Среща на две сродни души

Лирични отклонения

Вали цял ден…

Навяват спомени на отпуснати души, изчиства се съзнанието от отминалите дни..

Отминали срещи на две сродни души, в един столичен град.

Еуфория, шум, дим, смях, страст, остават назад.

street photography

Опитвам се да гледам напред, да намеря ежедневния ритъм в безпорядъка на объркания свят.

Слънцето не ми изневери, желаеше да ме обнадежди.

Да ми помогне за  надежда, за по-силна светлина,

Да свикна с нея, а не да бягам.

Страх ме беше да му се отдам, може би защото свикнах с това вечно то да спи….или може би аз спях, за да не ме заслепи.

Това са само два дни.

Истинско докосване до върха е кратко…

А дали е било истинско или пак игра? Кога ще разбера?

А необходимо ли е било и кой го събра? А защо?

Две  съдби на две сърца, малки души на две малки лица, в търсене на нещо си незнайно какво, в големия град на една малка страна..

Дяволски измъчени, изправени пред собствените си ями. Карма ли е това ..или малък сблъсък във вечността?

street photography

Една звезда изгрява, докато друга  залязва. Но винаги има една друга яма, тази на голямото отражение на липсата..

…винаги присъства…, но не винаги заместникът е по-добър и свети толкова силно, че да дишаме спокойно, както преди..

…защото вече сме осъзнали, че тя отново ще изчезне и няма да можем да се насладим, а даже и да усетим нейната сегашна сила.

Кръговрат на усещaния, сравнения, думи на непознати и променящи се светлини.

Съзирам  пародия на светлини.. Светлини и топлота, която е вече далече от мене..

Не мога да й се насладя…

street photography

Виждам мрак и такъв е денят..Усещам и мрак в моята душа.

Среща на непознати лица събуди у мен духа. Една странна съдба, на която трудно ще се доверя..

 

София, 21.03.2002 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *