Днес почитаме Свети Мина като покровител на семейството. Името му означава „месечина, Луна“.
Известен Чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път.

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклециан и Максимиан. Изповядвал християнската вяра и служил във войската.
Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил войнското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Бог. Така изминало доста дълго време.
В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджули и други зли сили.
На този ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория (означава победител на латински) и Минчо, Минка.
Чували ли сте за манастира „Св. Мина“? На мен са ми разказвали за изцеления.

За да стигнете до святото място, трябва да минете през софийския квартал „Бенковски“ в посока Световрачене. След около 2 километра вдясно ще видите табела. Отбивате се, паркирате. После имате 50 метра пеша. Манастирът е известен също и като Обрадовски. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица. Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 година – прокопава се канал на Владайска река и тя започва да носи тухли и керемиди. От 1942 започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 година. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957г. е построен параклисът ”Св. Св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклисът се ползва като зимна черква.
Паркингът не е пред самия манастир – трябва да изминете определено разстояние пеша, за да пресечете Владайската река. Тази част от екскурзията е определено неприятна. Точно тук е построена пречиствателната станция на реката, преди да се влее в река Искър.
Никой не пропуска да отпие глътка вода от лековитото аязмо. А в предверието на църквата е прочутата икона на Св. Мина, която прави чудеса. В делничен ден тук ще намерите спокойствие и отмора. На празник е препълнено с богомолци. Всеки знае и с удоволствие разказва по някоя история за изцеление, за Божие Чудо.
