Едно от най-големите ми преживявания вкъщи бяха моментите, когато се качвах тайно на тавана, за да погледам малко процеса на проявяването на  черно – белите снимки. Татко се затваряше под похлупака на червената светлина и миеше готовите снимки в легенче. Знам, че доста от децата на моята възраст са  имали такива моменти с бащите си. По – късно се записах в журналистическия факултет към СУ, но за мое най-голямо съжаление, поради икономически причини не успях да завърша – и така не стигнах до научаването на този краен процес. Е ….дойде ..”…цифрата“ и ни  отне моментите на трепет, на изненадата – сега всичко се случва много по-бързо, но защо да не възродим този производствен режим или поне да се опитаме? Лошата  новина е, че  сега всички материали не са свободно достъпни. Предлагат се на две места само в София и то на страшно високи цени.

От баща ми знам, че преди време  са били стотинки, а и  всеки по-голям град е разполагал със специализиран магазин. (Моите са подарък и трябва да се използват ) . Споделям огромното си съжаление от това, че „новото време” ни отне тези трудови процеси като кръжоците в училище – дървообработването, наблюдаването на химичните  анализи по химия и физика, шиенето и готварството, както и земеделските дейности. Но, както и да е – времето си е време, а ние трябва да запрятаме ръкави и да се стягаме за работа – и каквото се случи, защото аз все  си мисля че лентата си остава класиката и не трябва да се отказваме от нея! За мен цифрата никога няма да достигне качеството на лентата! А вие какво мислите?

 

Обзавеждане на фотолаборатория –

Практиката на аналоговия фотолюбител започва от избора на фотоапарат и завършва със сушенето на готови снимки. Това е една верига от последователни операции, като в нито една от тях не трябва да се допуска грешка. За правилното протичане на фото процеса не е достатъчно да се прилагат сляпо препоръчваните стереотипни съвети, а се изисква голям опит  и ясно разбиране на теоретичните основи.

Фото-лабораторната обработка е крайният и особено важен етап във фотографското производство и творчество. Ето защо напълно е оправдан стремежът  на фотолюбителите да притежават или да ползват добре обзаведена фотолаборатория.

Няма по–голямо вълнение за фотографа, когато види сам плодовете на своята работа.

Спазването на фотохимичните процеси в лабораторната практика  осигурява винаги качествена и сигурна работа, а с правилното подреждане и необходимите удобства – удоволствието.

Домашна фотолаборатория

Обработката на светлочувствителните  материали (филми, плаки, фотохартия) е свързана задължително с процесите проявяване, фиксиране и измиване, а понякога с отслабване, усилване или тониране на фотоизображението . Необходимо ни е :

• Помещение не по-малко от 3-4  куб.метра, като то трябва да се затъмни. Желателно е да има ток и течаща вода.
• черно-бял филм с формат 18x24sm – доза за проявяване ; фотоувеличител; няколко ванички
• лабораторен фенер – бутилки с плътна запушалка за проявителите ( желателно е да са от тъмно стъкло); фиксаж;  пинцети; фунии; нож- гилотина – за  да се подравнят краищата на снимките;
•  най-добре е снимките да се сушат на преса с хромирана  полирана ламарина. Добре почистено стъкло  също гланцира добре снимките.

Едно от най-важните условия, които дават възможност за по-продължителна и по-продуктивна работа във фотолабораторията е наличието на  добра вентилация. За вентилиране се пробиват специални отвори в стената, вратата или прозореца – в горната част за засмукване и закрепване на вентилатора, а в долната за всмукване. Вентилационните отвори трябва да бъдат светло-непроницаеми, а долните да могат да прочистват въздуха от прах.

Много важно е осветлението и електрическата инсталация!

Галерия – личен архив; На лицето е  снимка, подарена от приятел, снимано в музея на Титаник-Белфаст, Ирландия

-следва продължение–