Влизайки в новия век, повечето мои съвременници се втурнаха целеустременo към Европата, а най-големите късметлии успяха да стигнат и до Америката.. Това добре за тях, но някои не успяхме… Останахме си в родината България с надеждата, че Европейският съюз ще ни помогне да се стабилизираме и да си живеем нормално. Да си призная честно аз бях от тези, които доста съжаляваха, че нямаха възможността да се присъединят към сънародници си. За щастие можехме да пътуваме поне. Разумът и времето има способността да ни помага да сравняваме. Понеже не съм ходила до Америка, мисля че Франкфурт на Mайн е идеалният вариант, за да си демонстрирам плаването на паметта и отражението й във времето.

Престоят ми във Франкфурт беше 2 дни. Юни 2003 година. Напълно достатъчно, за да усетя вдървеният ритъм на мегаполиса, с изключително добри магистрали, в които си прекарваш поне 3/4 от деня или ако трябва да смятаме, май и толкова от живота. Тук се намира и най-голямото летище в Европейския съюз …
Огромни небостъргачи, които се чудиш как толкова бързо след войната са поникнали. При нас, социалистическото строителство познаваше само няколко архитектурни видове или поне това се показваше. Въпросите тогава като – откъде тези пари, работен труд и всичката тази мотивация за създаването на подобен стъклен свят – аз не си поставях. Прекалено бях млада, за да си задавам подобни въпроси. Простете, но само се възхищавах и гледах със зяпнала уста този прозрачен свят. 🙂
Имаше една случка, която обаче не бих забравила и може би сега от позицията на зрелостта, ми дава много отговори.

Беше около 4 часа следобед. Седнахме на едно кафе в центъра на града, час след като бяхме пристигнали. По едно време ми се дочу нещо като българска реч, абе силно казано български, но ако добре се заслушаш, ще разбереш все някоя думица от странен диалект. Погледнах – какво да вида една жрица на любовта – млада жена, с оскъдни дрехи и особена прическа се разправя с няколко татуирани младежи, в деликатно състояние, които я заплашваха в процеса на спокойния разговор с пистолети и други странни неща… За миг ме облада странно чувство, първо на това, че това бяха моите горчиви първи впечатления за този мегаполис. Но защо трябваше да попадам точно на българи!? Станахме от кафето и влязохме в една част, пълна с нощни клубове.. Беше ми интересно, че имаше най-различни разделения на заведенията – едни за хомосексуалисти, други само за жени, други само за двойки..и така..отвсякъде разнообразие на музика, страсти, желания и това всичко беше построено на не много голяма територия/ не ми се мисли за съседите/. 🙂
Не си спомням друго….Освен, че тогава много се „натисках“ да имам снимки до ферари /че ние къде бяхме виждали тогава/, или до някой небостъргач. 🙂 Сега се чудя на себе си. Дали тези матови витрини, създадени от толкова токсични и изкуствени материали ще дадат своето отражение в самосъзнанието на жителите им, за да сменят пропуканите манекени…
А сега и малко информация за Франкфурт от уикепедия, свободна енциклопедия.
Франкфурт на Майн (на немски: Frankfurt am Main Frankfurt am Main) е най-големият град в провинция Хесен, Германия, с население 679 664 души (2010 г.) – петият по големина град в Германия след Берлин, Хамбург, Мюнхен и Кьолн.
Разположен край река Майн, с площ 248,3 км², Франкфурт е финансовият и транспортен център на Германия. Градът е един от водещите финансови центрове в Европа; в него се намират седалищата на Европейската централна банка и Франкфуртската външнотърговска банка. Според Ливърпулския университет Франкфурт е най-богатият град в Европейския съюз.
Във Франкфурт се намират много от най-високите сгради в континентална Европа. Поради струпването на небостъргачи в центъра си градът понякога бива наричан „Майнхатън“ по аналогия с Манхатън, кварталът на Ню Йорк, известен с многобройните си небостъргачи. Към август 2009 във Франкфурт има 21 сгради с височина над 100 метра, като в процес на планиране са още 7. Повечето от които са офисни сгради, предимно централи на банки и застрахователни компании. Най-високата сграда е централата на „Комерцбанк“ – „Комерцбанк Тауър“ (на немски: Commerzbank Tower).
Съществуващи небостъргачи (подредени по височина в низходящ ред) и техните височини:
Сградата на „Комерцбанк” – 258.7 м;

Панаирната кула – 256.5 м;
Офис сграда на Вестендщрасе 1 – 228.0 м;
Майн Тауър (централа на банка „Хелаба” и единствен небостъргач с наблюдателна платформа на покрива) – 200.0 м;
Сградата „Трианон” – 186.0 м;
Сградата на „Дрезднербанк (на Дойче Бан от 2010)” – 166.7 м;
Офис сграда „Плаза” и хотел „Мариот” – 162.0 м;
„Дойче Банк Хоххаус“ – 155.0 м;
Офис сграда „Скайпър” – 153.8 м;
Сграда на Европейската Централна Банка – 148.5 м;
През Средновековието Франкфурт е бил свободен град и място за коронация на немските крале. Още тогава градът се обособява като един от главните търговски центрове в Европа. В града седалища имат повече от 300 банки, както и четвъртата по големина в света фондова борса.
Летището Франкфурт Рейн-Майн е третото по големина пътническо (след Хийтроу и Шарл дьо Гол) и най-голямото товарно летище в Европейския съюз.
