След дългото затваряне по къщите миналата година, сякаш телата ни жадуваха за простор, белите дробове за въздух. Ноември месец приех покана за това еднодневно пътуване до Стара планина, с цел да се разходим и по калдъръма и да релаксираме в атмосферата на историческия резерват и архитектурното бижу Боженци.
Непосредствено преди Освобождението в Боженците имало 103 къщи (с 32дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата.
Голяма част от къщите са на два етажа. Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория са живеели стопаните.
През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото.
На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ѝ.
Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница и менгемата– малка работилница за извличане на восък от вощината чрез дървена преса.
За музейни са обявени къщите на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа), търговец на вълна и дарител, на баба Райна и други.
В непосредствена близост до Боженците има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.
Боженци се намира на около 15 км от град Габрово, 40 км от Велико Търново и 200 км от столицата.
Малко история
Легендите разказват, че селото е основано от девойка Божана. В далечната 1393, когато Велико Търново бива окупирано от турците, Божана намира убежище именно в полите на Балкана, в близост до рекичка. Новодошлите след това били наречени Боженци. От тогава е и името на селото.
През втората половина на XVIII век Боженците се оформя като административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се овцевъдство, пчеларство, бубарство и различни занаяти(ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийски, производство на
пчелен восък, точене на коприна и други и търговия с вълна, кожи и восък.
Търгува с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин,Цариград, Александрия и други). Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейният разцвет, започнал през XVIII век,продължава и през XIX век. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът.
Къде да се разходите
През 1839 – 1840 г. е построена от майстор Лазар Стоянов от селоТрапесковци църквата „Свети Пророк Илия“ – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на двора ѝ.
Класно училище (новото школо) е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев – масивна сграда в началото на селото. В училищната сграда през 1878 г. се основава и читалище „Наука“.
Какво да посетите
Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Архитектурно-исторически резерват има лятно работно време 08:30 – 20:00 часа и зимно работно време08:30 – 19:00 часа.
Печат има в музейните обекти, за които билет секупува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история.
Къде да похапнете
