Легендата за Орфей и жителите на Евмолпия от Сахат тепе – Пловдив

Пловдив Тракия

Жителите на Евмолпия и изобщо траките били любители на музиката. За тях звуците на инструментите били гласовете на божествата, излив на копнежите и желанията на човека, временно пребиваване на душата в приказната страна на бляновете. Мнозина мъже свирели на разни инструменти, а жените пеели прекрасно. Сурови били по природа нашите прадеди, но музиката си остава за тях насъщна храна за душата. Достатъчно било да чуят свирнята на инструмент или песен и те се преобразявали.

Сахат тепе, Пловдив

Най-известният техен певец е Орфей, който живял в Евмолпия и завещал на поколенията  една от най-хубавите легенди  на древността. В нея се разказва, че когато го обземела мъка по рано умрялата му любима Евредика,  той започвал да свири на китара и да излива такива песни, че  всичко живо стояло като омагьосано и слушало. Седнал на скалите на Сахат тепе, потънал в тъжен размисъл за покрусената си обич, той подръпвал струните и ронел сълзи. На този хълм той за пръв път пил нектар от усните на Евридика, тук видял в очите на нежната нимфа откровението на любящото сърце….

Излива Орфей мъката си в тиха песен и през забуления от сълзи поглед се редят картини от някогашния му живот. И най-черната от тях, загубата на любимата си жена, която той никога не ще забрави.

Сахат тепе, Пловдив

Според митологията  Орфей бил син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Умеел да свири и пее така омайно, че реките спирали да текат, скалите и дърветата се изтръгвали от мястото си и заедно с дивите зверове тръгвали след него. Със свирнята си той обаял и нежната нимфа Евредика тя му станала жена. Веднъж, когато отивали в горското жилище на нимфата в Родопите, седнали да си починат на една поляна. Орфей засвирил и тутакси около тях започнали да се събират зверове. По невнимание Евредика настъпила змия, която я ухапала за крака и тя умряла.. Тежка била скръбта на Орфей, голяма била мъката му в самотата. И той слязъл в ада да дири любимата си. Песните му дотолкова трогнали мрачните божества Хадес и Персефона, че те се съгласили да му върнат Евридика, но при условие, докато стигнат  земята той нито веднъж да не се обърне и да я погледне.Орфей не удържал на думата си и видял как сянката на неговата любима завинаги изчезва в подземното царство. Върнал се сам в родното си място, в столицата на траките Евмолпия, но нищо не могло вече да го развесели. Най-после не можейки да понася людете, той напуснал града и се усамотил в Родопите. Заради това, че се отнасял с презрение към всички жени и не обърнал внимание дори и на най-прекрасната  между богините, на Афродита, тя пратила побеснели вакханки, които го разкъсали.

…..Тих ветрец полъхва. Златисто-червеният диск на слънцето бавно се скрива зад високите планини на запад и докато лъчите му един след друг се стопяват във водите на Хеброс, луната изкача иззад хълмовете  и тръгва да го гони…

Сахат тепе, Пловдив

Песента става тъй тъжна, тъй болезнено скръбна, че Хеброс спира да тече, дърветата навеждат клони да помилват челото му, диви зверове са наклякали кроткко над певеца и ближат нозете му, а град Евмолпия изоставя привичната си веселост и се унася в тиха печал.

Сахат тепе, Пловдив

Тъй пял Орфей за мъка и скръб, тъй изливал песни за синьото небе на Тракия, за полъха на ветреца, за гордите хълмове, за кроткия Хеброс, за младост и любов, за чудно хубавия град Евмолпия. Пригласял му някога певецът Музей, придружавал песента им припевът на славеите.

Сахат тепе, Пловдив

В старинни предания се разказва, че когато шумът на живота в големия град заглъхне в прегръдката на нощта, край старата часовникова кула, се чуват тихи звуци на китара и флейта – древна люлчена песен, която затваря очите и на последните будници.

Това казват била песента на Орфей…

 

Помощ при публикацията: „В СЕНКИТЕ НА ДРЕВНИЯ ПЛОВДИВ“ – Никола Алваджиев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *