Едно горещо пътуване с влак от Милано до София, минавайки през Белград

На път

Ден като днешния  – 22 септември, припомня значението за независимостта, свободата, благата, границите и всичко това. което е последица от Манифеста за нас българите, както и за целия европейски свят,  обстоятелствата на  събития, довели до политическият и социалният живот за нас, нашите съседи и връзката с европейските граждани.  Ще споделя последното ми пътешествие из Европа, което ме наведе на още по-дълбоки мисли за разделението на съседни държави, за враждата, за красотата  и богатствата на майката природа навсякъде, за веселието на младежта и за  вълнението да си На ПЪТ.

Castello Sforzesco di Milano
Castello Sforzesco di Milano

В разгара на горещините на юли, по непредвидени обстоятелства се наложи да хвана влак от Милано, който ме доведе до София за две денонощия. Пътуването следваше маршрут Милано – Villach- Любляна –Загреб –Белград –София.

Train station -Zagreb

 

Влаковете се оказаха пълни със студенти, за моя изненада  беше доста забавно. Младите хора винаги носят багра от свежест и са в състояние да дадат перспектива и на най-драматичните неща. Като ги видях весели и организирани, отворени за изследване и опознаване, се ощастливих наистина. Те пътуваха с билети по програми,  с които обикаляха Европа и света надлъж и нашир. Имаше и момче  на 24 години – студент от Нова Зеландия. Много интересно момче. Беше толкова ентусиазиран от всичко, което е видял с една раничка , спящ по седалките и по пътеката на влаковете, по хостели и пейки в парковете.  Имаше студенти от Испания, Германия, Китай и най-различни националности. Възхитих се и се успокоих за приключението, което  съм поела  на доста по-зряла възраст. Винаги има какво да научиш за света.

Travel by train
Travel by train

И аз наистина  научих много. За границите, за Балканите, за хората, за разделенията от  режимите. В някоя друга публикация подробно ще опиша всичко относно пътуването с влаковете, но сега искам да акцентирам на столицата на Сърбия – Белград, която ми беше основната отправна цел. Бях сигурна, че пристигнем ли там, спокойствието на  близост до вкъщи, ще ме обладае напълно. Да, но не. Това се оказа най-трудната отсечка и сега ще разкажа защо.

Винаги съм се вълнувала, когато минавам с групи през Дунава. Толкова е магическо  да минеш по единствената магистала, която прекосява столица в Европа и имаш видимост за всички най-забележителни монументи. Сава в танц с Дунав. По което и време да се мине е неповторимо усещането. Особено след като си прекосил тежкото ждрело и дългата магистрала. Изкарах глава на прозореца и все още усещам вятъра в косите и парещето залезно слънце, докато влакът удря в линиите. Всички деца бяха по прозорците. Правеха видеа, снимаха, снимаха…

Belgrade by train
Belgrade by train

 

На много места градът все още има белези от бомбардировките и е много тъжно като се обърнем назад. Тъжно и за нашата политика..Но реката величествено  и неспирно шуми, катедралата и тя се злати,  крепостта Калeмeгдан стърчи с великолепие. Имах щастието да погледна този път  Белград с по-други очи, а не  онези, вперени в записките ми, с които запознавам туристите, когато минавам оттам.  Дишах и се радвах, че ще съм в съседката, че ще хапна вкусно от чистата им храна, че ще почувствам балканското и сърцето ми се беше отворило вече. Последната възможност, когато бях за по-дълго беше през  2012 година, по повод празнуването на новогодишната вечер. Пазя хубав спомен, но беше студено и не мога да кажа, че  усетих традиционния дух на града. Оказа се, че няма как с евро да се купи нищо, а то нямаше и къде да се обмени на гарата. После  последва размотаване от гише на гише, за да се разбере дали има влак за София или Ниш. Да използваш интернет връзка е скъпо за нас българите в Сърбия – държава, която не е членка на Европейския съюз. Заплащаме и 7 лева минутен разговрор. Впоследствие разбрах, че мобилните оператори имат програма, чрез която при предварително заявено пътуване и заплащане ти пускат ограничени интернет услуги. Тогава не се бях информирала и ми се наложи скъпо да заплатя около 120 лева за израсходван 5 минутен нет от моя оператор.

Travel by train
Travel by train

Оцених  спокойствието на Европейския съюз по отношение на свободната комуникация, навигацията, информацията.  Но не и тук в Белград – където бидейки близо до вкъщи, но  се оказа, че сме и най-далече. Съседни държави, но разделени. Сетих се за ивицата Гaза, знам ли точно защо… Хванахме към центъра. Аз бях с раница, но възрастния човек, с който  пътувахме беше с тежка чанта с мостри. Гледката на нощните светлини на града, на фонтана пред Свети Сава, успокоиха душата ни. Седнахме и се насладихме на градинката и нощния ритъм на града. Имахме достатъчно време..

The Saint Sava Orthodox Cathedral in Belgrade
The Saint Sava Orthodox Cathedral in Belgrade

Хапнахме в Магдоналдс. Установи, че е доста по-добре устроен от нашите. Базата, обслужването – много по-напред, но то и през 2012  бяха така. Решихме да обиколим наоколо, защото ханчетата  по центъра ме дръпнаха от спомените. Нещо не успяхме да ги намерим. Та се върнахме  към Катедралата.  Положих глава с решение за сън  и заспах. Тя беше оживена и за късмет времето го позволи. Шегувахме се, че ако не друго все едно сме били на поклоннически тур, тъй като така се случи, че за два дни посетихме три катедрали, (въпреки неуспеха с бизнес партньорството) – Миланската, Загребската и сега Свети Сава, в прегрътката на православието. Сутринта имахме време да хапнем и то не само да хапнем, после да не можем да отлепим топлия бюрек от устата си, силно потопен във вкусно масло и кисело мляко, като прясна бита сметана. Незабравимо…

Belgrade by night
Belgrade by night

Ето ни, отново рано  на автогарата  в 4 :00 часа, с надежда да отпътуваме от Белград. Напрежението и безсънието взеха превес и се бяхме много изнервили. Надявахме се на топла връзка до Ниш,защото беше отбелязано за такък автобус, но бихме на камък. Отново размотаване но гишета, без да се разбере ще има ли автобус за Ниш или София и кога ще пристигне, този по международната връзка. Забелязах бежанци, което ме изненада, тромаво и не много учтиво обслужване на места. Усетихме де – на Балканите сме вече. 😉 Все пак идвахме от Милано. Контрастът в това си личеше. В Милано не се намери човек, който да не се спре и да обясни при запитване и затруднение. В Белград се обръщаха на другата страна, щом питаш  странична информация. Но може и  ние да  сме случили рано сутрин все пак на недоспали хорица.

Belgrade bus station
Belgrade bus station

Нямаше как, след няколкочасово очакване се отправихме с градския транспорт до въпросната гара. Вярвайте ми, че ако не бях отишла да видя с очите си, че влакът наистина потегли от това място, нямаше да повярвам че това е международна гара. В началото бяхме само ние и един журналист, който сподели притесненията си, че предишния ден не е тръгнал влак . Малко разгневена, защото не видях  никой в затвореното гише. След няколко минутно закъснение се появи дама – копие на сръбска певица, която продаде билети и успокои нещата. Локомотивът го прикачиха на момента. Беше странно и всички събрани студенти гледаха с учудване дали въпросното съоръжение ще ни отведе по дестинацията. Последва едно дълго, горещо и бавно, много бавно пътуване, което не бих забравила никога.

Travel by train in Serbia

Живеейки в София, много често сме ходили, дори само за разходка или за да похапем от  вкусната чиста храна до Пирот или Димитровград – граничният град. Интересно  е  различието между две социалистически страни – нравите на хората, земеделската политика. Сега наблюдавах редящите картини, опустелите заводи, красивата природа, емоцията в европейските студенти, забавата, жегата, пеперудите и пчелите, които пърхаха около нас, редящите се бавно картини под звуците на остарелите колела на машиниста.

 

Границата на Европейския съюз, границата на миналите разделения, граница от възможното, но недостижимото, на близкото и далечното, на свободата и войната, на братското, но и на отчуждението.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *