Oт природата – дискусии за идеализма

Други Природа

 

Не ви ли е дотегнало от  неопределения, сладникави и псевдомистични разговори относно идеала за красота – на жена, мъж, фотографии, норми за поведение при общуването и други подобни правила от модата на съвремието. „Така трябва, така не трябва! Така се казва! Това не се казва!“ Говориш „глупости”… и т.н.

От 200 години  постоянно  ни се говори за идеализъм. Тази проповед за идеалите толкова използвана от философи и педагози – твърдението, че животът има смисъл, само поставен в служба на идеалите, – независимо от дозата истина, която съдържа, разкрива една невярна представа за това какви са те и толкова е пречила през последните векове, че развенчаването й е наложително.

Говори се за проблема  на човека и нуждата му от одобрението на обществото – дали днес изглеждам добре, дали  съм с  подходящата дреха за събитието  или съм прекалила с приказките и виж ти „изтърсила” нещо, където „не трябва”…и после  опа –  съсипала съм   си  съня и настроението седмици напред, защото видиш ли някой или ние сме допуснали да си   сложим ограничение .

Много се говори за идеала за справедливост, за идеала за истина или за красота, но никой не си задава въпроса какво трябва да е едно нещо, за да бъде идеал. Вчерашния е престанал да бъде такъв днес. Историята е присъствала на стотиците пъти драма на някой идеал, който се ражда, дава плод и умира. Как е възможно това, ако не се е променило неговото съдържание, обективната му общовалидност? Очевидно е грешка да прoменяме идеалите си сами по себе си, отделно от връзката им с нас. Не е достатъчно нещо да е съвършено, за да бъде наистина идеал. Идеалът е жизнена функция, един инструмент на живота сред безброй други. Етиката и естетиката във всеки един момент  могат да определят кои образци заслужават да действат  като идеали, но какво е самото предопределение на идеала, това можем да научим само от биологията.

Съвременната биология показва, че живият организъм не се състои от отделното тяло или ако става дума за човека, от неговото тяло и от неговата душа.

Тяло и душа, съвкупността на нашата личност, не са нищо друго, освен сбор от материални и духовни органи, следователно – една система от апарати, които действат.

Животът е система от телесни и психически функции, от действия, от дейности. Тези дейност пряко или косвено се насочват към света наоколо, вливат се в него. Зеницата вижда предметите от пейзажа и ръката се протяга, за да ги вземе. Тези дейности, включително и най-елементарните като храненето, не могат да се извършат, ако не са предизвикани. Така, че за живото същество водещи са подбудите или  стимулът. Всичко останало зависи от тях до такава степен, че би било да се каже: да живееш, означава да бъдеш подбуждан. И така, преди всичко друго  средата е склад на подбудите – който  действайки непрекъснато върху нашия организъм, пораждат онзи динамичен порой, който е животът. Възприеман така, животът ни се представя като един енергиен диалог със средата, в който нашата личност е единият събеседник, а другият това, което ни заобикаля.

Накратко идеалите са онова, което привлича и възбужда нашата духовна жизненост, те са биологични пружини, запалително средство за взривяване на енергиите. Без тях животът не действа.

Идеал – какво е това понятие?

Съществува ли и ако съществува едва ли е нещо красиво или…мъдро ?

Не е възможно да го има между хората. А има ли го при животните?

А няма ли идеално красиво и идеално необходимо?

Това, което изглежда за едни красиво, едва ли е красиво и за другите?

То радва окото, но до кога? А какво се случва с дресираните, битите, обижданите, боледувалите, измъчените, ограничените от свободата си, системно тормозените, преживяли и живели в глад, войни, затвори. Те не стават ли по-идеални…

А как е при хората?

2002, Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *