Мраморното езеро се намира на източния склон на могилата Байлъка до село Православ, на мястото на мраморната кариера.

Цветът му е светлосин до зеленикав, повърхността му е равна като огледало, а дълбочината му е 20 метра.

Водата в езерото е дъждовна, a къпането в него е забранено.

Може да се стигне до езерото като се отбие в ляво от пътя Брезово-Православ и се продължи по черния път още около 700м.
Пътят минава покрай родната къща на Златю Бояджиев в град Брезово. В нея се помещава малка изложба с репродукции, които разкриват пред посетителя „Брезово, през погледа на Златю Бояджиев“. Къщата е частна собственост, но отворена за всички, които биха искали да я посетят. Входът е свободен с предварителна заявка по телефон или имейл.

Пътят през всички сезони е много живописен. Пролет се редуват пъстрите полета, рапицата, Виждат се тук там някои изоставени заводи, които са функционирали през социализма. Чуват се птичите песни и моторите на тракторите и комбайните.

Този район е притежавал богата земя и много работещи хора, които са увековечени чрез платната на народния художник. Много от тях сега се намират в Старинен Пловдив, къщата на Доктор Стоян Чомаков.
От 1984 г. в нея е разположена най-голямата колекция от 72 картини на бележития български художник Златю Бояджиев (1903-1976), които представят двата характерни периода в неговото творчество. След тежък инсулт през 1951 г. художникът започва да рисува с лявата ръка.
Златю Бояджиев обича родната земя и народа, който я обитава. Образът на човека заема централно място в творчеството му. Неговият свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие, хармония. Художникът обхваща двете крайни състояния на човешката природа – страдание и мъка, вяра и любов, идеализъм и саможертва. В картините си той изобразява селския бит и радостта от общуването с природата.

