Хаджи Ненчо Дончо Палавеев – благодетелят на Копривщица и единственият българин с акции от Суецки канал

България

 

Това  вълнуващо и много непринудено пътуване до културното  и революционно ядро през Възраждането  на нашата страна,  ме запозна с една историческа личност, за която почти не бях чувала. Аз не бях подготвена за тази среща. Не познавах нито моя  екскурзовод, както и имах блед спомен  от детство   за сгушеното в  планината китно градче.  Идеята дойде от съученичката му и  приятелка Генка, която след кратко телефонно обаждане на път за Копривщица категорично каза, че Джони/ негов псевдоним/ ще ни чака и с радост ще ни разведе из градчето.

Една от къщите на Ненчо Палавеев

Накратко спомена за дългогодишния си приятел, с който  все още си организирали съученически срещи  и винаги  бил в подкрепа на приятели и съученици от пловдивската гимназия „Димитър Благоев“  (сегашната ПГХ „Кирил и Методий“).  Техните спомени ме  пренесоха  и в младостта на моите родители,  почувствах  радостите и тревогите на този не много далечен период.  Моите водачи говореха и  за учителите си в гимназията, за купоните, за чистите отношения, за борбите им..

Къща-музей на Ненчо Палавеев в Копривщица

Но нека се върна на темата, която нямам търпение да споделя, защото като  екскурзовод бях облагодетелствана да имам точно този туристически наставник, който  ме потопи в  историята на Копривщица, преминавайки през поезията на Димчо Дебелянов, през двора на Тодов  Каблешков  и как точно той е избягал от къщата си, за да прибегне до действащата църква  „Успение Богородичное“ и да свика четниците, за да  пукне първата пушка на Априлското въстание, на прословутото мостче на реката ..

Първата пушка пукнала на Априлското въстание

Разказите започнаха от неговото дворче и от  семейната  къща, която е на повече от 180 години. Моят водач ни посрещна в компанията на внука си, който искаше да си закупи едно шарено топче от близките магазинчета. Никола любезно ни помоли да отидем в едно копривщенско  ресторантче, докато изпълни обещанието си към детето. Там беше майката на Никола – Донка /последното написаното име, пряк наследник на Ненчо Палавеев в къщата–музей на благодетеля на града/.

 

Къщата построена от Ненчо Палавеев

Веднага се сетих за моята баба, която се казва също Донка и й споделих, че аз съм кръстена на нея. Те се засмяха… Оказа се, че те също са кръстили своята внучка Антония на баба си Донка.

Съвпадението ми създаде още по-голяма близост с придружителите. По-късно  разбрах, че Никола и Мери имат син, който се казва Димитър като моя брат..

Бесетката в къщата е на повече от 180 години

Моят разказ ще започне малко отзад напред  с легендата за Копривщица, както й за благородническото потекло на много от жителите, която Никола държеше  да бъде за завършек на нашето пътуване, когато като десерт за деня ни отвори вратата и  в пространство на поезията си.. Разбрах, че е автор на 5 тома издадени стихосбирки.  Той не правеше равносметка на времето, нито оценка на случилото се през годините. Той просто сладко разказваше за  дейците, поетите  и благодетелите на Копривщица. Ще  се опитам да пресъздам по-скоро неговия разказ, без  да взимам отношение от позиция на времето и ще се радвам на вашите въпроси и коментари. 

…..

Къща-музей на Ненчо Палавеев

Всички знаем за тракийския култов комплекс  в село  Старосел, но малко сме чували за новооткритата могила на 15 км от Копривщица,  която е подобна. Тези две светилища били свързани от траките. Говори се, че в Старосел се правили погребални обреди, а в копривщенската те посрещали своите празнанства и тържества. Друго,  което се разказва e че бащите на императорите са  изпращали синовете си в Копривщица, за да ги защитят по време на турското робство. Също така много жени-болярки са се преселвали от Търновград с прислугата и за това турците са кръстили това селище  Авра талам, което в превод означавало Женска поляна. В подкрепа на това  идва факт, че турския султан издава ферман  през 1421 г., според който турчин нямал право да се заселва в Копривщица, изключение е правила официалната власт от 10 души. Турчин не е имал право да пренощува в града. Ако язди кон е трябвало да слезе в началото на града. Смята се, че най-висшата болярка  е била племенница на Иван-Шишман. Тя е била женена за много висш патриции – Плавий, който загива в защита на Търново и когато  се преселва тук в Копривщица е имала син от него… Постепено заселниците са започнали да му викат Плавиевия  и после Палавееви…

Хаджи Ненчо Палавеев

Хаджи Ненчо Палавеев

Роден е през 1859 г. в Копривщица в семейството на Дончо Палавеев, също копривщенски предприемач, който развива търговска дейност в Александрия, Египет.

След посещение в Йерусалим през 1869 г. Ненчо Палавеев става хаджия.

Хаджи Ненчо Палавеев завършва четирикласното училище в родния си град и през 1871 г. и заминава за Египет, заедно с баща си и един виден копривщенец, който е Министър на просвещението. Заедно с  Михаил Маджаров правят първото търговско сдружение и го кръщават  Масърско търговско сдружение. Масър е името на Египет. Михаил Маджаров има представителство в Александрия, Кайро. Поради заболяване на баща му, с  брат му се завръщат в Копривщица, но той остава в Египет, като поема дюкяните в Кайро и Александрия. Отваря  магазин за сладкарски изделия, обикаля и опознава много държави от Средна и Източна Азия и търгува с различни стоки.

Постепенно контактите му с други страни се разрастват и той започва да търгува с килими от Сирия, с кехлибари от Русия, с икони от Йерусалим, с индиго от Индия.

 

 

Също така установява търговски контакти и в Англия. Владее различни 12  езици.

Започва да развива земеделие и банкерство. Сдобива се с много недвижимости, като огромни терени закупени от него, са превърнати в плантации, засадени с портокалови дръвчета.
На 24 Септември 1933 година Ненчо Палавеев прави завещанието си, в което казва: „Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник, родния ми град Копривщица”.

Не остава нищо на роднините си, даже в завещанието  се споменава, че те нямат право да се интересуват какво се случва с авоарите. Приживе Палавеев помага не само на родния си град, пари получават и Пирдоп, Златица, Стрелча.

С активите от завещанието му се изграждат паметниците на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов.  Подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията.

 

Сградата на Общината - Копривщица
Сградата на Общината – Копривщица
Костницата-паметник в Копривщица

През 1934 г. Ненчо Палавеев основава благотворителна фондация, която носи името му и работи до 1980 г.

Хаджи Ненчо Палавеев умира на 18 септември 1936 г. Остава завинаги като „Благодетелят” в сърцата на копривщенци. На негово име е кръстен булеварда, минаващ през града.

Копривщенци не са го забравили, но малцина са другите българи, които въобще са чували името на Ненчо Палавеев – може би най-богатият нашенец за всички времена.

Друга любопитна подробност от биографията му е, че той става един от най-големите акционери на Суецкия канали и единственият българин който притежава, както се говори, 10 % от акциите му. Освен тях, той купува и много други ценни книжа. Съществува и упорито предавана от уста на уста версия, че бил се влюбил в млада българка, която е учила в Женева оперно пеене. Хаджи Ненчо бил готов да й предложи брак и да постави на ръката й пръстена на любимата на Наполеон – Жозефина, който купува на аукцион на „Сотбис”.

За този пръстен се знае, че е в трезора на Общината. Това беше споделено и от Никола и от уредничката на къщата-музей в Копривщица.  Този пръстен би представлявал интерес и за световната история… Интересно е още, че  е притежавал орден от Николай II, който се е получавал при изключителни заслуги.

През 1925 г. Палавеев се прибира  в България окончателно. Цялото си богатство, възлизащо на около 40 милиона златни лева, предоставя за благото на Копривщица. Още при предишните си идвания край бащиното огнище, той прави дарения за духовното и икономическо израстване на градчето, като финансира изграждането на читалище, параклис при гробищата, свещоливница към църквата „Успение Богородично”, камбанария на църквата „Св.Никола“.

Дава пари и за възстановяване сградата на неделното училище. 1000 английски лири Благодетелят дарява за изграждането на мавзолей-костница на героите от Априлското въстание, както и за финансова подкрепа на църквата „Свети Никола”.

За да подпомогне съществуването на гимназията, лично той плаща за оборудването й и за заплати на даскалите, като дарените от него средства на министерството за поддръжка на школото – 6 000 златни лева – се равняват на 47 килограма злато. Ненчо Палавеев финансира и изграждането на водоснабдителната мрежа на Копривщица и залесява един връх с иглолистна гора.

Завещанието на Ненчо Палавеев

Със средствата от това завещание се изграждат паметниците на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов, подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията. Построено е и ново основно училище, в което днес се помещава сградата на общината.

Парите на основаната на негово име през 1934 г. фондация, която той създава за „културното и икономическо израстване на родния ми град”, свършват  през 1980 г. и тя прекратява дейността си. Съгласно волята на дарителя фондацията има право да изразходва 3/4 части от ежегодния приход, а 1/4 остава да се капитализира.

Това положение се спазва до 1946 г. След това, с разрешение на Министерството на народната просвета, което има върховна надзорна власт над фонда, започва да се изразходва не само целият годишен капитал, но и основният.

Комунистическото правителство не уважава единственото лично желание на хаджи Ненчо – училището да носи името „Любен Каравелов”. Те прекръщават школото на „Антон  Иванов”. След този акт, банката в Базел спира да изплаща средствата от завещанието, тъй като те следят волята на дарителя да се изпълнява.  Опитват да съдят швейцарските банкери, но се оказват късметлии.

Основно училище – Копривщица

В началото на ХІХ в. създава в родния си град Взаимоспомагателна каса с Общополезен фонд към нея, който плаща надниците на учителите и се грижи за поддръжката на улиците.  Палавеев се е притеснявал за гимназията и изисквал със закон  да не се позволи от тогавашния  Министър–председател Антоан Югов.

Днес в двора църквата  „Успение  Богородичное”, известна повече като Синята църква, спира погледа изискан паметник над внушителен гранитен саркофаг. На надгробната плоча са издълбани думите: „Признателният син и копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев, след като обходи много царства, приобрети богатства и доби слава, даде всичко на родината, а за себе си и достойните родители издигна приживе тази гробница в лето 1930 г. за вечна памет и душевен покой“.

Използван източник:   Уикепедия – свободна енциклопедия, разказите на Никола..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *