Манастирът „Свети Мина“ край София

България Други

Днес почитаме Свети Мина като покровител на семейството. Името му означава „месечина, Луна“.

Известен Чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път.

Свети Мина

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.  Бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклециан и Максимиан. Изповядвал християнската вяра и служил във войската.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил войнското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на  Бог. Така изминало доста дълго време.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. От днес започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджули и други зли сили.

На този ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория (означава победител на латински) и Минчо, Минка.

Чували ли сте за манастира „Св. Мина“? На мен са ми разказвали за изцеления.

Манастирът „Св. Мина“ край София

За да стигнете до святото място, трябва да минете през софийския квартал „Бенковски“ в посока Световрачене. След около 2 километра вдясно ще видите табела. Отбивате се, паркирате. После имате 50 метра пеша. Манастирът е известен също и като Обрадовски. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица. Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 година – прокопава се канал на Владайска река и тя започва да носи тухли и керемиди. От 1942 започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 година. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957г. е построен параклисът ”Св. Св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклисът се ползва като зимна черква.

Паркингът не е пред самия манастир – трябва да изминете определено разстояние пеша, за да пресечете Владайската река. Тази част от екскурзията е определено неприятна. Точно тук е построена пречиствателната станция на реката, преди да се влее в река Искър.

Никой не пропуска да отпие глътка вода от лековитото аязмо. А в предверието на църквата е прочутата икона на Св. Мина, която прави чудеса. В делничен ден тук ще намерите спокойствие и отмора. На празник е препълнено с богомолци. Всеки знае и с удоволствие разказва по някоя история за изцеление, за Божие Чудо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *