Панагюрище

Панагюрище – земя на тракийското злато, Райна Княгиня и върхът на Антрактида

България Други На път

Земя, сгушена в планина от археологическо наследство, с над 300 недвижими паметници от праисторическата епоха, античността и средновековието. Най-ранните следи от уседнал селищен живот по тези земи са датирани от каменно-медната епоха – халколита (около началото на III хил. пр. Хр.). За
интензивния поселищен живот през тези далечни времена свидетелстват откритите находки от култови предмети, предмети на бита и оръдия на труда на територията на праисторически селища и обекти в местностите: „Ройниш“ ; „Сивата грамада“ (на връх Лисец); „Мрамор“ (южно от града),
„Свинарско дере“ (1,5 км югозападно), „Полето“ (2 км западно), „Русалин“ (6 км южно) и до параклиса „Св. Харалампи“ (1,5 км североизточно).

Панагюрище- исторически музей

В първите две местности се намират едни от най-старите праисторически паметници по нашите земи, известни като „Дупчести камъни“. Древните обитатели на тукашните селища се занимавали с
примитивно земеделие, скотовъдство, лов и риболов. Позната им е била обработката на камъка, глината и дървото, тъкачеството и металургията.

Панагюрище
Панагюрище

Селищата са разположени в съседство с медни рудници, от които се е добивала мед. Откритите единични находки на медни и бронзови оръдия на труда и други предмети дават основание да се приеме, че животът тук протича непрекъснато до ранножелязната епоха (около 1 200 г. пр. Хр.), когато в Средногорието вече живеят траките. В околностите на града се намират и редица археологически паметници, носители на богатата тракийска култура. В това число влизат: селища  (общо 5 на брой), десетките могили, тракийски крепости (м. „Медетско кале“, м. „Турските поляни“).

Панагюрище
Панагюрище

Най-голямото тракийско селище се намира в м. „Мрамор“. В могилния му некропол е разкрито богато погребение на тракийски вожд от IV – III в. пр. Хр.

Недалеч от нея през 1949 г. е открито световно известното Панагюрско златно съкровище, рядък археологически паметник от времето на елинистическата епоха (IV – III в. пр. Хр.).

Панагюрище
Панагюрище

Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси и се използвало за религиозни церемонии. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михайл Дейкови, докато копали земята за глина. Състои се от девет съда, изработени от чисто злато,  6.164 кг. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей на Панагюрище, а оригиналите обикалят музеите по света и у нас.

Панагюрище
Панагюрище

Според древногръцкия историк Херодот, живял през V в. пр. Хр., районът на Същинска Средна гора е бил населен с траки от племето беси. През същия V век тракийският цар Ситалк и неговите наследници разширяват границите на Одриското царство до р. Дунав, като включват в пределите на държавата си и Средногорския край. Средногорските беси създават в пределите на Централна Средна гора високоразвита култура, добре устроена селищна организация и пътно-съобщителна инфраструктура.

Панагюрище
Панагюрище

Те установяват и поддържат оживени контакти както със съседните тракийски племена – великокойлалети, тилатеи и други, така също и със земите на Древна Гърция и Македония. Намерените в тракийските некрополи предмети от злато, сребро, бронз, желязо и глина с високи стилови качества и прецизна изработка са убедително доказателство за наличието на непрекъснато развитие на местното тракийско общество през вековете.

Макар и в страни от големите пътища в древността, удобното местоположение, красивата природа и благоприятният климат в района привличат хора и през античността и средновековието.
През II в. пр. Хр. тракийските земи стават обект на непрекъсната римска експанзия. До началото на I в. след Хр. траките отстояват своята независимост, запазвайки своите битови традиции и религиозност въпреки набезите на македонци, келти и римляни. Местните тракийски племена вземат участие в антиримското въстание от 21 г. сл. Хр. Макар,че въстанието претърпява неуспех, техния дух не бива сломен векове наред. През 26 г., при император Клавдий е сложен край на тракийската независимост, а през 43 г. Панагюрският край става част от римската провинция Тракия. Характерно за римската епоха е възникването на нови селища и преустройството и разширяването на стари тракийски, както и прокарването на пътища, за чиято охрана и поддръжка се строят крепости. Прави впечатление изключителната гъстота на крепостната мрежа, поддържана през античността, късната античност и средновековието. В околовръст на Панагюрище днес могат да серазпознаят руините на десетки крепостите.

Панагюрище
Панагюрище

Забележителен паметник от римската епоха в района е еднокамерната гробница с предверие край с. Баня, построена към 30-те години на IV в. Във вътрешността на гробницата е открит саркофаг, покрит от похлупак с
изсечена върху него великолепна двуфигурална композиция на прегърнати
мъж и жена. В гробницата е бил погребан виден представител на местната аристокрация, който е познавал и ценял високо развитата римска култура. Вероятно в близост до гробницата е съществувало римско
селище, което е възникнало край минералните извори.

Името й е Райна или Райка Попгеоргиева Футекова, но впечатлен от работата й, Бенковски й дава прозвището Райна Княгиня, взето от героиня на Добри Войников. Именно с това име тя остава и в българската история. Учителка по професия, революционерка по душа и акушерка по призвание – това са само част от качествата и уменията на знаменитата българка. Райна Княгиня дава не само един от символите на Априлското въстание, но и четирима сина, които стават военни и се отличават с храбростта си при войните за национално обединение.

Панагюрище
Панагюрище

Райка се ражда на 18 януари (6 януари, стар стил) 1856 г. в Панагюрище и е първородното дете на Нона Налбантска и свещеника Георги Футеков. Тя учи в родния си град и поради показаните качества и успех е избрана от българската общност да продължи образованието си на тяхна издръжка в Старозагорското девическо училище. Тази практика е характерна за периода на Възраждането, когато видните български граждани поемат разноските по обучението на бъдещите учители. Райна е записана в Стара Загора в известното училище на Анастасия Тошева, която е първата българка, изпратена с благотворителни средства да учи в Одеса, Русия. Курсът на обучение е с продължителност 5 години, но поради будния си ум и качества, Попгеоргиева успява да го завърши за 4 и то с отличен успех. Част от предметите, които усвоява са математика, история, български език, география, физика, педагогика и ръкоделие. Когато се завръща в Панагюрище, Райна става учител или както си спомня: „в двете мъжки училища бяхме общо 6 учителя на 500 ученика“. През 1875 г. тя основава и женско ученолюбиво и благотворително дружество, в което се изучават ръкоделие и бродерия, но също така има часове, посветени на грижата и възпитанието на децата. В часовете извън усвояването на занаяти се четат книги, списания и вестници, свързани с просвещението и пробуждането на национално самосъзнание. За образованието Райна казва, че по онова време то е било на второ място за българите, след изкарването на прехраната.

Панагюрище
Панагюрище

Времената обаче се променят. В Босна и Херцеговина избухва въстание (1875-1878), което довежда до увеличаване на данъците на българското население. Тайните български революционни комитети усещат, че е назрял моментът за действия. Целта е една – всеобщо въстание и освобождение на българите. Именно поради тези причини през март 1876 г. Бенковски пристига в Панагюрище и наред с делата на комитета, възлага на Райна да изработи знамето на революционния окръг.

Панагюрище
Панагюрище

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г., но свободата е обявена в Панагюрище на 22 април, тогава се освещава и самото знаме. Според личните спомени на Райна тя е изпълнила общата воля на съгражданите си като взима знамето в ръце и преминава през целия град, яздеща кон и препасана с оръжия, за да възвести дългоочакваното освобождение. Според разказа на Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ за байрактар е бил определен Крайчо Самоходов, но за да възнаградят патриотичния труд на Райна, а и защото това би направило по-добро впечатление – четниците предоставят на нея честта да развее знамето. Бенковски настоява тя да освети знамето, въпреки нежеланието на немалка част от революционерите това да бъде направено от жена. В крайна сметка процесия тръгва, начело с авангард, а след него следва духовенството, Райна, щаба на Бенковски и останалите въстаници. Самото знаме е охранявано от десетина души, които пазят около черния кон на Княгинята.

Еуфорията на българите е огромна, но краткотрайна, защото само след няколко седмици въстанието е зверски потушено, а кървавата саморазправа на османците няма край. Панагюрище е в пламъци, а бащата на Райна е убит в дома им. Последвалите дни тя е привиквана неколкократно за разпит, тъй като османците узнават, че тя е направила българското знаме. Според Макгахан тя е разсъблечена, бита и обезчестена, а след това е изпратена в Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик). Там тя отново е оплювана, замеряна с кал и псувана от местното мюсюлманско население, като някои подигравателно я наричат „българската княгиня“. В Пловдив, Райна е хвърлена в подземието на затвора „Имам-Евине“, където дели килия с една циганка и окована гола жена, която е напълно изгубила ума си. В килията е пълен мрак, влажно е, а атмосферата е задушлива. По време на разпитите османците й задават въпроси дали тя е шила знамето, дали е имало бунтовници в дома й и т.н. Въпросите в конака се редуват с тормоз в килията, през чийто прозорец хвърлят камъни, пясък и пръчки.

Прехранва се само с хляб и вода. Райна отпада все повече, разболява се и дори усеща наближаващия край, когато се появяват няколко европейци, начело с английския консул Скайлер и пратеника на в. „Дейли Нюз“ Макгахан. Тя е освободена, но не е в безопасност. Европейските консули разполагат дори с информация, че османците се готвят да я убият тайно. Именно заради това Райна успява да получи паспорт под чуждо име, благодарение на който пристига в руското посолство в Цариград, където й предлагат да замине за Швейцария или Америка, но тя избира Русия. Райна заминава за Москва, където учи медицина. След завършване на образованието си тя става първата дипломирана акушерка в България. Именно в Москва, още през 1876 г. Райна пише своята „Автобиография“, която е отпечатана в родината й едва през 1935 г. Докато е в Русия тя също така успява да подкрепи обучението на 32 сирачета от Панагюрище, чиято издръжка е поета от Дамския благотворителен комитет в града.

Панагюрище
Панагюрище

След завръщането си от Москва, Райна е поканена за учител в Търново, а няколко години по-късно се завръща в родния си град. През 1882 г. тя се омъжва за кмета на Панагюрище – Васил Дипчев, като впоследствие, следвайки кариерата на съпруга, семейството се мести първо в Пловдив, а след това в София. Райна и Васил имат петима синове, а поради голямото й желание да имат момиченце, те си осиновяват и дъщеря. За жалост нещастията на Райна не спират и тя остава вдовица много рано с шест деца, като най-голямото тогава е на 13 години. За да изкара прехраната на семейството си Райна работи като акушерка. Съдбата ще й отреди и още един тежък удар, тъй като тя погребва четвъртия си син, когато е само на 15 години, след като по погрешка се прострелва с пистолета на един от братята си.  Още от времето, когато лежи в затвора Райна развива хронична туберкулоза, която в крайна сметка слага край на живота й през 1917 г., когато тя е на 61-годишна възраст. Една от близките й приятелки е Венета, вдовицата на Христо Ботев, а неговият брат Кирил помага на синовете на Райка да бъдат приети във Военното и Морското училище.

Панагюрище
Панагюрище

Най-големият й син – Иван, участва в три войни, включително и в Балканската и получава 5 медала за храброст; вторият й син – Георги, е машинист на торпедоносеца „Дръзки“; третият – Владимир, участва в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война и заради своите действия получава три медала за храброст, а четвъртият потомък – Асен, се записва доброволец в Голямата война и участва в превземането на Тутракан. Майката шие знамето на Априлското въстание, а всичките й синове защитават родината и се отличават със своята смелост.

Всичко е забравено след 9 септември 1944 г.

Потомците на Райна Княгиня със своето име и достойнство,  са заплаха за новата власт. Иван е изпращан в различни лагери, осъден е дори на смърт, но след като присъдата му е намалена на доживотна издъхва в Ловешкия затвор. Владимир „изчезва безследно“ на път за работа още през октомври 1944 г. Асен, тъй като е бил царски офицер, е лишен от пенсия и лежи по лагерите. Накрая той умира в мизерия през 1964 г. Георги преживява тежко трагичната участ на братята си и умира от рак.

Същевременно още през 1950 г. къщата-музей на „Райна Княгиня“ в Панагюрище отваря врати за първи път, а в края на 70-те години е извършена основна реновация на музея. Днес той е включен в Стоте национални туристически обекта.

През 20 – 30-те години на XX в. над Панагюрище се изгражда курортът Панагюрски колонии, който по това време си съперничи с Чам кория (дн. Боровец). През 1937 г. в града е открита Магнитна обсерватория към БАН, първата на Балканския полуостров. През социалистическия период, започнал след преврата на 9 септември 1944 г., настъпва обрат в развитието на Панагюрище. От малко градче със селскостопанска и занаятчийска ориентация, се превръща в промишлен център. След дългогодишна проучвателна дейност през 50-те и 60-те години започва експлоатацията на медните залежи в района. Първо се разработва медно находище „Медет“, което за времето си е най-големият открит меден рудник в Европа и трети в света, а след това е открито и находище „Асарел”.

Панагюрище
Панагюрище

 

През 2006 г. е открит и паметник на Райна в родния й град. В нейна чест е кръстен дори един от ледените върхове на Антарктида. Райна не от собствени подбуди става част от делото на българските въстаници, а е хвърлена в дълбокото от пламенния Бенковски. Тя ушива българското знаме, вдъхновява съгражданите си, а после заплаща висока цена за участието си в Априлското въстание.

По повод честването на 25-тата годишнина от въстанието тя е помолена да ушие три идентични знамена на това, което е унищожено в пламъците на Панагюрище, като две от тях оцеляват и до днес. За честването Райна позира до едно от тях и така остава запечатана в българската история: в тъмни дрехи, със сабя и пищов и гордо застанала до думите „Свобода или смърт.“

Помощ при публикацията: Светите места и Уикепедия;

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *