О, господи, към мен ръка простри и укроти духът ми безпокоен; за тебе искам аз да съм достоен, служителя си, господи, призри. Ти вяра пак в душата ми вдъхни, душа в тревоги земни уморена, — в минутното за вечното родена, ти пътя й към него проясни. В душата ми е демон нокти …
