Когато имаш билет за някоя дестинация и когато тя е с опознавателна мисия, обикновено разполагаш с много време да мислиш, и да си спомниш защо си избрал точно тази посока. Така и аз имах достатъчно време да помисля за моята, която дълго време отлагах.

Преди 30 години, почти всеки от нашето поколение бленуваше за Острова, свързвайки го с Битълс, Стинг, Фил Колинс, Чарли Чаплин, кралското семейство, „Брулени Хълмове“ на Шарлот Бронте, Емили Диксън , Джейн Остин – „Гордост и предразсъдъци, Оскар Уайлд, Шекспир и какво ли още не. Мислих и за хилядите българи, които си избраха Великобритания, за да мигрират и по-скоро тя ги открадна от родители, работодатели, раздели майка от дете, съпруга от съпруг.

Тъй като полетът ми беше през Бергамо, успях да „послушам“, без да си поставям за цел и други истории. Бях взела със себе си книгата „Мисия Лондон“. Филмът станал популярен преди години.

Литнах точно във времето, когато Великобритания излезе от Европейският съюз и имаше „истерия“ заради Корона вируса. Аз също пристигнах със силна кашлица и температура – потенциален „престъпник“, с пълната симптоматика. 🙂

Тази възможност (отчитам сега), се оказа обаче единствената да кацна в Лондон, както се казва „be in the right place at the right time“, 🙂 защото след това затвориха света.

Mоята приятелка, от детските години ме очакваше, както и всичко друго аз нетърпеливо дочаках от тийн годините, когато четях за Битълс и си представях свободата им.

Сега мечтите малко се преплетоха с комичния „Мисия Лондон“ и с всичко, което тъжеше и се радваше на този остров. От летището Станстед ( Stansted) до Виктория Коуч Стейшън (Victoria Coach Station) е около час и 40 минути път.

Почти час бях потопена в панорамата на града. Видях и едни от емблемите на града. Пред мен се редуваха двуетажните автобуси и червени телефонни кабини, пъбовете, Big Ben, Tower Bridge, квартали, общности. Забелязвах пакистанци, индийци, китайци, но къде са англичаните…

Търсих ги, сред белите лица и се опитвах да ги разпознаеш от руснаци, поляци и българите…

Даниелка ме посрещна толкова топло и ме разходи из Лондон, че за вярване или не на третият ден температурата ми падна и се завърнах смело, точно преди да започват интензивните проверки по границите. Успях да се видя с Иван – любим и стар другар от квартала, да се разходя из парковете ( пълни с катерички и лисички свободно разхождащи се), центъра, да посетя козметични салони за оформяне на вежди с конци, (оказа се много модерна процедура, защото беше пълно с пакистанки и индийци, които я извършваха в моловете), да се возя на двуетажни автобуси и още много други интересни факти намерих и за вас, за Лондон:

През 18 век, вместо да купувате билет за зоологическата градина, е можело да доведете куче или котка, с които да бъдат нахранени лъвовете.

Кулата в Лондон, която всички познаваме като Биг Бен, всъщност не се казва така. Това име носи само камбаната вътре в нея.
Бирената вълна – това е инцидент в бирена фабрика през 1814 г., при който изтичат 1.4 милиона литра бира и наводняват града.
Трафикът в централната част на Лондон днес се движи със същата скорост, с която са се придвижвали конските каруци преди един век.

През 1891 г. в Лондон започва строежът на структура, която трябва дa надмине Айфеловата кула по височина. Тя обаче е нестабилна, никога не е довършена и е разрушена през 1907 г.

Днешният британски акцент се появява за първи път сред висшата класа по време на Американската революция. Преди това британският английски е сходен с американския английски.

В Лондон е незаконно да се умира в сградата на Парламента.
За да станете шофьор на такси, трябва да познавате повече от 25 000 пътища и 50 000 точки на интереси, за да преминете тест, наречен „Знанието.“

Около половин милион мишки живеят в лондонското метро.

През 16 век управата забранила на мъжете да бият жените си след 21:00 часа, за да не нарушават съня на хората.
През 1916 г. в Лондон Harrods продава комплект, описан като „подарък за добре дошли за приятелите от фронта“. Той съдържа кокаин, морфин, спринцовки и игли.

Въпреки името си, повече от половината подземна мрежа на Лондон в действителност работи над земята.
