Асеновград – Светият град

България

Град Асеновград е разположен в южната част на област Пловдив. Намира се на 19 km от Пловдив и на 165 km от София.

Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник – лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4 – 5 km на север по течението на реката.

Асеновград, Bulgaria
Асеновград, Bulgaria

История на града

В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила, наречена Тумбата. Дълга е 150 m в основата, на широчина е 88 m и 5 m височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.

На 30 km от града се намира скалният феномен Беланташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по  много туристически маршрути.

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили, високи от 4 до 7 m. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край – с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.

Асеновград
Асеновград

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях – комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич, наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 г.), където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.

Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259 – 1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През 1344 г. при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 г. или след Черноменската битка през 1371 г.

Нова история 

В първите векове на османското владичество градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Това се потвърждава от сведенията на асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566) в Пловдивско от 1595 г., в който регистър Асенонград се споменава под името Истанимака, а самият документ се съхранява в генералния държавен архив на Република Турция в Истабул. По време на кърджалийските размирици в края на 18 – началото на 19 век градът на три пъти е ограбван и опожаряван. Около средата на 18 век в града пристигат бежанци от Костурско, прокудени от Али паша Янински. На преселниците се гледало с добро око и дори се издействали пари от цариградските власти за построяване на собствена черква през 1765 г.

Фанариотските попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. През 1881 г. манастирът решава да отхвърли Патриаршията и да мине под ведомството на българския екзарх. Това намерение обаче среща отпор. Започва процес, който трае 27 години и завършва с отхвърляне на молбата.

Много от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. През 1847 г. започва отпорът срещу Цариградската патриаршия – в Марашката махала на града се изгражда първата българска черква и българско училище. В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Георгаки Чалъкоглу. Гръкоманите действат със заплахи и понякога – с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец Стоян Апостолов (Пантата).

Асеновград
Асеновград

През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж – Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетели на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.

Най-ценните придобивки от борбата срещу Цариградската патриаршия са двете български училища. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище. Според свидетелства на посетили града през същата година американски мисионери, в него живеят 9 хиляди гърци, 100 турци и малко българи, като жителите са особено враждебни към протестантите.

Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия. До началото на 20 век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население. Затова, въпреки че в него е основан революционен комитет през 1876 г., градът не взима активно участие в революционните борби през Българското възраждане.

Asenovgrad, Bulgaria
Asenovgrad, Bulgaria

Станимака е освободен от османска власт по време на Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от войните на генерал-майор Виктор Дандевил. След освобождението Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие – винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след антигръцките вълнения в България през 1906 г. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 г. от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.

Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), други се заселват в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос, а някои – в днешния квартал на Драма Неа Стенимахос. Поради тази причина и днес Асеновград е побратимен с Кукуш и Негуш.

Асеновград е силно свързан с християнската религия. В околностите на града има точно 80 религиозни храма – 5 манастира, 17 църкви и 58 параклиса. Някои от най-известните и красиви християнски храмове са: църквата „Света Богородица“, църквата „Свети Архангели“, манастирът „Света Петка“, Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“, „Света Богородица Благовещение – Рибната“, „Успение Богородично“, „Свети Иван Рилски“, „Свети Атанасий Александрийски“, „Свети Никола Мирликийски“, „Свети Георги“ в квартал Амбелино, „Свети Георги“ в квартал Метоха, „Света Марина“, параклисите „Света Богородица Малката“, „Свети Константин и Елена“, Параклис „Свети Яни“, „Света Варвара“, „Свети Димитър“ и други.

Около 20% от населението е съставено от български турци и българомохамедани, изповядващи исляма. В града има една функционираща джамия и една в строеж, за която по всичко личи, че ще бъде внушително здание, разположено в близост до казармата. До стадион „Шипка“ се намира адвентистката църква.

Асеновград е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

 

Първият православен филм, представен в Европейския парламент в Брюксел – „Светият град – Асеновград“ ще бъде прожектиран на 7 декември в рамките на Коледните празници на града. От 18.30 часа в Градската библиотека „Паисий Хилендарски“, освен да се насладят на самата лента, присъстващите ще видят и клипове от самото представяне на филма в сърцето на Европа. Важен е фактът, че и тримата творци, създали „Светият град – Асеновград“ са асеновградчани- авторът Ангел Бончев, режисьорът Боряна Букикова- Пунчева и редакторът Емилия Маринова. Филмът пресъздава историята на храмовете и реалните истории на хора, усетили благодатта в Божиите домове на Асеновград. Разкази за чудеса, лични преживявания и вяра – така филмът разкрива богатството на едно от най-значимите култови места в България.  Как деца с проблем в говора проговарят, след като отпият от светената вода в параклиса „Св.св Константин и Елена“, как една асеновградчанка със сериозен здравословен проблем се моли пред иконата „Света Богородица – Златна ябълка” за рожба и не след дълго зачева, как Асеновград отбелязва празникът Преполовение и на този празник се срещат две чудотворни икони… Всичко това и още, събрано в 54 минути.

Помощ при публикацията – Уикепедия;

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *