Аладжа манастир – „Света Троица“ в Северна България

България Манастири

Аладжа манастир възниква около 11-12в., когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на османското владичество.

Аладжа манастир

За първи път името на манастира „Аладжа“ (на турски „пъстър“) е споменато през 1832г. от руския археолог Виктор Теплеков, който по това време прави разкопки в Северна България. Първото цялостно проучване на манастира е дело на К. Шкорпил, който през 1889г. изследвал пещерите и им направил конструктивен план. Създаденото от него и брат му Варненско археологическо дружество и музей поемат стопанисването на манастира. През 1912г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно – през 1957г. за паметник на културата от национално значение.

Архитектура и текущо състояние:

Понастоящем Аладжа манастир е нефункциониращ, без монаси и превърнат в паметник на културата и музей.
Заради срутвания и слагания сегашния вид на манастира е по-различен от първоначалния. Днес могат да се различат останките на 20-на помещения и 3 църкви, разположени на две нива, свързани помежду си със стълбища изсечени в скалите.

Аладжа манастир

Най-обширното църковно помещение (манастирската църква) се намира на вторият етаж и е почти изцяло изсечено в скалата. Абсидата й представлявала плоска сводеста нисша, рамкирана от колонки, които някога са били обвързани чрез арки с други две колонки, разположени откъм наоса. По този начин се е оформял каменен балдахин над изсечения също в скалния масив. Останалите два параклиси в Аладжа манастир са разположени в дъното на всеки от етажите. От тях най-добре се е съхранил този на последното ниво. Единствено в това помещение има запазена стенна украса датираща от 14в. На южната стена се намират фрагменти от пет прави фигури на светци – монаси. Още по-добре е съхранена украсата на тавана, където в центъра в кръг с широка орнаментирана рамка и сияние е нарисуван Христос на трон. Четири фигури на летящи ангели поддържат централния диск. Във всичките ъгли на таванската композиция е поместен по един медальон с полуфигури на светци – най-вероятно четиримата евангелисти.

Аладжа манастир

На около 400-500 метра западно от основната част на Аладжа манастира, в основата на по-нисък скален бряг, се намира още една група помещения, наречени „Катакомбите“. Те са разположени на две нива, долното от които е било жилищно, а горното е представлявало костница с изсечени в пода и пет гробници. Откритите там фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I (527 – 565г.) и частите на една металическа кадилница – дават основание да се предположи, че „Катакомбите“ са били обитавани още през 4 – 6в.

Настаняване в манастира:

В Аладжа манастир няма възможност да се пренощува, но в близките курорти Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци има достатъчно голям избор.

Аладжа манастир

Интересни места за посещения в района:

В близкото до Аладжа манастир с.Осеново има интересна ранно християнска гробница със стенописи.

Източник – Българските манастири.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *