На 6 октомври 1889 г. „Мулен Руж“ отваря врати в Париж за пръв път. Неговият основател Хосеп Олер е бизнесмен, който добре разбира потребностите на публиката, и създава точно това, което тя търси.
Целта му е да докара най-богатите хора в 18-ти арондисман, в близост до прословутия квартал с червените фенери и Плас Пигал. Олер и мениджърът на кабарето Зидлер го правят известно като „Първият дворец на жените“ и то бързо набира популярност.
Кабарето се отличава със своята екстравагантност

Отпред има голяма червена вятърна мелница, проектирана с идеята да припомня историята на Монмартър, село във Франция, в което преди е имало много вятърни мелници, а фасадата е декорирана с премигващи светлинки, които за времето си са нещо изключително впечатляващо. Точно до Мелницата на „Мулен Руж“ е построен замък в готически стил, който допълва екстравагантността на заведението.
Градината с изящното кафене пък е известна с огромния каменен слон, който собствениците поставят, след като си го харесват на изложба в Париж. Той се превръща в символ на лукса, защото срещу заплащане мъжете са можели да влязат в него през спираловидна стълба в крака му и вътре да се насладят на танцьорки.
Холивудската представа за „Мулен Руж“ е твърде преувеличена,
жените в кабарето не са продавали телата си. Тяхната работа е включвала да разговарят с гостите, да ги забавляват и да им правят компания – нищо повече. Все пак повечето от тях са били големи изкусителки и са успявали да привлекат известни личности към себе си, като са създавали дълготрайни връзки с тях.
„Компаньонките“ се превръщат в известни личности по това време и предизвикат недоволство у много от гражданите, неодобряващи поведението им. Пресата от друга страна следи всяко тяхно движение и често пише за тях.
Канканът става емблематичен точно в това кабаре. Тук са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели и други. В кабарето е взела участие и българката Фео Мустакова.
„Мулен Руж“ претърпява много трансформации през годините
в търсене на своето място в обществото. През 1915 г. е изпелен от пожар, след което е построен наново и отваря врати през 1921 г. След Първата световна война в него са представяни много мюзикъли. След години кабарето замира. По-късно за кратко се превръща в кино, а след това през 50-те се завръща с вечерни спектакли.
Днес „Мулен Руж“ е туристическа атракция и предлага музикални и танцови представления, с които да забавлява своите чуждестранни посетители.

Наричали блестящия майстор на постимпресионизма „малкото съкровище“ заради ръста му от 150 см.
Анри дьо Тулуз-Лотрек е роден на 24 ноември 1864 г. в замъка Боск в град Алби, Франция. Родителите му са потомци на стари аристократични фамилии и като че ли съдбата му е била предопределена да продължи в лукс и развлечения. Но всъщност животът му поднася голяма доза трагизъм. Красивото, надарено с талант момче, в резултат на счупване на двата кратка на 14 години, остава недъгаво за цял живот. Болестта изиграва голяма роля в по-нататъшното му развитие и се отразяват в творчеството му. След нещастието той започва сериозно да се занимава с изкуство. Младият художник работи усилено над рисунки на голо и облечено тяло, особено му се удават изображения на животни и ездачи (още от детството си обича конете и мечтае да язди). Но заради нещастието тази мечта остава неосъществена. Както и желанието да срещне истинската любов.
От 1884 г. се установява в бохемския парижки квартал Монмартър. Става редовен посетител на известните развлекателни заведения „Елизе Монмартр“, „Мулен дьо ла Галет“ и „Ша Ноар“. Сприятелява се с артиста и съдържател на кабаре „Мирлитон“ Аристид Бриан. Поддържа интимна връзка с известния модел на художници Сюзан Валодон. Сюжети на творбите му стават кабаретата, техните постоянни посетители и артистите.
Любими персонажи за него са танцьорите Ла Гулю (Лакомницата) и Валантен Безкостния. От произведенията му може да се усети истинската атмосфера на Париж от това време, пресъздадено от художника с насмешлив, понякога дори саркастичен тон. Лотрек не се страхува да стигне до дъното и да отвори вратите на изкуството за пречудливите си персонажи- понякога шумни и разпуснати, понякога тъжни и самотни.


Недъгът му не сломява духа му, но повлиява на гордостта му и живописта е единствения начин за него да се утвърди. В тези изображения Лотрек се превръща в гений на гротеската. Но изведнъж става простичък и добър, когато рисува животни.
Вероятно защото в техните очи не съзира нито насмешливост, нито съжаление към себе си. Тук линиите му стават спокойни и без напрежение. В зрелите си години Лотрек работи много в областта на плаката, на афиша и рекламата.

Заедно с Бонар и други майстори издигат този жанр до нивото на истинско изкуство. Създава ярки, запомнящи се образи, избирайки най-точния момент и характерната поза.

Неговото скандално поведение и начин на живот стават прословути и са обект на множество анекдоти. Възмутени от него са дори роднините му, които под ръководството на чичо му Шарл изгарят негови картини, намиращи се в Алби. Впоследствие обаче участниците отричат този факт.

В последните години здравето му все повече се влошава, поради злоупотребата с алкохол. След един пристъп на делириум тременс е настанен в психиатричната болница в Ньой където престоява от февруари до май 1899 г.

След излизането си се връща в Париж и към предишния си начин на живот и алкохола. Рисува много. Пие и рисува, рисува и пие… До фаталния 9 септември 1901 г. , когато смъртта все пак го застига, ненавършил 37 години.

За своите по-малко от 20 години творчество, Анри Тулуз-Лотрек създава 737 картини, 275 акварела, 363 гравюри и плакати, повече от 5000 рисунки.
И въпреки, че приживе публиката не приема неговия скандален характер и остър език, след смъртта му го признават всички. По неговото творчество се равняват модернистите, днес вече е смятан за класик, особено в жанра на плаката. А цените на произведенията му продължават да растат.

