Вали цял ден…
Навяват спомени на отпуснати души, изчиства се съзнанието от отминалите дни..
Отминали срещи на две сродни души, в един столичен град.
Еуфория, шум, дим, смях, страст, остават назад.

Опитвам се да гледам напред, да намеря ежедневния ритъм в безпорядъка на объркания свят.
Слънцето не ми изневери, желаеше да ме обнадежди.
Да ми помогне за надежда, за по-силна светлина,
Да свикна с нея, а не да бягам.
Страх ме беше да му се отдам, може би защото свикнах с това вечно то да спи….или може би аз спях, за да не ме заслепи.
Това са само два дни.
Истинско докосване до върха е кратко…
А дали е било истинско или пак игра? Кога ще разбера?
А необходимо ли е било и кой го събра? А защо?
Две съдби на две сърца, малки души на две малки лица, в търсене на нещо си незнайно какво, в големия град на една малка страна..
Дяволски измъчени, изправени пред собствените си ями. Карма ли е това ..или малък сблъсък във вечността?

Една звезда изгрява, докато друга залязва. Но винаги има една друга яма, тази на голямото отражение на липсата..
…винаги присъства…, но не винаги заместникът е по-добър и свети толкова силно, че да дишаме спокойно, както преди..
…защото вече сме осъзнали, че тя отново ще изчезне и няма да можем да се насладим, а даже и да усетим нейната сегашна сила.
Кръговрат на усещaния, сравнения, думи на непознати и променящи се светлини.
Съзирам пародия на светлини.. Светлини и топлота, която е вече далече от мене..
Не мога да й се насладя…

Виждам мрак и такъв е денят..Усещам и мрак в моята душа.
Среща на непознати лица събуди у мен духа. Една странна съдба, на която трудно ще се доверя..
София, 21.03.2002 г.
