Градът на любовта – безсмъртната история на Ромео Монтагю и Жулиета Капулети. Семейна вражда. Нещастие – Тибалд – братовчед на Жулиета убива Меркуцио, приятел на Ромео. Ромео отмъщава, като убива Тибалд, но е принуден да напусне Верона. Жулиета се бори с баща си, който й организира сватба с друг жених. За да се спаси тя пие лекарство, което я приспива и изглежда като мъртва. Ромео не разбира истината на време. Той се самоубива. Тя също. Семействата се помиряват, но е късно. Днес любовта им все още има сила и влияние и много влюбени пишат писма до Верона, където една автентична Жулиета им отговаря.

Верона без съмнение трябва да е благодарна на Шекспир, който в края на 16 век й подарява историята и я остава в историята. Писана между 1594 и 1596 г., тя е базирана на по-стара история. Поезията е запазила историята за двете фамилии, въпреки че исторически документи не са останали. Шекспир разполага една от своите най-интересни истории в Средновековна Верона. Недалеч от Пиаца деле Ербе е и Вила Капело, където все още стои Къщата на Жулиета (Casa di Giulietta) . Това е романтична сграда от 13 век с фасада от тухли и елегантни прозорци – къщата на семейство Капулети. Интериора е грижливо възстановен до оригинала му на 14 век. Запазени са фрески, декорирали стените и малко мебели и обзавеждане – дървени стълби и камини.
Всеки си има един мил спомен, който свързва с нещо много лично, интимно. Спомен, който го следва и топли в моногамията на ежедневието, в дни на болка или отдалеченост от любовта, от възможността да пътува, от липса на слънце… За мен този спомен и този град е Верона, защото ще остана завинаги влюбена във Верона… Свързвам вълшебството му с един от най-магическите периоди от живота си. Щастлива съм, че посетих този град на любовта точно в тази фаза на опиянението ми. Спомням си всеки детайл от градчето, който освен любов носи много история и култура.
Верона (Verona) е един от най-прославените, най-древни и най-красиви градове на Италия. Наричан е Урба Нобилисима, прочута и много обичана и в самата Италия. Днес населението е повече от 250 000 жители. Намира се в центъра на основните национални и европейски пътища и жп линии. Не е необходимо да се говори за нейните вина, плодове, промишлени стоки, за известният Веронски мрамор. Привилигерован от географско положение, както и европейското й признание, основателно именуват този град като „вратата на Италия”. Всъщност това нейно наименование е оправдано от друга гледна точка. Идвайки от север Верона е първият град представящ с точност лицето, облика, характера, гения, традицията, самата красота на Италия, нейната същност. Тук се намира и университетът по икономика, по литература и медицина, има много библиотеки и музеи.
Входът в Стария град е от юг (Verona sud) от Слънчевата магистрала (Серенисима). Той е заобиколен от крепостна стена, строена от венецианците и австрийците…
Порта Нуова е построена от арх. Микеле Санмикели през 1535-40 г. Само част от нея е оригинална, другата част е възстановена от австрийците през 1854г.

Пиаца Бра ( Piazza Brà) е един от най-обширните и просторни площади в цяла Италия. За да се отиде на него се минава под двете порти на Бра – две назъбени арки, които са част от крепост, построени от Джан Галеацо Висконти в края на 14 в. Те завършват от едната страна с кулата Пентагона. В центъра на площада има градина със статуята на Емануела II от 1883 г. От дясната страна е Палацо Барбиери или новата „Голяма гвардия”, започната в стил на Санмикеле през 1610г. и завършена през 1820 г. в неокласически стил. Днес в нея е Кметството. Третата сграда е амфитеатъра – Арена ди Верона , от 1913 г използвана като оперен театър. Срещу нея са арките Листон – цяла редица от кафенета. Там е Палацо Гуаставерца, отново на арх. Саникели.
Арена ди Верона (Arena)
Арената е най-добре запазеният театър, като по големина отстъпва само на Колизеума в Рим и Санта Мария Капуа Витере. Създадена е за гладиаторски борби и театрални представления. Основата на театъра е изградена на 2 метра под улицата с 2 реда колони. Днес се вижда само част от оригинала. Арената е строена 1- ви век, извън градските стени като елипса с размери 73 на 44 метра, а външната заедно с обиколната стена, която вече не съществува с мерки 152 на 123 м, все още е останала малка част от кръга , обграждащ арената. Външната стена е била изградена от 73 каменни колони, сега са запазени само 4. Камъкът е специален, донесен от района Сан Амброзио и е бил масово използван през I век. Всяка колона е квадрат 2 на 2. Заедно всички колони изграждали 72 арки с коридор и поддържали 2 по-горни етажа. Основният кръг е покрит с камък, но е изграден вътре от цимент, речни камъчета и кирипич – смес наречена опус циментикум. Между вътрешния и външния ринг има стълби, водещи към средата наричана вомитория. Арената е много здрава конструкция, основно от камък и тухла, издържаща тежка мраморна основа. Била е обградена с 30 метрова стена , от която днес са запазени само 4 колони. Вероятно окончателно е била завършена около 30 години.

Трета по големина, тя е най-интересната, заради добрата консервация на материалите, следствие на добрия подбор на материали и конструкция. През цялото си съществуване е била обект на грижи. През 1222 г. Ризардо – полеста на Верона, сам заплатил за реставрацията. През 1228 г. била въведена такса-данък от 200 лири на година за ремонти на арената. По време на Венецианската република четирите външни стени били възстановени, но паднали през 16 в., горната част се срутила по време на земетресение, но материалите били ползвани отново, така че повече са оригинални.
Друга причина за опазването е перфектната дренажна система, която отвежда всяка паднала вода, като я филтрира надолу и навън. Цялата база и коридори притежават такава система. Под системата има зона 34 метра на 8,80 м и 2 м дълбока, покрита с камъни – това е система от тунели, дупки и циклопски стени, строена през I век от неизвестен архитект, стимулирала въображението и фантазията на веронци през Средновековието. Създадени били диаболични истории за Фауст и Мефистофел, театъра бил наричан лабиринта.
Връщайки се назад във времето и проучвайки стари източници, придобиваме картина на гладиаторски борби, провеждани на Арената. Дори в града е имало и гладиаторска школа. Има запазени сцени – мозайки, изобразяващи борбите между хора и животни. През 325 г. Император Константин забранява борбите, но всъщност те продължили, докато били окончателно прекратени от император Хонориус в началото на 5 век. През средните векове на арената са ставали изгаряния на еретици. През 16 и 17 век в комплексът се провеждали панаири и състезания, а през 19 век и борби с бикове, театрални и циркови представления. През 19 век и операта идва на арената. Представени били Личия ди Ламермур на Доницети и Севилският бръснар на Росини. Едва през 1913 Арената е превърната в най-известния лирически театър на света с 4 сцени и места за 25 000 зрители. Преди 4 години беше 100 годишнината от рождението на Верди и беше подготвена специална постановка на Аида, която минава с грандиозен успех. Опери се поставят постоянно и за 1 сезон минават около половин милион зрители. Днес древният римски театър живее втори живот.
Какво още може да посетите:
Пиаца Ербе (Piazza delle Erbe)

По площ е почти равен на форума от римско време. Той е един от най-живописните площади в Италия. Сега е пазар на плодове и зеленчуци . Сградите са: старото гето; Домус Меркаторум – търговсаката камара построена от Албер I де ла Скала -1301 г., реставрирана през 19 в. ; на заден план дворецът Мафеи 1668 г., с лоджия украсена със 6 статуи на езически богове – Херкулес, Юпитер, Венера, Меркурий, Аполон и Скала; вляво е кулата Гардело, построена от тухли през 1370 г. От Кансиньорио дела Скала;
Търговският дом (Casa dei Mercanti)
Капитело (Capitello)
Позорният стълб (Berlina)
Колoната Св. Марко (Colonna di San Marco)
Арка с реброто (Arco della Costa)
Общинският дворец (Palazzo del Comune)
Дворецът Скалиджери (Palazzo degli Scaligeri)

Кулата на Ламберти (Torre dei Lamberti)
Пиаца дей Синьори (Piazza dei Signori)
Санта Мария Антика (Santa Maria Antica)
Каменния мост (Ponte Pietra)
Св. Анастасия (Sant’Anastasia)
Параклисът на поклонниците (Cappella dei Pellegrini)
Катедралата (Duomo)
Кастелвекио (Castelvecchio)
