Tempus fugit и въздействието на времето

Професия БАЩА

Вдъхновители

 

От всички титли, които съм имал – психолог, автор, преподавател, президент, – най-много ценя една: просто „татко”

Д-р Джеймс Добсън

 

След последните терористични атаки сериозно се замислих къде  Европейският съюз  бърка по отношение на демократичната си политика. След като гледах едно видео за бавното навлизане и превземане на Стария континент с „утробите на жените ни”, се сетих за думите на Ориана Фалачи, че Европа се превърна в Евразия, именно защото всички ние работим в подкрепа на ограничаване на раждаемостта, работи се в подкрепа на  това никой да не си знае потеклото, национална принадлежност. Става дума за сексуалната революция и  крайният феминизъм, допринесли в изключителна степен до срива на съвременния мъж. Това е период, през който западните народи сякаш се люлееха на ръба на умопомрачението. Списание „Тайм” го нарече „острие, което разсича времето на минало и бъдеще”. Свидетели сме на милиони филми и хиляди изписани истории за това, че  „мъжете са глупаци”,  да не говорим за рекламите.

 Няма да забравя никога една сценка от моя живот, свързана с моето дете. Когато беше вече на 2 години и половина, му се искаше да подкара колело на две гуми. Аз, майка ми, баща ми  седмици наред го държахме за да подкара сам двете губи и не ставаха нещата.  Дойде баща му /да го види/   и след 10 минути детето караше само. От един детски педиатър знам, че за детето и 5 минути на месец са достатъчни с баща му, просто да знае, че си има татко.

Споделям откъс от книгата на  Д-р Джеймс Добсън „Да отгледаш момчета“ – практически съвети и наставления за онези, които формират следващото поколение мъже.

 

 Тази епоха донесе нов начин на мислене и поведение, които продължават да ни съпътстват и днес. Никоя цивилизация до момента не се отказвала така бързо от основната си ценностна система. А сега стана точно така, и то само за едно десетилетие. Не просто бяха разклатени нравствените норми  и убеждения, но древният закон за взаимоотношения между мъжа и жената бе преобърната с главата надолу. Човечеството бе въвлечено в борба между половете, която продължава да се води и до днес. Историята ни учи, че младите са най-уязвими  и изживяват  най-тежко последиците от всяка война. В случая рикошетите засегнаха момчетата.

Невъзможно е да разберем онова, което се случва с децата ни, както момичетата, без да вземем под внимание влиянието на феминистката идеология. Тя предприе атака срещу самата същност на мъжката природа. Всичко, което се свързваше с мъжествеността бе охулено. Мъжете, които се придържаха към традиционните ценности и запазиха консервативните си разбирания, бяха наречени „мъжкари”. Ако имаха глупостта да отворят врата на някоя дама или да й отстъпят място в автобуса, както някога са постъпвали бащите им, ги наричаха „шовинистични свине”.  Жените се представяха за жертви, решени „повече да не търпят”  безсърдечните тирани, които ги оскърбяват и използват от векове насам. Броят на разводите скочи до небето, тъй като неочакван брой жени просто си събираха багажа и напускаха съпрузите  и децата си. Гневът бе ключовата дума  в телевизионните дискусии и развлекателните програми …..

Професия Баща

Начело на войната срещу мъжете всъщност бе поставено с една реч на Кейт Милет под наслов „Сексуална политика”. Тя бе произнесена пред събрание в университета „Корнел”, посветено на „освобождението на жените”, и в нея за първи път мъжете бяха поставени като политически врагове. От този момент страстите се разпалиха. На 3 юни 1968 г. художникът Анди Уорхол бе прострелян в стомаха от Валерия Соланис, основателка на Движението за бичуване на мъжете. Причината? – Бил изтъкнат представител на мъжкия пол. По това време конкурса „Мис Америка” през 1968г, протестиращи феминистки захвърлиха в кофа за боклук ”всички символи на потисничеството“,  включително и сутиените си. (Така и не стана съвсем ясно каква е вината на мъжете за това, че жените не харесват някои части от бельото си). После водачите на женското движение обединиха всички марксистки постановки в една и оповестиха „Искаме да разрушим трите стълба на класовото и кастовото общество – семейство, частна собственост и държава.“ Уви революцията беше в ход.

Макар ранните представители на женското движение да привлякоха вниманието към някои действително наболели проблеми, като например неравното заплащане на труда и дискриминацията на работното място, те далеч надхвърлиха основателните оплаквания и започнаха да рушат тъканта на семейството. Докато бурята отмине, семейната институция бе разклатена до основи, а мъжът беше поставен на колене. До ден днешен той така и не възстанови  напълно своето положение,

Е, „унищожителките на сутиени„ вече ги няма и голяма част от твърденията им са опровергани. Въпреки това последователите на тези ранни феминистки и либералните им съюзници в медиите, университетите, развлекателната индустрия продължават да оказват влияние върху формирането на ценност и нагласи днес. Най-крайните сред тях все така се опитват да компрометират мъжествеността и да разрушат онова, което според тях е остатък от патриархалното общество. Родителите трябва много добре да разберат същността на войната  между половете, защото тя въздейства върху начин, по който отглеждат и възпитават децата си. Феминистката Карла Мантила обобщава философията на тази война в статия, детето се нуждае от баща, колкото рибата от колело”. Тя пише: „Смея да твърдя, че мъжете са склонни да ценят дисциплината, властта, контрола, стоицизма, независимостта. Може би има нещо добро в тези неща, но като цяло те се отразяват пагубно на децата(както и на другите живи същества). На моя син това определено донесе самотно и мъчително съществуване, докато той не започна да осъзнава, че има изход от капана на мъжествеността”

”Капанът на мъжествеността?“ Така повечето феминистки гледат на мъжете. Кулминацията на тяхната враждебност в неспирните опити да бъдем убедени, че „мъжете са глупаци”. Твърди се, че преобладаващата част от тях са незрели, импулсивни, слаби, себични и неособено интелигентни. Доказателства за тази кампания срещу мъжкия пол все още се забелязват във всички сфери на нашата култура…….

Откровено казано, поведението на някои жени прекрачва всякакви граници и е така, защото ние мъжете сме станали слабаци и страхливци. Колкото по-безропотно понасяме двойният стандарт, смехотворните претенции и откровените глупости, толкова по-настъпателни ще стават тези жени. Питате ме : „Какво имате против слабия пол?“ Не казвам нищо. Някои от най-добрите ми приятели са жени, но започват да ми омръзват всички тези глупости за войната между половете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *