……Може би, че вълшебните прелести на Казанлъшката долина будят и културно-исторически интерес с пръснати из цялата околност свидетели на далечното минало. Защото цялата равнина е всъщност покрита с могили….
Феликс Каниц
Автор – Евтимка Димитрова
Разположена в центъра на България, оградена от Балкана и Средна гора Казанлъшката долина е разположена на 780 кв.км. През нея от запад на изток по цялата и` дължина тече река Тунджа. Благоприятният климат и добрите природни дадености определят ранната поява в региона на селища, свързани с праисторическата епоха. Но най-многобройни са могилите, издигнати от траките, най-ранното население, създало държава и култура на територията на България. Изграждането на насипите се свързва с вярата на траките в богинята Майка. Насипването им започва през бронзовата епоха и продължава до късната античност. Издигнатите могили в Казанлъшко са разположени по южните склонове на Стара планина и северните склонове на Средна гора, а също и ниско по котловината.

В тях траките изграждат храмове и погребват своите царе, синове на богинята Майка и представителите на аристокрацията. Най-ранните храмови постройки се датират в края на V–ІV в.пр.Хр. и са синхронни със създаденото тракийско Одриско царство. Намират се в северната част на долината, в непосредствена близост до Балкана. Разположени са в четири некропола, намиращи се близо един до друг. Всеки един от храмовете има уникална архитектура, показваща високото майсторство на тракийските архитекти. Входовете им са ориентирани на юг и в повечето случаи имат коридор и правоъгълна камера-предверие. С това се изчерпват общите им характеристики и всеки от храмовете блести с индивидуалното си архитектурно решение.
Преди две хиляди и четиристотин години – в края на V в.пр Хр. в могилата Голяма Косматка е изграден храм. Могилният насип е висок 20 м и има диаметър 90 метра. Той е един от големите насипи разположени непосредствено под Стара планина. С размерите си принадлежи към най-големите надгробни могили на Балканите и е подобна на други две край Шипка – Шушманец и Оструша, в които бяха открити също ранни храмове.

За да бъде изграден храмът, от могилния насип е отнета част от него и е оформена 30-метрова алея от юг, която води до входа на съоръжението. Всички камери и фасадата са изградени от добре обработени големи гранитни блокове. След представителната фасада следва правоъгълна камера с двускатно покритие и още две камери. Първата е с кръгъл план и куполно покритие. Ключовият камък на купола е издълбан, за да има по-добра акустика в помещението при провеждането на религиозните обреди. Двукрила мраморна врата затваря кръглата камера. В горната част на крилата има изпъкнали изображения на Дионис Сабазий на източното крило и на Дионис Загрей върху западното крило. Образите им са рамкирани в кръгли медальони. Втората камера е монолитна, изработена от два каменни блока с тежест над 100 тона. От единия монолит е направено правоъгълно помещение с ложе и ритуална маса към него, а от другия монолит е издялан двускатното покритие. Храмът има усложнен архитектурен план и е вторият храм в долината с монументална камера. За първи път в Тракия такава камера беше открита през 1993 година в могилата Оструша. Дълго време храмът в могилата Голяма Косматка е изпълнявал основната си функция като място за религиозната обредност на траките. Едва след два века в него е извършено царското погребение на Севт ІІІ. В последната камера са били положени предмети на въоръжението, сребърни и златни съдове, златен венец, златна конска амуниция и други вещи и съдове. В предверието е извършено жертвоприношение на кон. Пред фасадата е изграден 13 метра дълъг коридор и е оформена втора фасада с фронтон. Храмът е затворен след като са подпалени дървените части на коридора и цялото му пространство допълнително е засипано с пръст. Непосредствено след това на 7 метра пред вторичната фасада е положена бронзова глава с индивидуални черти на владетеля Севт ІІІ.

Така едва в средата на ІІІ в.пр.Хр. храмът в могилата Голяма Косматка престава да действа и от храм се превръща в гробница. Тя засега е единствената, която се свързва с погребението на конкретен владетел.3 На югоизток от некропола, в който се намира могилата Голяма Косматка, е разположен друг некропол от четиримогилни насипа. Сред тях се издига с височина 20 метра могилата Оструша. При проучването и` от ТЕМП в нея е открит гробнично – култов комплекс, изграден в средата на ІV в.пр.Хр., разположен върху площ от 100 кв.метра. Установено е, че първоначално върху тристъпален стереобат е поставена монолитна камера, съставена от гранитни блокове с тежест 60 тона. По-късно към нея са пристроени предверие, три правоъгълни и едно кръгло помещение
Комплексът има разгърнат архитектурен план и засега е първият с такива големи размери и по- казва архитектурното разнообразие на храмовете в Тракия. От първия монолит е изработено правоъгълно помещение с ритуално ложе. Вторият е оформен като двускатен покрив, като отвън има украса от „вълчи зъби“. На тавана са имитирани дървени греди, които се пресичат и образуват 37 касети, разположени около квадратна голяма касета с вписани в нея ромб и окръжност, която е била покрита с златен варак представяща Слънцето. Останалите квадрати са били покрити с фина мазилка, върху която са изрисува- ни миниатюри. За съжаление голяма част са били унищожени през ІV в., за което свидетелства откритата при разкопките монета на император Константин Велики.

Запазен изцяло е образ на знатна тракийка с наклонена леко глава и миловидно изображение на лицето. Този образ, заедно с познатите от по рано стенописи на Казанлъшката и Мъглижката гробници доказва наличието на школа, която е обслужвала тракийската аристокрация. Макар и в лошо състояние на миниатюрите в квадратите, разположени в северната половина на тавана, след заснемането им и компютърна обработка се установи, че в тях са застъпени сюжети от старогръцката митология и сцени от живота на тракийската аристокрация. Такова оформление на тавана засега е единствено и уникално, показващо уменията на тракийските художници и е част от съкровищницата на световната история. Разположените от двете страни на монолитната камера помещения са служели за съхраняване в тях на дарове, когато комплексът е действал като храм. Правоъгълното помещение пред камерата е като предверие към храма. До него се е намирала кръгла камера с купол. В нея са се провеждали ритуали, свързани с почитта към Слънцето, син на богинята Майка. Близо половин век съоръжението в могилата Оструша е използвано за храм, а по-нататък – в семейна гробница. При проучването на комплекса е открито само конско погребение с положени амуниция, фиала и част от бронзова каничка от погребение, датирано от средата на ІV в.пр.Хр. След което комплексът е засипан и остава така до ограбването му няколко века по-късно. С разположението на отделните помещения, оформлението на тавана на монолитната камера и размерите му гробнично-култовият комплекс е уникален сред откритите в Тракия. Отново в подножието на Стара планина, на югоизток от град Шипка се намира могилния некропол Шушманец. Съставен е от седем могили, във всяка от които след археологическо проучване беше открито гробнично съоръжение или храм. Обрасла с ниски дървета и храсти в близост до Балкана се издига, сякаш е част от него, могилата Шушманец. В нея през ІV в.пр.Хр. е издигнат храм след като е отнета част от насипа на могилата. Архитектурният му план се състои от широк иззидан от речни камъни коридор, правоъгълно предверие с полуцилиндричен свод и кръгла камера с куполно покритие. Всички помещения са изградени с добре обработени гранитни блокове и са били измазани с фина щукатура. Коридорът опира до представителна фасада с фронтон от които е запазена само източната част. Предверието е открито и има колона 6 в йонийски стил. Тя вероятно е поставена по късно с цел давано за храм, а по-нататък – в семейна гробница. При проучването на комплекса е открито само конско погребение с положени амуниция, фиала и част от бронзова каничка от погребение, датирано от средата на ІV в.пр.Хр. След което комплексът е засипан и остава така до ограбването му няколко века по-късно. С разположението на отделните помещения, оформлението на тавана на монолитната камера и размерите му гробнично-култовият комплекс е уникален сред откритите в Тракия.

Отново в подножието на Стара планина, на югоизток от град Шипка се намира могилния некропол Шушманец. Съставен е от седем могили, във всяка от които след археологическо проучване беше открито гробнично съоръжение или храм. Обрасла с ниски дървета и храсти в близост до Балкана се издига, сякаш е част от него, могилата Шушманец. В нея през ІV в.пр.Хр. е издигнат храм след като е отнета част от насипа на могилата. Архитектурният му план се състои от широк иззидан от речни камъни коридор, правоъгълно предверие с полуцилиндричен свод и кръгла камера с куполно покритие. Всички помещения са изградени с добре обработени гранитни блокове и са били измазани с фина щукатура. Коридорът опира до представителна фасада с фронтон от които е запазена само източната част. Предверието е открито и има колона 6 в йонийски стил. Тя вероятно е поставена по късно с цел да ни тракийци, след което коридорите им са изпълнени с речни камъни и са възстановени могилните насипи. В могилата Хелвеция архитектурният план включва освен ко- ридора, предверие-олтар и централна камера. Предверието е с уни- кално покритие, което бележи прехода от двускатното към полуцилиндричното покритие на камери в тракийската архитектура. В началото на предверието е оформен цокъл, върху който има два улея. Там е било мястото за жертвоприношение при ритуалите, какъвто е случаят с последното погребение. Открити са останки на кон, а по мазилката личат следи от кръвта на жертвеното животно. От предверието през двукрила гранитна врата се влиза в последната камера. Тя заедно с фасадата и предверието са измазани с дебела варова замазка. Върху мазилката, посредством хоризонтални и вертикални врязани линии, са имитирани големи мраморни блокове. В централната камера срещу входа е разположено ритуално ложе в посока изток–запад. Изградено е от дребни речни камъни, покрити с дебел слой мазилка. Вътре в помещението голям каменен блок и подпряно на малки блокове крило от вратата са служели за пейки на посветените в религиозни практики траки.

Храмът-гробница в могилата Хелвеция 7 бележи важен етап от развитието на тракийската архитектура. Той показва прехода от една архитектурна форма към друга и разкрива по етапния преход към нови решения на покривните конструкции. Затова съоръжението в могилата Хелвеция е важен паметник на тракийската архитектура.
В края на V в.пр.Хр. в могилата на Грифоните край Шипка и на десетина метра западно от могилата Хелвеция е изграден храм. Дълъг и висок коридор от речни камъни с кална спойка отвежда пред фасадата му. Тя, както предверието и камерата, са изградени от добре обработени гранитни блокове. От каменните блокове на фасадата са моделирани колони, а над тях фалшив фронтон,украсен в краищата с полу-палмети, на които основното листо е удължено, извито и заострено така, че да заприлича на клюн на грифон. На фасадата е оформен вход,който се е затварял с двукрила каменна врата. През него се влиза в правоъгълно предверие, покрито с двускатен покрив от големи каменни блокове. Врата, еднаква с вратата при фасадата, е затваряла входа на централната камера. Тя е с кръгла основа и е покрита с купол. Подът на предверието и камерата са покрити с каменни плочи, измазани с дебела варова мазилка. По стените на камерата личат дупки за метални пирони, намерени по пода при проучването на храма. На тях са окачвали дрехите си 10 или са провесвали специални предмети участниците в религиозните тракийски мистерии. Срещу входа на гробната камера е разположено ложе, изградено от каменни плочи. Пред ложето има стъпало от каменен блок, измазано с мазилка. Отпред на стъпалото са моделирани лъвски лапи и има фуга, оцветена в „помпеанско“ червено. Ложето изглежда като легло с оформените върху лицевите му плочи крака. Тази украса предава помпозност на вътрешното оформление на централната камера. Градежът на купола на кръглото помещение е най-добре изпълнения от каменни блокове куполен строеж. Храмът–гробница в могилата на Грифоните е изключителен паметник, представящ куполните съоръжения на тракийската архитектура. От времето края на V в.пр.Хр. е и храмът в могилата Голяма Арсеналка

Разположен е на югозапад от некрополите край Шипка, в землището на село Шейново. Изграден е от отлично обработени гранитни блокове. Има представителна фасада, обърната на югоизток, с вход затварян някога с двукрила каменна врата. Следват правогълно предверие с двускатно покритие и кръгла централна камера, покрита с купол. В случая имаме голяма сходство на градежа с основните камери на храма в могилата на Грифоните. Помещенията се различават само по размерите и подовата настилка в кръглата камера. Подът в могилата Голяма Арсеналка е от специално подредени каменни плочи. Кръглата в средата е вдлъбната, а около нея са под- редени пръстеновидно три концентрични пояса, като по този начин се оформя култово огнище, в центъра на което при зимното слънце стоене лъчите попадат върху него. Срещу входа на кръглата камера е разположено ложе, направено от големи каменни блокове. В средата на ІV в.пр.Хр. храмът е превърнат в гробница, след като там е извършено погребение на тракийски аристократ. Ограбена е още в древността. При проучването на храма са открити само части от позлатен нагръдник и златни украшения с формата на „пчелички“, гледани отгоре. Съоръжението в могилата Голяма Арсеналка е едно от характерните за тракийската архитектура куполни паметници. С отличният си градеж то е едно от най-добрите образци на куполната храмова архитектура. Представените ранни храмове в Казанлъшката подбалканска долина са свидетелство за ранното и` оформяне като свещена земя за траките. Струпването им на една малка площ ни дава основание да изкажем предположението за предварително избиране на мястото близо до Балкана, като необходима връзка с вярата на траките в богинята Майка. Разнообразните решения на архитектурните им 11 планове дават възможност да се проследи развитието и многообразието на тракийската архитектура. Целият район, заедно с изградената столица на Одриската държава Севтополис, са неделима част от тракийската история. Казанлъшката подбалканска долина е единственото място в България, където на малка територия са струпани толкова много представителни храмове и гробници – над двадесет. Затова с право откривателят им д-р Г. Китов я нарече „Долината на тракийските царе“. Ранното изграждане на храмовете в долината свидетелства за едно добре развито тракийско общество и култура в района. Уникални са и откритите стотици предмети на въоръжението и бита, които красят витрините на Казанлъшкия музей и тези на Археологичиския и НИМ в София. Откритията в подбалканската Казанлъшка долина са неделима част от тракийското наследство и неприкосновена част от световното културно наследство.
