Искам да отдам значение главно на Часовника и на Мига.
По точно Секундата – мига, твърде важен етап на Вечността.
Желанията, копнежите, страстите – намират среща на едно поле – МИГА…
Не го губи тогава! Докосни го! Обладай го и го поеми!
Наслади му се и го пусни, за да може той пак да те посети!
Пловдив, 2001 г.
Изображението – този миг, в който натискаме спусъка на фотоапарата, вече сме запазили един момент, един пейзаж, един жест, който никога няма да се повтори.
Това е отражението на една уникалност, която ще остане.
Много харесвам сравнението на Жил Рой /френски фотограф/ :
„Изображението е основно средство. Път, а не цел. Много често ние гледаме, но без да виждаме. Това е един проводник, отвор към другия, към духа, към детайлите…
Създателят на изображенията има аналитично око, понякога механично, за да наблюдава и да се възползва от момента.
Но талантът му може да лежи в неговата чувствителност, в тръпката; в този момент той е крадец на време, на вибрации, които не бива да пропуска. Свидетел на тази ефимерна среща с невидимото, поглед, който хипнотизира, ход който пленява, светлина, която привлича сцена и превъзхожда.
Камерата или фотоапаратът трябва да е за имиджмейкъра оръжието на мирен войник, една машина, засвидетелствувала най-доброто и най-лошото.“
