Боянската църква ( The Boyana Church)

България

Боянската църква, известна като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство, се намира на осем километра от София в полите на Витоша планина, сред огромните дървета на потънал в зеленина двор.

Боянска църква (The Boyana Church)
Боянска църква (The Boyana Church)

Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. През ХІ век там е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. По-късно, през ХІІІ век, по волята на севастократор Калоян – владетел на Средец (средновековното име на София), старата църква била разширена, до нея била издигната нова двуетажна църква и двете били богато изографисани отвътре. В началото на ХІХ век към т.н. „Калоянова” църква била добавена още една пристройка.

Но Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис.

Изобразените 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети са строго индивидуализирани и се отличават с психологизъм и виталност. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Небесният покровител на България св. Йоан Рилски Чудотворец, на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.

Боянската църква „Св. Никола и св. Пантелеймон“, известна със средновековните си стенописи, е включена през 1979 г. в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

В боянския храм се различават няколко строителни етапа. През Х – ХІ в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в ХІІ в. През ХІІІ в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него – малък параклис. В средата на ХІХ в. е достроено двуетажно преддверие „Св. Никола и св. Пантелеймон“. Църквата е действащ храм до 1954 г.

Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал.

„Въздигна се от основи и се създаде пречистия храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймона, със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян севастократор, братовчед царев, внук на св.Стефана крал сръбски. Изписа се в българско царство, при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин Асен, индикт 7 в лето 6767 (= 1259)“

СТЕНОПИСИ

Стенописите от ХІІІ в. в кораба (наоса) следват схемата на този тип църква: Христос Вседържител е изписан в купола, под него са ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени „Богородица на трон“, „Поклонение на жертвата“, „Благовещение“; по стените и арките са сцени от живота на Христос.

В притвора (вероятно гробен параклис) са изписани 18 житийни сцени, посветени на патрона св. Никола. Тук са представени и портретите на дарителите – севастократор Калоян и жена му Десислава, на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина, както и първото известно изображение на българския светец Иван Рилски.

Стенописите в параклиса „Св. Пантелеймон“ на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Запазени са части от: „Благовещение“, „Причастие на апостолите“, „Разпятие“, „Възкресение“, житийни сцени на св. Пантелеймон.

Боянската църква е уникална с многообразието, колоритното решение и дълбоката психологическа трактовка на образите. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновската живописна школа от ХІІІ в. Неизвестният майстор следва класическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образите – жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класира храма „Св. Никола и св. Пантелеймон“ в листата на световното културно-историческо наследство.

Реставрацията на „Св. Никола и св. Пантелеймон“ започва в средата на ХХ в. и завършва през 2006 г. вследствие на дарителска акция, организирана от Националния исторически музей.

От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния исторически музей.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСЕЩЕНИЯ

Работно време: понеделник – неделя
(зимно), 09:00 –17:30 (каса до 17:00)
(лятно), 09:30 –18:00 (каса до 17:30)
 
Индивидуални посещения:
  • входни билети за индивидуални посетители – 10.00 лв.
  • за ученици и студенти – 2.00 лв.
Комбинирани билети, валидни в рамките на 1 месец:

  • Боянска църква – НИМ – 12.00 лв.
  • Боянска църква – НИМ – Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“ – 14.00 лв.
Боянска църква (The Boyana Church)


Групови посещения:

  • за групи от 10 и повече посетители – 7.00 лв.
  • за групи от 10 и повече учащи се – 1.00 лв.

Екскурзоводски беседи:
  • на български език – 5.00 лв.
  • на чужд език – 10.00 лв.
  • на български език с превод – 6.00 лв.

Предимство имат посетители и групи с предварителна заявка.

 
Входът е безплатен:
  • за хора със специфични потребности
  • за деца в предучилищна възраст
  • всеки понеделник след 15:00 ч.
София 1616, ул. „Боянско езеро“ № 1 – 3
 
тел.: +359 02 959 29 63
 
факс: +359 959 29 66
 
GSM: 0896 716 811
e-mail: nmbc@nmbc.orbitel.bg
Помощ за публикациятаНационален исторически музей
            Интернет страницата  на българслото православие –  pravoslavieto.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *