Пловдив – Стъпки в Стария Град

Пловдив

В този град върху градове има една къща, чиято врата те вика. Врата – завинаги затворена за теб, врата неумолимо непристъпна за живите, не усещана от мъртвите – врата илюзия за среща с невъзвратимото твое „аз“, там назад, в миналото. Понякога сядаш на прага й отново те приближават тайнствените гласове на черковните камбани и стенещият в улуците вятър, и резкият клаксон на нечия заблудена в мъглата кола, и опустелите улички с къщите  – сякаш декор на сцена без актьори, с покривите им – един подир други като стъпалата, с бледите лица на фенерите, със сгушените градинки – като че ли гърди на герои, обкичени с безброй листа за храброст. Тук където за случайния поглед всичко може би е много повече разходка на екскурзианти,отколкото действителност, времето стъпна на пръсти. В паяжините на въздуха люлее то пламъчето си,  приведено под тежестта на своите осемдесет столетия, в които всички епохи на човешката цивилизация неотделимо се преливат една в друга, за да създадат онова усещане за вечност, което е силата ни да сме човеци.

Наоколо всеки трепет носи едно откровение, нечие неподозрително присъствие. В тази безкрайна поема от изумителни духовни извисявания все така самотно се лее античният Хебър – по думите на поета Алкей – „ти най-красива от реките, ти дето се хвърляш в морето недалеч от Енос и влачеш вълните си из тракийската земя“.

Автор – Йордан Велчев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *