На 7 август 1839 година, в големия амфитеатър на института пред членовете на Академията на науките и на обединените изкуства и в присъствието на учени от цял свят Франсоа Араго съобщава една гръмка новина – Родила се е фотографията!!!!
На същата дата официално е обнародван Законът на фотографията, подписан от Луи Филип .
Но има една много важна личност ,която отсъства от това вълнуващо тържество: Това е Жозеф Нисефор Ниепс, умрял в мизерия шест години преди това. През 1816г.той пръв успява да получи изображение, запечатано от светлината в дъното на една камера обскура.
На 5 май от дома си в Сен Лу дьо Варен той пише на своя по-голям брат и верен сътрудник:”….И тогава забелязах върху бялата хартия покривите,които се виждаха от прозореца,както и едно съвсем слабо изображение на самия прозорец….Това е само един далеч несъвършен опит, но изображението на предметите беше изключително малко, възможността да се рисува по такъв начин, струва ми се е почти доказана.”
Този изглед от малкото прозорче на ателието му,който той повтаря стотици пъти в черен и бял цвят, и мъгляв,върху дебела, покрита със сребърни соли хартия,всъщност е истинският основополагащ акт на нашата …цивилизация на изображението”. Междувременно Ниепс успява да изобрети диафрагмата с регулиращ се отвор, камерата със сгъваем мех и филмовата лента. Необходими са му още шест години, докато най-сетне през 1822 г. успява да направи първата снимка, получена направо от позитив – „Сложената маса”.

Вълнуваща е наистина съдбата на Жосеф Ниепс, син на дребен благородник,но живеещ охолно в Салон сюр Сон. По време на революцията той променя библейското си име на Нисефор/носител на победи/по тогавашната гръцка мода. Ирония на съдбата – той въобще не доживява своя научен триумф. Гениален откривател, но лишен от всякакъв търговски нюх, Ниепс има нещастието да изпревари своето време. Така през 1807 г. с помощта на по-големия си брат той създава пиреолофона-двигател с тежко гориво и с впръскване, предвестник на дизеловия двигател,изобретен 5 години по-късно. Но патентът подписан от Наполеон, и прототипът изпробван успешно, въобще не предизвикват интереса на хората,които биха могли да финансират произведението му.
Клод Ниепс, заминал отвъд Ламанша с надежда да намери късмета си, умира в лудницата преследван от натрапчивата идея за перпетуум мобиле………Тайните на фотографията също можеха да останат забутани някъде сред вещите на този злополучен откривател,ако притиснат от нуждата и от кредиторите си, Нисефор не се беше сдружил през 1829 г. С Жак Дагер.
Жак Дагер, художник декоратор, сценограф в театър „Амбигю”, известна личност в Париж е изкусен занаятчия с големи връзки с тогавашните делови среди. Няколко години преди да стане толкова известен той смайва Париж с прочутите си диорами – прожекции върху грамаден екран на хиперреалистични картини. Подобно на много други художници от неговото време и той вече си служи с камера обскура, за да постига по-голяма прецизност в переспективите на картините си.
