Навярно мнозина смятат, че испанската столица Мадрид е едно от последните места в Европа, където може да посетите обект, свързан с българската култура и история. На броени метри от световният музей „Прадо“ се намира  „Пласа да ла Лелтад“2, където може да прочетете следния надпис:

„В този дом живя и твори

През 1943 година именитият български писател

Димитър Димов /1909-1966/, голям приятел на Испания.

Мадрид го възпоменава за неговата смърт  25 юни 1987 година.“

  Тази паметна плоча се намира на една сграда в центъра на Мадрид – между хотел Риц и Фондовтаа борса.

Любовта на Димитър Димов  към Испания се заражда още в ученическите години в Дупница, където живее в близост до квартала на сефарадските евреи. През 1943 година съдбата му дава възможност да посети страната , след като заминава на специализация на нервната система  в Мадридския университет „Рамон-и-Кахал“.

По това време Димов е асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет и писателското поприще  изглежда твърде далечно за него. Димов остава в испанската столица до март 1944 година. В пътеписите си „Януарска пролет“, „Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан Себастиан“ , той описва преживяната кръвопролитна  гражданска война на испанското общество,  твърде далеч от общоприетите стереотипи за безгрижна земя на тореадори и музиканти.

Отзвукът му от испанския му престой е значителен и в художественото творчество, което личи от разказа „Задушна нощ в Севиля“, където е представен контрастът между католическата църква и събралите се около градската управа инвалиди от войната и просяци.

Темата за Испанската гражданска война (1936-1939), намира своето място и в най-популярните произведения на Димитър Димов. През 1945г. той издава романа „Осъдени души“, в който конфликтът е фон на невъзможната любов на Фани Хорн и монахът от ордена на йезуитите отец Ередия.

30 години по-късно произведението е филмирано от режисьора Въльо Радев и се превръща в една от класиките на българското кино. Пиесата почивка в „Арко Ирис“, написана през 1964 година, извежда на преден план интербригадистите, които се включват във войната на страната на Испанската република.

„Има две Испании. Едната е голяма и велика, защото живее от векове и представлява самия испански народ. Но има и една друга Испания, която също живее от векове, впита като паразит в тялото на първата. Нейните цезари и монаси дадоха на света инквизицията и Лойлола, кръвопролитни войни и разорение“, пише Димитър Димов, който умира на 56 –годишна възраст на 1 април 1966 година в Букурещ.