Вселената, Слънчевата система и трудовете на Фриц Цвики, с роден град Варна

Oт архивите Наука

   Физикът Лео Силърд съобщил веднъж на приятеля си Ханс Бетхе, че възнамерява да си води дневник:

   – Нямам намерение да публикувам. Само ще записвам фактите за информация на Господа.

   – Не мислиш ли, че Господ знае фактите? – попитал Бетхе.

   – Да – казал Силард.- Знае фактите, но той не знае тази версия на фактите.

                                                                                                             Ханс Кристиян фон Байер

                                                                                                                     Укротяване на атома

 

 

Едва ли има човек и най-вече фотограф, които  да не се вълнува от Космоса, да не си мечтае да  снима с  дрон или да притежава телескоп и като дете да не е ходил до обсерваторията, да не  се е  вълнувал от техническотоo рaзвитие, именно за да приближи обектива по-близо до  Луната, до звездите,  да погледне от високо Земята, да почувства по-добре Млечния път и да разбере изобщо какво се случва там….

Там е неизвестното…Там е за избраниците. Там е сблъсъка на видимия и невидимия, и  на неразбираемия свят. От Там идват въпросите дали сме сами, дали има Бог, дали е имало  Голям взрив или по-висши цивилизации. Дали някой ни следи или наблюдава. Поглеждайки към небето в повечето случаи ни настига   мистиката, сблъсъка  на философията, физиката и религията – на това как е създадена Земята, Слънчевата система и Вселената.

В търсене на тези и други отговори се отзовах пред труда  на Бил Брайсън, който също като нас  е бил неосведомен човек – не знаел нищо за планетата, на която живее. Силно заинтригуван решил да провери възможно ли е чудесата и успехите на науката да бъдат осмислени и оценени  неакадемично и непритенциозно, което обаче не означава повърхностно. И създава Бестселър на всички времена в научнопопулярната литература „Кратка история на почти всичко”…….И ето кратки откъси от неговите проучвания. Интересното за мен беше, че попаднах на българска следа като принос в изследването на Космоса  и това е астрофизикът Фриц Цвики, роден в България, израснал в Швейцария.

 

Астрономите сега могат да правят най-удивителни неща. Ако някой запали клечка кибрит на Луната, те са в състояние да видят пламъка. От най-малкото пулсиране и потрепване на далечните звезди могат да стигнат до заключение относно размера, характера и дори възможностите за заселване на планетите, които са твърде отдалечени, за да бъдат забелязани – планети толкова далечни, че ще са ни нужни  половин милион години с космически кораб,за да отидем там. Със своите радиотелескопи те могат да хванат мимолетни  излъчвания, толкова абсурдно слаби,че общото количество енергия, събрано от такива извън Слънчевата система, от всичките тях заедно, откакто събирането  започва ( през 1951 г.) е „по-малко от енергията на една единствена снежинка, която пада на земята”, по думите на Карл Сейгън.

Накратко казано, няма много неща, които да стават във  вселената, които астрономите да не могат да открият, ако решат. Ето защо е толкова важно да отбележим, че до 1978 г. никой не е забелязал, че Плутон има спътник.

През лятото на същата година един млад астроном – Джеймс  Кристи от Американската военноморска обсерватория във Флагстаф, Аризона, правел рутинен преглед на фотоизображенията на Плутон, когато забелязал, че там има нещо – нещо неясно и неопределено, но със сигурност не било Плутон. По относителният си размер спрямо своята планета това бил най-големият спътник на Слънчевата система……….

Пространството е просто огромно. Дори със скоростта на светлината ще са нужни 7 часа, за да стигнем до Плутон. Най-добрата скорост, постигната засега  от човешки обект, е тази на космическите кораби Вояджер 1 и 2, които летят отдалечавайки се от нас, с около 55 хиляди км/ч.

Причината корабите Вояджър да бъдат изстреляни именно тогава( през август и септември 1977) е, че Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун са били така раположени, както се случва веднъж на 175 години. Това позволява на двата космически кораба да използват метода на „гравитационна помощ”, чрез който те биват прехвърляни  от една газова планета гигант на друга, като се използва ускорение, което позволява изразходването на минимално количество гориво и време. Въпреки това са били нужни девет години, за да стигнат до Уран, и десетина за да  пресекат орбитата на Плутон……

Луната, снимано със SONY
Луната, снимано със SONY

Космосът е обезсърчаващо безметежен. Слънчевата ни система  може да е най-жизненото нещо на трилиони километри, но всички видими неща в нея – Слънцето, планетите  и спътниците им, милиардите падащи скали от астереоидния пояс, кометите и другите разни носещи се отломки – заемат по-малко от трилионна част от съществуващото пространство. Бързо ще осъзнаете, че никоя от картите на Слънчевата система, които някога сте виждали, не е била и приблизително мащабирана точно……

Това, което трябва да се  помни, разбира се, е че когато разглеждаме вселената като цяло, всъщност не знаем какво има в нашата собствена Слънчева система.

А какво още има там, отвъд Слънчевата система? Ами хем нищо, хем доста много – в зависимост от това как ще погледнете на нея.

В краткосрочен план – нищо. Най-големият перфектен вакуум, някога създаден от човека, не е бил толкова празен  колкото пустотата на междузвездното пространство….Най – близкият ни съсед в космоса – Проксима от Кентавър-част от тризвездно струпване, известно като Алфа от Кентавър, е на 4,3 светлинни години разстояние – малка разходка по галактически – но това все пак е хиляда милиона пъти  по-далече от пътешествие до Луната….

Средното разстояние между звездите 32 милиона милиона километра…Никой не знае колко звезди има Млечния път – приблизително  изчисления вариант близо 100 милиарда до може би 400 милиарда- и Млечният път е само една от около 140 милиарда други галактики, много от които са дори много по-големи от нашата.

Тук е мястото да споделя за терминът свръхнова звезда (специалистите казват за краткост само супернова) е създаден през 1930-те години от един необикновено странен астрофизик на име  Фриц Цвики. Роден в България и израснал в Швейцария, Цвики идва  в Калифорнийския технологичен институт (Калтех) през 1920-те и там веднага се отличава с отблъскващата си личност и чудати способности. Не изглеждал особено умен и много от колегите му го възприемали малко като „противен простак”. Запален по фитнеса, често лягал на пода на Калтехската зала за хранене или на други публични места и правел упражнения, като повдигал тялото си на една ръка, за да покаже силата си на всеки, който бил склонен да се съмнява в нея. Бил пословично известен с агресивността си, като накрая поведението му всявало такава заплаха,че най-близкият му сътрудник, възпитан човек на име  Валтер Бааде, отказвал да остане насаме с него. Освен всичко останало, Цвики обвинил Бааде, който бил германец,че е нацист, какъвто той не бил.Имало поне един случай,когато Цвики заплашвал за убие Бааде, който работел горе на хълма в обсерваторията  Маунт Уилсън,ако го видел на територията на Калтех.

Малко биографични данни :

Фриц Цвики
Фриц Цвики

Фриц Цвики е роден във Варна, България с баща – швейцарец. Баща му, Фридолин (р. 1868), е влиятелен индустриалец в българския град и също така служел като посланик на Норвегия във Варна (1908-1933). Къщата на Цвики във Варна е проектирана и построена от Фридолин Цвики. Майката на Фриц, Франциска Вржек (р. 1871), е етническа чехкиня от Австро-Унгарската империя. Фриц е най-голямото от трите деца на семейство Цвики: има по-млад брат, на име Рудолф, и сестра, Леони. Майката на Фриц умира във Варна през 1927 г., а баща му Фридолин остава в България до 1945, когато се завръща в Швейцария. Сестра му Леони се омъжва за българин от Варна и прекарва целия си живот в крайморския град.

През 1904 г., на шестгодишна възраст, Фриц е изпратен при своите баба и дядо в Гларус, Швейцария, „родния окръг на фамилията Цвики, да учи търговия.“ Интересите му преминали към математика и физика и той получил висококвалифицирано образование по математика и експериментална физика в Швейцарския федерален технологичен институт, който се намира в Цюрих, Швейцария. През 1925 г. емигрира в САЩ, за да работи с Робърт Миликан в Калифорнийския технологичен институт (Калтех) след като получава „международна стипендия от фондация Рокфелер.“

Той е отговорен за постулирането на многобройни космологични теории, които оказват дълбоко влияние на разбирането ни за Вселената днес. Той е назначен за професор по астрономия в Калтех през 1942 г. и също така е работил като директор/консултант по изследванията за „Aerojet Engineering Corporation“ (1943–1961) и като служител в обсерваторията Маунт Уилсън и обсерваторията „Паломар“ през по-голямата част от своята научна кариера. Той разработва едни от първите реактивни двигатели и е притежател на повече от 50 патента. Също така Цвики изобретява подводния реактивен двигател, както и няколко други нововъведения в сферата на реактивната тяга.

През април 1932 година Фриц Цвики се жени за Дороти Вернън Гейтс, произлизаща от видна местна фамилия и дъщеря на сенатор Егберт Гейтс. Нейните пари са важно средство за финансирането на обсерваторията „Паломар“ по време на Великата депресия. Никълъс Рузвелт, братовчед на президента Теодор Рузвелт, е негов зет по линия на брака си с Тирза Гейтс. Цвики и Дороти се развеждат по взаимно съгласие без допълнителни препирни през 1941 През 1947 Цвики се жени повторно в Швейцария за Анна Маргарита Цюрхер, и те имат три дъщери, Маргрит, Франциска и Барбарина. След смъртта му се раждат и три негови внуци. В музея „Цвики“ в Landesbibliothek, Гларус, се съхраняват много от неговите документи и научни трудове, а Fritz Zwicky Stiftung (фондация) в Швейцария продължава идеите му за развитие на морфологичния анализ. Цвики умира в Пасадена, САЩ, на 8 февруари 1974 година и е погребан в Молис, Швейцария.

Но Цвики бил способен на смайващи с проницателността и изключителност прозрения. В началото на 1930-те вниманието му се насочило към въпрос, който отдавна занимавал астрономите: появата от време на време на небето  на необясними точки светлина- нови звезди. Вероятността била малка, но той се чудел дали неутроните – частици от състава на атомите, които току-що били открити в Англия от Джеймс Чадуик, и съответно били нещо ново и модно-не са причината.Дошло му наум, че ако една звезда се свие до степен на плътност, каквато има в ядрото на атома, резултатът ще е едно невъобразимо компактно ядро. Атомите буквално ще бъдат смазани, електроните ще бъдат превърнати силово в ядро,образувайки неутрони. Ще се получи неутронна звезда. Цвики  разбира, че след колапса на такава звезда би имало много остатъчна енергия.-достатъчно, за да се получи най-големия взрив във вселената. Тези  остатъчни експлозии той нарича  свръхнови звезди. Те ще са-те са – най-големите събития на сътворението.

На 15 януари 1934 г. Списанието Физикъл Ривю публикува много кратко резюме на презентация, направене от Цвики и Бааде предишния месец в Стандфордския университет. Въпреки изключителната му краткост-един параграф от 14 реда – резюмето съдържа много новости в науката: за първи път се споменават  свръхновите и неутронните звезди; убедително се обяснява методът на формирането им правилно се изчислява мащабът на тяхната експлозивност; и ,като бонус към заключението,експлозиите на свръхнова звезда се свързват с появата на мистериозно ново явление, наречено космически лъчи, които наскоро били открити да съществуват в изобилие из вселената. Най-малкото, което можем да кажем,че тези идеи са били революционни. Трябвало да изминат трийсет и четири години преди съществуването на неутронови звезди да бъде потвърдено. Концепцията за космическите лъчи, въпреки че е правдоподобна, още не е доказана.Като цяло по думите на астрофизика Кип С. Торне от Калтех резюмето е било: един от най-далновидните документи в историята на физиката и астрономията”.

Интересно е, че Цвики почти не разбрал, защо всичко това става. Според Торне той не разбирал достатъчно добре законите на физиката. Талантът на Цвики бил за големи идеи. Други –  Бааде най-вече – били оставени да правят изчисленията.

Цвики също първи забелязал, че  във вселената няма достатъчно видима маса, и че трябва да има някакво друго гравитационно притегляне. Ще има чернa дупка. За жалост Цвики така бил презиран от колегите си, че неговите идеи почти не привлекли никакво внимание.Когато пет  години по-късно великият  Роберт Опенхаймер разглеждал неутронните звезди в един забележителен доклад,той нито веднъж не споменава Цвики, въпеки че Цвики работел от години върху проблема в кабинет наблизо по коридора. Изводите, до които стига Цвики по отношение на тъмната материя, няма да привлекат сериозно внимание, докато не минат около четирийсет години. Можем само да допуснем, че през това време е направил много гимнастически упражнения, повдигайки тялото си на една ръка.

Когато обърнем глава към небето можем да видим изненадващо малко от вселената.С невъоръжено око общо от Земята могат да се видят  само 6000 звезди, а от която и да е точка само 2000. С бинокъл броят на звездите, които се виждат от един участък, се увеличава на 50 000, а с малък  двуинчов телескоп, този брой скача на 300 000. С 16 – инчов телескоп  какъвто Евънс използва започваме да броим не в звезди, а в галактики. Евънс предполага,че от своята платформа вижда между 50 000 и 100 000 галактики, всяка съдържаща десетки милиарди звезди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *