Романът на Зелда Фицджералд –Терез Ан Фаулър

Лирични отклонения

 

 

Светът бе странен и несигурен, когато срещнах Скот през 1918 г. Животът изглеждаше по-крехък от всякога. Ала двамата със Скот бяхме жизнени и нетърпеливи. Плавахме в окото на бурята.

Може би искахме много от всички и всичко от самото начало. Мълвата за нас се разрасна като китайска глициния отвъд границата на коктейлните клюки и започна да придобива мащабите на литературен мит.

Амбициозната красива Зелда е не само модна икона и част от парижкия артистичен елит в Ерата на джаза, но и балерина, художничка и писателка. Съпругата и муза на Скот Фицджералд преследва собствените си мечти – и когато е пълна с енергия, и когато се бори със своите демони. Великолепен роман за бурното житейско пътуване на Златната двойка – от романтичното начало в Юга през успеха в Ню Йорк и безкрайния празник в Париж до трагичния край в Холивуд.

Прекрасен роман, в който звучи гласът на Зелда. Ще се почувствате като на парти с нея и Скот. Там ще са Гъртруд Стайнм, Езра Паунд, Жан Кокто, Пикасо, Коко Шанел… И разбира се, Ърнест Хемингуей – най-близкият приятел и съперник на Скот и най-големият враг на Зелда.

Река Лимат, Цюрих
Река Лимат, Цюрих

Монгомъри, Алабама 

                                                                                                                                                             20 декември

 Мили Скот,

„Любовта на последния магнат” е чудесно заглавие за романа ти. Какво казва Макс?

Мисля си, че може и да се осмеля да се кача на самолет и да дойда да те видя за Нова Година. Няма ли да сме страхотна двойка – ти с твоето слабо сърце и аз с нередовната ми глава? Ала заедно можем да преживеем нещо, което си струва. Ще ти донеса от бисквитките със сирене, които толкова обичаш,  ти ще ми прочетеш каквото си написал до тогава.

Писмото ми е кратко, за да го изпратя, преди пощата да е затворена. Отговори ми скоро.

                                                                                                                                              Твоя предена Зелда

Река Лимат, Цюрих
Река Лимат, Цюрих

 

Ако можех да се напъхам в отвора на пощенската кутия, щях  да последвам писмото си чак до Холивуд, до Скот, до прага на следващото ни бъдеще. Винаги сме имали ново, няма причини да не започнем поредното сега. Ех, да можеха  и хората да пътуват така лесно  като думите. Нямаше ли да е прекрасно? Да можеше и ние да бъдем коригирани така лесно….

Река Лимат, Цюрих
Река Лимат, Цюрих

„…..Току-що ми попадна членската ми карта за кънтри клуб „Монтгомъри” от 1918 г., издадена на лейтенант Ф.С.Фицджералд …помниш ли го този? Дързък, напорист, романтичен – горкият той. Беше лудо влюбен в писането и в живота, а най-вече в една девойка от Монгомъри, за която всички по-недостойни твърдяха, че е недостижима. Сърцето още не се е съвзело напълно.

Питам се дали с теб сме напълно съсипани. Това преобладаващото мнение, но ти изкара осем твърде добри месеца, откакто излезе от болницата, а при мен изгледите са окуражаващи. Не съм близвал алкохол от миналата зима, а можеш ли да си го представиш?

Но, Зелда, не би ли дала всичко да се върнем в началото, да бъдем отново онези хора с толкова свежо и обещаващо бъдеще, че сякаш няма как да бъде осъществено по най-добрия начин?

Река Лимат, Цюрих
Река Лимат, Цюрих

Знам мястото където лятото зимува,

Привикнало да оцелява на студа напук.

Всяка година цветята си там води

И ги отмята в графа ”изгубени-дотук”

Но щом южнякът вировете набръзди

И из алеите се запровира,

Забравя,че се заричало да не рискува,

И пуска благотворен дъжд, не спира.

Сред най-коравата скала

Цветя изникват оросени

И капчиците бавно се втвърдяват

Във кехлибар и кварц преобразени.

Емили Дикенсън

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *