тъмно; и покрай филма Ф„ренска връзка“ подозрение, че на всекидневния пазара на „Ке де Белж“ се продава не само риба. Марсилия като цяло се приема за разгулна, екзотична и съвсем не безопасна.  Това е възглед, който не се споделя само от чужденците. Спомням си, че преди много години бях предупреден за града от съседа ми Фостен. Той беше ходил само веднъж в живота си и нямаше намерение да повтори преживяването. Попитах какво му се е случило, а той само поклати глава. Но ми призна, че ако някога се върне, ще си вземе пушката.

И въпреки това никой град не би могъл да има по-романтично начало. Съгласно легендата – без съмнение поддържана жива и разкрасявана от любовта на марсилците към хубавата история- той бил основан благодарение на любовта. Петстотин деветдесет  и девет години преди Христа фокейски мореплавател на име Протис   пристигнал точно навреме на сватбеното тържество, давано от местния владетел, който се казва Нан. По време на тържеството  дъщерята на владетеля Гиптида зърнала младия мореплавател и решила, че това е мъжът за нея. Било като поразяване от гръм и за сватбата владетелят подарил на младото семейство 150 акра превъзходна земя до морето, където да издигнат къща. Така се родила Марсилия.  Оттогава вече 26  века, те се населява и броят и жителите е нараснал от двама  на около един милион.

Marseille, France
Марсилия, Франция

Също като града си, обитателите имат репутация, която както казват критиците им е, un peu spécial (малко специална) )  – като специална в този случай няма ласкавото значение, което  обикновено има в английския. Марсилците са подозирани, че от време до време послъгват, украсяват и преувеличават. Чудя се дали това е така, защото Марсилия е рибарски град и обстановката някак си насърчава естествения  инстинкт на рибаря да прибавя по малко от себе си към природата. Само в морето около Марсилия, както гласи историята, сардините редовно достигат размера на малки акули. Съветвали са ме да поставям под съмнение  всичко, което чувам в Марсилия.

Marseille, France
Марсилия, Франция

Това, разбира се е възможно, ако схващаш какво се говори. Марсилия никога не е обичала властта да й казва какво да прави и има дълга история на недоволството и бунт срещу чиновниците в Париж, дори що се отнася до превзетия им език. Следователно градът прави всичко възможно да не говори официалния френски.  Докато растат децата се научават да употребяват думи, които е малко вероятно да чуете другаде във Франция: momo, mafalou, toti, soumougne, cafoutchi. Това е език в езика, понякога много близък го старите провансалски диалекти, понякога със заемки от имигрантите, дошли в Марсилия през вековете от страни като Италия, Алжир, Гърция, Армения и бог знае откъде. Речева смесица като яхния, с богати вкусове и често много остра, която неизменно удивлява новодошлия.

Но първото препятствие, което трябва да преодолеете, е да намерите центъра на града. Най-прекият и ефектен начин да пристигнете е по море – маршрут, който вероятно ще ви накара да се съгласите с мадам Дьо Севине – / френска аристократка, известна  с писмата до дъщерята/ , която била поразена от необикновената красота на този град. Винаги е вълшебно да пристигнеш в град на море – на хоризонта  внезапно се разгръща просторна гледка след претъпканите  улици, мирисът на въздуха се променя и бензиновите изпарения са заменени с ухания на солена вода, а в Марсилия се чува и глъчката на продавачките на риба, които търсят купувачи.

В пристанището зад сергиите водата е покрита с поклащаща се мозайка от лодки, толкова близо закотвени една до друга, че можеш да изминеш няколкостотин метра навътре в морето без н=да си намокриш краката. Ярко украсени плаващи пивници, платноходки, изящни яхти с лъскавината на няколко слоя лак и фериботи с огромни търбуси, които те прекарват през километъра и половина, отделящ сушата от неприветливия малък остров със зловещата слава.

Marseille, France
Марсилия, Франция

Замъкът Иф, по-ранна версия на Алкатрас, е построен през XVIвек и в него са държали нежеланите хора на безопасно разстояние от града.  Малка утеха на затворниците е бил чистият морски въздух, а гледката на Марсилия – живописен символ на свободата- трябва да е била всекидневно изтезание . Това място би могло да бъде създадено за роман, така че не е учудващо, че най-известният затворник на замъка Иф, граф Монте Кристо, никога не е съществувал. Александър Дюма си го е измислил и е доживял да види въображаемия си образ увековечен, когато властите, които не искали да разочароват читателите му, определили официална килия за графа. Не че е имало недостиг на истински затворници. По това време хиляди протестиращи  били задържани там, преди да ги пратят на каторга. И като пример, че тогава законите са били също толкова нелепи, колкото често са в наши дни , имало един злощастен  мосю Дьо Ниозел, който извършил  неописуемото престъпление да не си свали шапката пред краля. Това предизвикало смайващо и ужас и мъжът бил осъден на шест  години строг тъмничен затвор на острова.  Нищо чудно, че френското кралско семейство е свършило зле….

Беше една от най-приятните разходки, които някога съм предприемал в град.  Над върховете на модерните сгради от време на време се виждаше златото на „Нотр Дам дьо ла Гард“. Морето беше точно под нас, гледките към островите. Фриул бяха приказни, а въздухът ароматен. Ако някога говорите за Марсилия и за риба в едно и също изречение – поне в Южна Франция, трябва да бъдете предупредени да внимавате. Наблизо ще има специалист по буябес и той няма да се успокои, докато не ви убеди в достойнството на една определена рецепта над друга. Съществува официална гаранция на правилните съставки Charte de la Bouillabaisse,  която ще видите изложена пред сериозните ресторанти в цяла  Марсилия. Но ако отидете на няколко километра по-надолу по крайбрежието на Тулон, вашата харта от Марсилия ще се ползва с не по-голямо уважение  от талон за паркиране. Проблемът е в картофа…

"Notre Dame de la Garde", Marseille, France
Базиликата „Нотр Дам дe ла Гард“

„Марсилезата“, този приповдигнат призив към децата на майката родина, всъщност е композирана в Страсбург като бойна песен  на рейнската армия. Била подета и пята  от 500 доброволци от Марсилия, които марширували към Париж…

В по-нови времена Пол Рикар, който се превърнал в най-почитания и ексцентричен марсилски магнат  – веднъж заведе 1500 сви служители в Рим да бъдат благословени от папата, решил да произвежда собствена марка пастис. Не било оригинална идея. Спиртната фабрика на Перно близо до Авиньон пренасочила производството си към пастиса, когато опасно пристрастяващия абсент бил забранен през 1915 г. Но Перно също не изобретил пастиса.  Според легендата заслугата принадлежала на отшелник. Както може да се очаква от амбициозен, общителен отшелник, той си взел , той си взел изобретението и отворил бар – в Марсилия естествено. Но Рикард с гения си за реклама и пласиране дал на напитката средиземноморски произход. Той и само той правел напитката, което нарекъл le vrai pastis  de Marseille (истинският марсийски пастис). Наложил фразата, сякаш била гаранция за автентичност. И тя проработила. Понастоящем  годишно се продават  о т порядъка на над петдесет милиона бутилки.

Една последна легенда, която демонстрира  марсилската независимост. След като години наред се подигравал на централната власт, която в онези дни била Луи XIV,  градът получил урок. Стените били пробити и оръдията на крепостта, защитаващи Марсилия от нападение по море, били обърнати и насочени към жителите, които били смятани за по-голяма заплаха от нашествениците.

Не знам защо, но ми доставя удоволствие да си мисля, че Марсилия си я има, непокорна както винаги, докато кралете отдавна ги няма.

Несъмнено провънсалското лоби  в България ще се увеличи  значително след като разгърнете страниците на „Отново в Прованс“. Питър Мейл печели със страстния си зов към естественото, неподправеното в живота. Незабравима литературна разходка!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *